Педро Санчес може да е решил да остане на поста министър-председател на Испания, но това, което го е накарало да се поколебае – "тормозът и малтретирането" на него и съпругата му от политическите му опоненти – едва ли ще изчезне скоро в Испания. Всъщност, тази практика е често срещана в Европа.

В една все по-поляризирана политическа сфера и на бойното поле на социалните медии, където реалността съжителства с най-дивите измислици, политиците от целия континент трябва да живеят – или не – като мишени на сюрреалистични обвинения, "закон" и все по-грозни злоупотреби.

От Варшава до Хага и от Хелзинки до Мадрид, лидерите се сблъскаха с това, което – в случая със Санчес – филмовият режисьор Педро Алмодовар нарече "тормоз, чрез медиите и съдилищата, докато не бъдат пречупени емоционално и съдебно".

В коментар миналата седмица в El Diario Алмодовар каза, че стратегията "няма връзка с действителната политика. Това е техника, основана на жестокост и персонализирано психологическо изтезание, допълнено от невярно представяне и манипулация".

Твърденията за организирана дясна кампания срещу Санчес бяха потвърдени от повторното появяване на запис от 2014 г. на министър от Народната партия (НП) и опозорен полицай, обсъждащи планове за "политическото убийство" на Санчес, отчасти чрез атака към съпругата му.

Дясната ПП помогна за разпространението на неоснователни твърдения, че Бегоня Гомес, която се омъжи за Санчес през 2006 г., всъщност е мъж, че семейството й е замесено в трафик на наркотици в Мароко и че управляват верига от секс клубове.

Жалбата за търговия с влияние и корупция срещу нея, която най-накрая накара Санчес да се замисли за бъдещето си, също изглежда слаба: прокурорите искат тя да бъде оттеглена и дори свързаната с крайната дясна група за натиск, която я е подала, каза, че може да е фалшива новина.

Десни и крайнодесни опоненти на премиера го нарекоха "компулсивен лъжец", "психопат", "сквотър", "катастрофа", "узурпатор", "симпатизант на тероризма" и "предател", който заслужаваше да бъде "нанизан на кол".

Но Санчес далеч не е единственият европейски политик, който е бил обект на продължителни и лични атаки в последно време. В изключително ожесточена предизборна кампания в Полша миналата година, евентуалният победител, Доналд Туск, се изправи пред подобен порой от ярост.

Ярослав Качински, лидер на националистическата партия "Право и справедливост" (PiS), заяви, че кандидатът на либералната опозиция ще предаде половината Полша на Русия и ще помогне на ЕС да внесе нелегални мигранти, и че той цели да наложи "германски ред" в Полша, намеквайки за нацистите.

Туск, каза Качински, е "чисто зло", "враг на нацията" и "предател, който трябва да бъде морално унищожен". Тогавашната му управляваща партия също предприе съдебни действия, приемайки законопроект за „разследване на руското влияние“, явно насочен към опетняване на опозицията.

Санчес и Туск се съпротивляваха. Но в случая с бившия холандски финансов министър Сигрид Кааг се стигна до напускане на политиката. Тя се оттегли от последните общи избори през ноември след порой от онлайн злоупотреби и множество смъртни заплахи.

Ветеран дипломат от ООН, 62-годишната Кааг, каза, че средата за политиците в Нидерландия е станала "токсична", тъй като тя и колегите й са изправени пред постоянен порой от "омраза, сплашване и заплахи" и често се нуждаят от строга полицейска охрана.

Кааг, която е омъжена за палестински бивш дипломат, каза, че е изправена пред "непрестанно кресчендо от обвинения, обиди, сплашване – каквото и да е", и то не само онлайн – веднъж мъж беше арестуван, носейки пламтяща факла пред дома й .

Често подсилвани от холандски екстремни десни бойци и теоретици на конспирацията, степента и тежестта на заплахите ще "окажат влияние върху качеството на нашата демокрация", като възпрепятстват "хората от малцинствата, жените, цветнокожите" да влязат в политиката, каза тя.

Бившият министър-председател на Финландия Сана Марин също се оттегли от политиката миналата година, след като загуби тежка тристранна изборна надпревара и беше принудена да защитава работната си етика и правото си на личен живот от критиките на медиите и опозицията.

"Аз съм човек", каза Марин, която беше най-младият премиер в света, когато беше избрана през 2019 г., добавяйки, че не вижда нищо лошо в това "ние, политиците, също да имаме свободно време, прекарвайки го с приятелите си".

Но тя каза, че понякога яростната критика - в pa конкретни неоснователни обвинения, подсилени от крайнодесни разкази, за употреба на наркотици – са били "много трудни" за някой, който "никога не е пропуснал нито един ден от работа".

Анализът е на Джон Хенли за The Guardian

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase