В седмиците преди руската инвазия високопоставени политици от украинската опозиция и бивши министри изпитваха разочарование. Те молеха президента Володимир Зеленски да се срещне с тях - нещо, което той не беше правил от победното си избиране преди почти две години.

В продължение на месеци те настояваха също така да увеличи финансирането на въоръжените сили на страната, настоявайки за призоваване на украинските резервисти, тъй като предупрежденията на Америка за инвазия се засилваха - инвазия, която Зеленски все още смяташе за малко вероятна. Те искаха интензивно военно планиране, включително изготвяне и публикуване на заповеди за гражданска отбрана, за да знаят хората какво да правят, когато оръжията гръмнат, пише Джейми Детмър в анализ за "Политико".

"Украйна е попаднала в капана на национален лидер, който не мисли стратегически", ми каза пет дни преди инвазията Леся Василенко, депутат от либералната и проевропейска политическа партия "Голос".

Разбира се, грешните стъпки на Зеленски - както ги вижда Василенко и много други опозиционни депутати - междувременно бяха простени, но не бяха забравени. И тези грешни стъпки са в основата на техните притеснения за следвоенна Украйна. Те виждат модел, който ще стане още по-обезпокоителен, когато оръжията замлъкнат, и твърдят, че силните страни на президента като военен лидер с лъвско сърце не са подходящи за мирно време.

Войната не е направила нищо, за да смекчи нетърпението на Зеленски към сложността на управлението или към институциите, които не се движат толкова бързо, колкото му се иска, или не се подреждат достатъчно бързо. Той предпочита голямата картина, пренебрегва детайлите и обича да разчита на вътрешен кръг от доверени приятели.

Но докато комикът, превърнал се в президент, сега е възхваляван - дори почитан като герой - от звездния Запад заради вдъхновяващата му реторика по време на войната, завладяващото му ораторско майсторство и умението му да завладява сърцата на публиката от Вашингтон до Лондон и от Брюксел до Варшава, Зеленски се провали като президент преди нахлуването на Русия. Малцина му даваха големи шансове да бъде преизбран през 2024 г., тъй като броят на гласовете му в социологическите проучвания рязко спадаше - към края на 2021 г. рейтингът му на благоразположение беше 31%.

Той беше обещал много - вероятно твърде много - но не беше постигнал почти нищо

"Украйна има два основни проблема: войната в Донбас и страхът на хората да инвестират в страната", заяви Зеленски малко след победата си на изборите. Но усилията му за борба с корупцията се забавиха и бяха безрезултатни, а обещанието му да реши проблема с Донбас не стигна доникъде. И в ранното си нетърпение да сключи мирно споразумение с руския президент Владимир Путин, който отказа да седне на масата, някои критикуваха Зеленски, че мисли твърде много за своите способности за убеждаване и харизма.

"Той мислеше, че мирът ще бъде лесно постигнат, защото всичко, което трябва да се направи, е да се "погледне в очите на Путин" и да се говори искрено с него", каза депутатът Николай Княжицки.

"Той стана президент без никакъв политически опит или опит в управлението на държавни структури. Той си мислеше, че да се управлява държава всъщност е доста просто. Вземаш решения и те трябва да се изпълняват", каза Княжицки. А когато нещата се объркваха, реакцията му винаги беше, че за това са "виновни предшествениците, които трябва да бъдат вкарани в затвора", каза Княжицки.

И все пак трансформацията на Зеленски от разочароващ лидер в мирно време в, по хиперболичните думи на френския публичен интелектуалец Бернар-Анри Леви, "нов, млад и великолепен баща-основател" на свободния свят, е поразителна.

Дори вътрешните му критици му отдават дължимото заради силните му страни като отличен комуникатор: Ежедневните му обръщения към украинците ги успокояват, дават им насока и повишават морала, дори когато духът разбираемо се разклаща. И признават, че той вероятно е спасил страната, като е отказал предложението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен за "извозване" от Киев.

"Той се превърна в убедителен лидер", казва Адриан Каратницки, старши сътрудник в Атлантическия съвет и автор на предстоящата книга "Бойното поле на Украйна: От независимостта до войната с Русия". Според Каратницки силните страни на Зеленски като комуникатор съответстват на времето. "Той е добър в насочването на общественото мнение, но сега е по-ефективен, защото страната е много по-обединена и по-сигурна в своята идентичност, интереси и цели. Той все още е същият човек, който беше - актьор и изпълнител - но това го прави идеален военен лидер, защото е в състояние да въплъти обществения импулс", допълва той.

Но когато в играта има нормална политика и обществото не е обединено, Зеленски е непоследователен лидер, който сменя сценария и пренаписва историята, за да преследва капризите на общественото мнение. "Когато обществената цел е ясна, той има голяма сила, а по време на война има зад гърба си абсолютната власт на държавата. Но когато каруцата отново се превърне в тиква, той ще трябва да се справи със съвсем различен свят", заключава Каратницки.

И този свят всъщност не си е отишъл

Вътрешнополитическата критика се засилва - макар и слабо забелязана от международните медии, които все още са омагьосани от харизматичната привлекателност на Зеленски и запленени от простата история за Давид срещу Голиат.

Междувременно във Върховната рада - парламента на страната - се надига недоволство от депутатите, които се оплакват, че са пренебрегвани от правителство, което още преди войната нямаше търпение да упражнява надзор, а сега почти напълно го избягва. Зеленски се е срещнал с водещи опозиционни лидери само веднъж, откакто Русия е навлязла в страната - и това е било преди близо година.

"Рутината министрите да бъдат разпитвани от Радата е изоставена", казва опозиционният депутат Ивана Климпуш-Цинцадзе, член на партията "Европейска солидарност" и бивш вицепремиер в предишното правителство на бившия президент Петро Порошенко.

"Военното време наистина изисква спешни решения, които трябва да се вземат бързо, и изисква съкратени процедури. И затова това е разбираемо", каза тя. "Но сме свидетели на това, че решенията все повече се централизират и концентрират в по-малко ръце, а това се отразява на баланса на политическата власт и [това] вреди на системата на управление, която се опитваме да развием, и на укрепването на нашите демократични институции в съответствие с критериите, определени от ЕС за сближаване."

Климпуш-Цинцадзе се опасява, че неотдавнашната вълна от антикорупционни арести е била по-скоро упражнение в стил "дим и огледала" в навечерието на срещата на върха ЕС-Украйна през февруари - и че може да бъде използвана като възможност за още по-голяма централизация на властта. "Ако някой си мисли, че централизирането на властта е отговор на нашите предизвикателства, той греши", добави тя. "Мисля, че е важно да наблюдаваме много внимателно как се развиват делата за борба с корупцията, дали ще има прозрачни разследвания и дали ще се спазва стриктно върховенството на закона."

Според Княжицкая не бива да изпускаме от поглед факта, че Зеленски е политик популист и споделя личностно ориентираните недостатъци на тази порода. Онова, което обаче развеселява опозиционния депутат, е как украинското гражданско общество е разцъфтяло по време на войната, как местното самоуправление е укрепнало благодарение на военното доброволчество и взаимопомощта и как са се представили някои държавни органи - по-специално железниците и енергийният сектор.

Именно това - заедно със силното чувство за национална принадлежност, изкоренено от конфликта - ще формира основата на една силна следвоенна Украйна, каза той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase