През този уикенд, в Царево, предстои един от гвоздеите на фестивала "Арт поток". Зрителите ще имат възможност да се докоснат на живо до легендата на българското кино и театър Стефан Данаилов, да се срещнат с Татяна Лолова, Аня Пенчева, Тончо Токмакчиев, Кирил Ефремов. За културата на плажа, губим ли битката за българския турист с Гърция, как да се променя имиджа на българското Черноморие - разговаряме с организатора на фестивала Димитър Тодоранов.
За трета година правите "Арт поток". Когато всичко започваше имаше известен скептицизъм за комбинацията култура и море...
Все още е трудно, но променяме тази тенденция с подходяща програма за лятото. Много е важно да ангажираме вниманието на хората със стойностни постановки и събития. Идват най-големите имена на българското кино и театър. Тази година много исках да ни гостува Захари Бахаров с "Чамкория", но пък невинаги можеш да ангажираш всеки през лятото. Нормално е някои да са избрали да си почиват, особено тези, които са свързани с телевизионни проекти.
През тези 3 години забелязва ли се повишаване на интереса към фестивала?
В сравнение с първата година той е нараснал двойно, но по-важното е, че хората вече започват да го очакват. Все още търсим правилния начин за продажба на билетите за постановките. Първата година разчитахме на онлайн продажби, но не се оказа добър вариант, трябва да е нещо смесено - на място, каса преди фестивала. На мен, като организатор, ми е интересно да се занимавам с цялостната концепция. А и тук, на морето, се измерва много осезателно интереса - 100 продадени билета повече означава, че сме си свършили по-добре работата.
Има ли някаква зависимост на интереса от имената, които гастролират?
Забелязвам, особено при по-младата аудитория, че все по-малко се интересуват от имена. Някак си в България звездите са все по-лесно достъпни. Ефектът на звездите вече не е толкова голям.
Какъв е профилът на хората, които посещават фестивала?
Радвам се, че има млади хора. Има традиционни любители на театъра, местни хора, туристи, които случайно са разбрали. Публиката е много миксирана. Това беше и целта - да достигнем до по-различни хора, да видим каква е нагласата да се посещават културни събития в разгара на летния сезон. Може би форматът с късен театър е по-печеливш. Сега сме концентрирани върху гвоздеите в програмата. Те са предвидени за този уикенд, защото тенденцията е да има повече туристи. През седмицата фокусът е върху нишови събития като литературни четения, изложби.
Какви ще са акцентите през този уикенд?
В петък от 21.00 часа хората ще могат да се забавляват с "Мъже под чехъл" с Кирил Ефремов и Тончо Токмакчиев. Преди това обичаната от всички Татяна Лолова ще се срещне с жителите и гостите на Царево и ще презентира биографичната си книга "1/2 живот", а Георги Тошев ще представи документален филм посветен на нея.
В събота след 19.30 зрителите ще могат да се докоснат до Стефан Данаилов, на когото благодаря, че прие поканата ни. В лятното кино на Царево той ще се срещне с почитатели, ще разговаря с тях и разбира се ще раздава автографи. Предстои да бъде представена и неговата биографична книга: "Романът на моят живот" написана от журналиста Георги Тошев. Същата вечер ще бъде прожектиран и документалният филм на Тошев за Стефан Данаилов - "Монолог". По-късно, след 22.00 часа в "Хасиенда", в Лозенец ще има представяне и на книгата "Мама миа", на Георги Тошев. На екраните ще върви неговият филм, а началото на нощния купон ще бъде поставено с хитовете на ABBA.
В събота правим още един експеримент - театър на плажа "Хасиенда". От 15.00 часа Иванка Шекерова ще представи моноспектакъла си "Не съм пълно шест", посветен на опита й с мъжете. Входът е свободен, ще ми бъде любопитно, как ще се приеме. Търсим нови и нестандартни начини да представим изкуството. Слагаме го в среда, в която хората няма как да не го забележат.
В неделя пък предстои друг от гвоздеите на "Арт поток" - националната премиера на пиесата "Тя, той и още двама трима" от световноизвестният унгарски драматруг и режисьор Жолт Пожгай. Постановката е дело на режисьора Богдан Петканин. В главната роля е Аня Пенчева, а в останалите ще се превъплътят Кирил Ефремов, Александър Кадиев, Ненчо Илчев, Тончо Токмакчиев и Тихомир Благоев.
Силните акценти са през уикенда, заради по-големия брой туристи. Това ли е тенденцията при българските туристи - "дълги уикенди"?
Има го този момент, което се отразява и на събитията. Всички ги фокусират през уикенда и хората няма за какво да дойдат през седмицата. Аз смятам, че това е грешка и затова работя в посока през всичките дни да има акценти. Ето, 100 Кила гостуваше в клуба във вторник, в четвъртък е Любо, в сряда ни гостува една от най-известните диджейки на Ибиса, резидент на Burning man. Стараем се да инвестираме правилно и то ни се отплаща, защото хората идват при нас. Рецептата е да се предлага съдържание. Ние нямаме и един билборд. Всеки, който пътува по магистралата към морето, може да види колко клубове се рекламират. Това са десетки хиляди левове. Защо не се дадат за един културен фестивал? Ние го правим и се надявам хората да го оценяват.
