Де Ниро ще председателства Кинофестивала в Кан

Световноизвестният американски актьор и режисьор Робърт де Ниро ще оглави международното жури на 64-тия кинофестивал в Кан, съобщи Франс прес, като се позова на съобщение на организаторите. Кинофестивалът в Кан ще се проведе от 11 до 22 май тази
година.

Журито на 63-тия кинофестивал в Кан миналата година беше председателствано от Тим Бъртън.

67-годишният Де Ниро ще бъде третият американец, който за четири години председателства журито на Фестивала в Кан, след режисьора Тим Бъртън през 2010 г. и актьора и режисьора Шон Пен през 2008 г.

"Робърт де Ниро влезе в историята на Фестивала в Кан още с първата си поява във филма на Мартин Скорсезе "Шофьор на такси", която спечели "Златната палма" през 1976 г. Де Ниро има  пластичността на хамелеона и пресъздава образите си по такъв начин, че хората не могат да кажат дали той се адаптира към ролята, или ролята се адаптира към него", се казва в изявление на Жил Жакоб и Тиери Фремо, респективно председател и делегиран директор на Кинофестивала в Кан.

Самият Де Ниро припомни, че през 80-те години на миналия век е бил председател на фестивални журита два пъти.

"Знам, че това няма да бъде лесна задача за моите приятели, членовете на журито, както и за мен. Но за мен е чест и щастие да изпълня поверената ми роля на председател на 64-тото издание на Кинофестивала в Кан", каза Де Ниро.

Робърт де Ниро е роден в Ню Йорк на 17 август 1943 г. в семейство на художници. Родителите му, Робърт де Ниро-старши и Вирджиния Адмирал, са добре известни в средите на нюйоркската бохема в онези години. Но две години след раждането на детето двамата се развеждат.

Детството на Робърт де Ниро преминава съвсем близо до Италианския квартал на Ню Йорк. Момчето прекарва много време на улицата, но по това време прави и първия си опит в театъра – в ролята на Страхливия лъв в училищната постановка на "Магьосникът от Оз".

Сцената постоянно притегля Робърт де Ниро и към 15-16-годишна възраст той вече участва в постановки на няколко театъра, а междувременно се записва да учи актьорско майсторство при Стела Адлер и Лий Страсбърг, видни привърженици на школата на Станиславски.

Де Ниро също се привързва към този метод и старателно влиза във всяка роля дълго преди началото на снимките. За "Шофьор на такси" (1976 г.) на Мартин Скорсезе Робърт де Ниро един месец работи като таксиметров шофьор, за "Разяреният бик" (1980 г.) актьорът качва над 20 килограма и дълго тренира бокс. За "Ню Йорк, Ню Йорк" (1977 г.) се учи да свири на саксофон.

За първи път Де Ниро се появява на киноекрана във филма на Браян де Палма "The Wedding Party", който е сниман още през 1963 г., но излиза по екраните през 1969 г. и минава общо взето незабелязано. Чак през 1973 г. Де Ниро е забелязан в ролята на умиращия бейзболист от филма "Bang the Drum Slowly", като е определен за най-добър актьор от Гилдията на нюйоркските кинокритици.

Същата година той се снима във филма на Скорсезе "Mean Streets" (1973 г.) – това е началото на дългогодишния творчески съюз на двама от гениите на съвременното кино. В актива си те имат филми като "Шофьор на такси", "Ню Йорк, Ню Йорк", "Разяреният бик", "Кралят на комедията" (1983 г.).

Истинският успех идва при Робърт де Ниро след ролята на младия дон Вито Карлеоне в продължението на "Кръстникът" на Франсис Форд Копола. Де Ниро получава "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля и е наречен от доста критици "вторият Марлон Брандо".

Скоро американската киноакадемия номинира Де Ниро за "Оскар" вече и в категорията за най-добър актьор за ролите му в "Шофьор на такси" (1976) и "Ловецът на елени" (1978), но втората златна статуетка идва при актьора през 1981 г. за ролята му във филма на Мартин Скорсезе "Разяреният бик" (1980).

В началото на 90-те години Де Ниро е застигнат от поредица неуспехи. Между 1990 и 1995 се снима в 15 филма, повечето от които не оправдават очакванията. Но Де Ниро успява повече или по-малко да се реабилитира, завръщайки се към обичайното си амплоа на "корав тип" с филми като "Жега" (1995) и "Казино" (1995).

Освен това за пореден път доказва, че е в състояние да играе и съвсем различни, човешки роли с филми като "Слийпърс" (1996) и "Стаята на Марвин" (1996). Той не пропусна да зарадва и почитателите на комедията с изявите си в "Запознай се с нашите" (2000) и "Анализирай това" (1999), както и продълженията им, където великолепно пародира образа, с който стана популярен в началото на кариерата си.

Американският филмов институт отдава заслужено признание за цялостното творчество на Робърт де Ниро, връчвайки му 31-вата награда в своята история. Сред предишните носители на това престижно отличие се открояват имената на легенди като Алфред Хичкок и Клинт Истууд.

Робърт де Ниро се изявява успешно и като режисьор с филма си "Бронкска история" (1993). Де Ниро е един от основателите кинофестивала "Трайбека" в Ню Йорк.