Миналата седмица индийските акции регистрираха огромен скок, тъй като инвеститорите залагаха на възможността за сформиране на силно правителство от партията Бхаратия Джаната. Новият кабинет вече е факт и акциите, противно на обичайната пазарна логика продължават нагоре. В Бомбай Sensex добави днес 1%, достигайки 24 363 пункта. Индексът удари рекордните 25 375.63 пункта, след като консерваторите спечелиха най-големите демократични избори на света, в които участваха 550 милиона избиратели. 

Сега пазарът очаква от новият индийски премиер Нарендра Моди буквално да построи страната. 

Моди спечели, тъй като повечето индийци вярват, че той може да поведе Индия към по-бърз икономически растеж. 

Правителството е изправено пред историческо предизвикателство с безпрецедентни мащаби. Индия трябва да извърви пътя, по който мина Китай през последните три десетилетия. 

За целта, според професора от института Джонс Хопкинс в САЩ, Майкъл Менделбаум, индийското правителство трябва да възпроизведе две ключови съставки за икономическия успех на Китай.  

Това са изграждане на силен промишлен сектор от производствени индустрии, които използват неквалифицирана работна ръка, предлагайки изход от бедността на стотици милиони индийци и развитие на публичната инфраструктура на всички нива - пътища, мостове, пристанища и училища, както и надеждни доставки на електричество и чиста вода. 

Индия има огромен потенциал по отношение на евтината работна ръка, урбанизацията и индустриализацията, който трябва да бъде реализиран. 

В същото време фабриките се нуждаят от надеждни доставки на енергия, за да функционират ефективно, добри пътища и железопътни линии, за да изнасят продукцията си, както и от пристанища за товарни кораби и летища, пише Менделбаум е The Project Syndicate.  

Сривовете в електрозахранването са нещо обичайно в Индия. А почти поливната от домакинствата в страната въобще нямат достъп до електричество. Модерни магистрали на практика няма, като разстоянието покривано от еднодневен товарен превоз в САЩ, отнема работна седмица в Индия.  

Основната причина за проблемите на индийската икономика всъщност е демокрацията, счита Менделбаум. Тя страда от големия дефект на всички демокрации – силата на малцинствата. Лобистките закони в страната правят много трудно уволняването на нискоквалифицирани работници от бедните слоеве на населението. Ето защо инвестициите се насочват към сектори като информационните технологии, които не страдат от свръхрегулации.  

Парадоксално, но пълната липса на права за китайските работници, накара много западни компании да инвестират в производствения сектор в Китай. Сега Индия е изправена пред подобна дилема. Тя трябва да намали правата на работниците, за да може да предложи евтината си работна ръка на света, с което ще измъкне хората от нищетата на селата и ще привлече инвестиции в индустрията.  

Синдикатите в Индия са сила и то сила, която всячески брани статуквото, а от него полза имат само синдикалните членове. Но те са малцинство в предимно аграрната индийска икономика. 

Едрите земевладелци са други противници на промяната. Те не искат евтината им работна ръка да бъде заета в индустрията и яростно се съпротивляват на повечето индустриални проекти в страната.  

Но може би най-страшната пречка пред индийското развитие е бюрокрацията. Тя е огромна, могъща и алчна. Разхищаваните от корумпирани бюрократи средства са основната причина за бюджетните дефицити. 

Новото правителство на Моди е изправено пред невероятно предизвикателство – да запази демокрацията и свободите на населението и в същото време да въведе ред, давайки път на прогреса. 

Със своите 135 различни езика, стотици култури, религии и етноси, Индия е по-разнородна дори от Европейския съюз. В същото време тя има двойно по-голямо население, като неравенството в страната е може би най-голямото в света. 

Според проф. Гита Гопинатх от Харвард и нейния колега от икономическия департамент на Масачузетския технологичен институт Икбал Далиуал, Индия е "млад" развиващ се пазар. Това означава, че тя може да поддържа висок темп на икономически растеж през следващите пет години и без драстични институционални реформи.  

Това, което трябва да направи Моди е изграждането на модерна инфраструктура, което е най-лесният начин за стимулиране на заетостта и индустрията, посочват Гопинатх и Далиуал.  

През последните няколко десетилетия секторът на услугите е основният двигател на икономическия растеж в страната. Делът на промишлеността в добавената стойност е 25%, а делът на микро-и малките предприятия в производствения заетост е 84%, в сравнение с 25% в Китай. 

Но с покачването на производствените разходи в Китай, международните инвеститори започват да търсят алтернативни дестинации, а Индия разполага с най-голямото изобилие от евтина работна ръка в света. Така че е време за промишлен бум в индийската икономика. 

За привличането на инвестиции ще бъдат необходими и значителни реформи, тъй като страната се намира на незавидното 134-то място в индекса на Световната банка за лесно правене на бизнес.  

Моди в много отношения прилича на японския си колега Шндзо Абе, смята проф. Брама Чилани от университета в Ню Делхи.  

Най-голямото предизвикателство пред новия премиер ще бъде политическата бюрокрация в Ню Делхи. За целта ще се наложи и възстановяване на отношенията със САЩ, които наскоро бяха влошени от търговски спорове между двете държави. Моди иска пазарна икономика, модернизация и инвестиции, и САЩ могат да му дадат всичко това. 

Новият премиер на Индия, на който дори е забранено да стъпва на американска земя, заради подозрения за връзки с ислямисти, вече успя да привлече капитали от Япония и Израел. 

Победата на Моди вероятно ще превърне индо-японските отношения в най-бързо развиващите се двустранни отношения в Азия и двигател за икономическото развитие на субконтинента.