Лозенец и Царево успяха ли да се наложат като място, в което почивката, културата и купонът вървят ръка за ръка?
Мисля, че общината успява да селектира туристи, които искат да правят нещо през цялото време на почивката си, и през деня, и през нощта. Ние знаем как се прави купона, но защо през деня да не се отиде на театър, непрекъснато се правят изложби. Летните спомени карат хората да се върнат и следващата година.
Но като че ли губим битката за българския турист с Гърция. Или поне обществените нагласи са такива...
Да, ако искаш да ти е спокойно със семейството, да лежиш на пясъка, да плащаш двойно повече - Гърция е вариант. Всъщност нека си кажем истината - двойно по-скъпо е. Имат по-чиста вода, защото е по-солена, няма водорасли и морето е открито. Пречиствателните станции са същите като нашите, заустването е същото. Плажната им ивица е по-голяма. Но ако искам да си изкарам добре с приятели и да ми останат спомени - България е мястото. Това го забелязвам и покрай фестивала "Арт поток". Идват много хора по формулата - малко плаж, малко театър, среща със звезди, купон вечерта.
Големите звезди вече са гостували или ще гостуват на фестивала. Как ще го надграждате?
Ще се постараем да сключим рано договори с хитови постановки, мислим вече и за международно участие. Моята идея е този фестивал в един момент да се прави от добър екип без мен. За мен това е добрият проект - да го стартираш, разработиш и да може без теб. Иначе е поставен под зависимост. Като всеки един бизнес.
На вас какво ви коства този фестивал досега, още повече, че се занимавате и със спорт, политически маркетинг, заведения?
Чисто орагнизационно ми отнема много време, изисква присъствие. Но като се обърна назад не съжалявам за нито една минута. Идеята ми е още от есента да се сформира един млад екип, който да се занимава с част от организацията.
А фестивалът успява ли да се издържа чисто икономически?
Културните мероприятия в България са почти винаги на загуба, поне според мен. Затова всички търсят спонсори. Ще дам пример с "Арт поток" - след като се плати една постановка, осигури се храна и нощувки на актьорите - при пълна зала има загуба към 500 лв.
Много хора биха се запитали - защо се прави тогава?
Първо, това е моята кауза. Както вече казах, за бизнеса си не заделям пари за билбордове, брошури или някакви хартийки, а ги влагам в съдържание.
От години се говори за законодателни промени в областта на културата, които да облекчат данъчно спонсорите?
Според мен има страх от страна на държавата, че може да се злоупотребява.
Да, но излиза, че да се развива културата у нас трябва да бъде кауза?
Като в целия свят. В началото на века у нас заможните хора са строили театри, университети, училища. Не трябва да го забравяме този завет - когато изкараш пари, трябва да дадеш и за обществото. Ако очакваме, че с промяна на закона някой ще се юрне да прави култура... абсурд. Истински богатите българи трябва да заделят средства за култура, за да се променят средата и хората. Това не става със задължителност, а със самосъзнание.
Каква е средата в момента, че трябва да се променя?
Много ми се иска хората, когато идват в Лозенец да знаят, че идват на готино място. Да отидат на театър, да се срещнат с други хора от "тяхната порода", да отидат на изложба, когато вали. Надявам се и в политиката да се появи ново поколение хора, с реализирани проекти зад гърба им, да можем да им вярваме. Най-вече в изпразненото дясно пространство, което така или иначе ще се запълва. Това също е сред каузите ми. На предните избори направих няколко успешни кампании, но според мен трябва да се говори повече, хората да изискват повече.
Но един гласоподавател пуска бюлетина с наредени имена...
Така е, но и в политката има търсене и предлагане. Ако започнем да изискваме повече, да не се примиряваме с мнения, че само това има на пазара на политиката...Но всичко това е като нашето Черноморие - разпределено е сред няколко субекта и трябва да си избереш по-малката злина. Но когато се появи един добър пример като Лозенец - всички започват да се равняват по него. Клиентът става по-капризен. Тези, които обичат да харчат повече, също изискват. Дали ще е културен фестивал, музикална програма, обезшумяване - тези неща се търсят. И като има добри примери, другите ще ги следват и надграждат. Което е добре. И в политиката е така.
Съзнанието, че у нас всичко е лошо как ще се преодолява?
Това някак ни е наследствено, носим си комплексите. Българинът обича да е откривател - отива на някой остров, където е пълен ужас. Но като се върне тук разказва - какъв остров открил, колко било спокойно, рибите колко големи, за 3 евро ядеш 10 октопода. Обичаме легендите. Трябва да признаем, че в България имаме един основен проблем - обслужването. От години се говори за него, но остава неразрешен. В Гърция, във всеки ресторант, който държи на реномето си, те посреща собственикът. Независимо, че е милионер, например. С такива малки стъпки бихме могли да намалим критиките.
Да завършим с малко повече подробности за един нов проект, който искате да реализирате в София?
Искам да направим един хъб, предвижадаме една улица в центъра да се затваря през уикендите, да създадем едно място за забавление. Място, в което се срещат различни изкуства. Намеренията са ни да бъде целогодишно, дано успеем.