"Ако трябва да водим война, нека поне да е срещу коалиция", обичал да казва Наполеон. По онова време цяла Европа всъщност била обединена срещу Франция, но нямало нищо по-лесно от това да се посее разкол между европейските сили, така че коалицията срещу Наполеон да се разпадне.

В случая с Брекзит обаче нещата стоят точно обратното: добре смазаният и гъвкав механизъм на британското кралство с неговите вековни традиции и с прочутия в цял свят парламентаризъм сега рискува да се разпадне. А нестабилната иначе „коалиция", наречена Европейски съюз, която в други случаи трудно постига единство, сега е непоклатима като скала, пишат от DW.

Колкото и остро да спорят в ЕС относно плановете за реформи, колкото и мъчително да намират компромисни решения, опре ли въпросът до това при какви условия Великобритания ще напусне общността, останалите 27 страни-членки са абсолютно единни.

В Източна Европа не са най-големите евроскептици

Тази размяна на ролите е повод за известен оптимизъм: явно, че нещо все пак се е променило в Европа през последните 200 години. Пресилено би било обаче да очакваме, че стряскащият пример с Брекзита ще накара и евроскептиците да се превърнат в убедени европейци. Критиците, и най-вече тези в източноевропейските страни-членки, не флиртуват с идеята за напускане на общността, макар някои погрешно да твърдят именно това.

Точно обратното: в Полша, чието дясно правителство води най-ожесточени спорове с Брюксел, 75% от хората искат непременно да останат в ЕС – това е една от най-високите стойности в цяла Европа. В страната на Виктор Орбан пък четирима от всеки петима унгарци са убедени, че членството в ЕС носи повече ползи, отколкото негативи на страната. Дори и сред особено евроскептичните чехи два пъти повече са онези, които желаят страната им да остане в ЕС. 

Това обаче не е повод спокойно да гледаме напред. Повечето източноевропейци си представят един ЕС, който е доста по-различен от онзи в главите на французите, германците, испанците или италианците. Източноевропейските нации са възникнали в битка срещу някаква външна централна сила, управлявала ги от Виена, Санкт Петербург или Истанбул. Тяхната задача е била да се съпротивляват на тази чужда сила, доколкото могат. По сходен начин бе организиран и Варшавският договор: важните решения винаги се взимаха в Москва, а задача на националните политически елити беше да се опитат да извлекат максимум облаги за тяхната страна.

Но дори евроскептиците в тези страни не се стремят към безграничен национален суверенитет. В един все по-несигурен свят представите за пълна самостоятелност се асоциират по-скоро с пълна изолация – това важи с особена сила за малките нации, които преобладават в източната част на континента. Хората в тях понякога изпитват носталгия по миналото, когато всичко било по-добре и те уж можели да решават, без да се съобразяват с други.

Подобни времена обаче никога не са съществували в Източна Европа. За разлика от британците, никой източноевропеец няма как да помни такива времена. А днес дори и наследниците на някогашните велика британска империя вече усещат, че в ерата на глобализацията националният суверенитет вече не е това, което беше едно време, и че никой премиер, та дори и най-умният, не е в състояние сам да преодолее една икономическа криза.

Защо Брекзитът сплотява ЕС

Затова и Брекзитът по-скоро сплотява ЕС, отколкото да го разединява. Но  стане ли дума за следващата стъпка - за задълбочаването на европейската интеграция и превръщането на общността в единен икономически и валутен съюз с общи институции, политиците, а и обществеността в по-големите и икономически по-силни източноевропейски държави стават скептични. Изключение правят само словаците, словенците, латвийците и естонците.

В Източна Европа не се стремят към повече власт при взимането на европейските решения - това обяснява защо нито една източноевропейска страна не предяви силни претенции в битката за водещите ръководни постове на ЕС. Повечето източноевропейци не си представят Европа като единен отбор, а по-скоро като игрално поле: когато един от играчите - в случая британците - напусне игрището, останалите виждат в него не отпадането на съотборник, а на конкурент.

Всички убедени европейци би трябвало сериозно да се разтревожат от наличието на подобни представи за ЕС. Защото те имат потенциал да разпалят още по-силно конкуренцията за общите ресурси и по този начин косвено да засилят центробежните сили. Това, че Изтокът остава в общността, съвсем не означава, че никой друг няма да я напусне. В Южна Европа - например в Италия - страховете от евентуално напускане на ЕС са много по-слабо изразени, отколкото в Източна Европа.

Ако в общата конкурентна битка средиземноморските държави бъдат притиснати в ъгъла, единството в общността ще се пропука по оста север - юг. Защото не в Източна Европа, а по-скоро в Италия и Гърция хората се смятат за губещи от европейското обединение. Това не предвещава нищо добро за ерата след Брекзита. Колко лоши ще се окажат перспективите - ще си проличи на предстоящите разправии за новата бюджетна рамка и когато започнат да се търсят липсващите милиарди след евентуален Брекзит без сделка. Всичко това няма да тласне европейското единство напред. По-скоро Европа цяла ще се разтресе.

*Коментар на Норберт Мапес-Нидек

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase