Хари Белафонте, певец, актьор и неуморим активист, почина на 96-годишна възраст. Причината за смъртта е сърдечна недостатъчност, съобщи неговият говорител пред „Ню Йорк Таймс“.

Той е една от най-успешните афро-американски поп звезди в историята. 

Освен че е известен със своите световни хитове като „Day-O (The Banana Boat Song)“, Белафонте е и носител на наградата "Тони" за актьорско майсторство и участва в множество игрални филми. Той прекарва живота си в борба за различни каузи. През 60-те години на миналия век финансира многобройни инициативи за осигуряване на граждански права на чернокожите американци, води кампании срещу бедността, апартейда и СПИН в Африка и подкрепя леви политически фигури като кубинския Фидел Кастро и венецуелския Уго Чавес.

Белафонте е роден през 1927 г. в работническия Харлем, Ню Йорк, и прекарва осем години от детството си в родната Ямайка, където живеят бедните му родители. Връща се в Ню Йорк, за да учи в гимназията, но се бори с дислексия и отпада в ранните си тийнейджърски години. На 17-годишна възраст през март 1944 г. се записва във военноморските сили на САЩ и работи като товарач на боеприпаси в база в Ню Джърси. След края на войната работи като помощник на пазач, но се стреми да стане актьор, след като гледа пиеси в Американския негърски театър в Ню Йорк (заедно с колегата си Сидни Поатие). Посещава курсове по актьорско майсторство, в които негови съученици са Марлон Брандо и Уолтър Матау, и които заплаща с пеене на фолк, поп и джаз номера на концерти в нюйоркски клубове, където му акомпанират групи, сред чиито членове са Майлс Дейвис и Чарли Паркър.

През 1954 г. издава дебютния си албум - колекция от традиционни народни песни. Вторият му албум, „Belafonte“, е първият No 1 в новата класация за албуми на Billboard в САЩ през март 1956 г., но успехът му е изпреварен от третия му албум през следващата година, „Calypso“, включващ песни от ямайското му наследство. За първи път той представя стила калипсо на американците и става първият албум, продаден в над един милион копия в САЩ.

Водещата песен е „Day-O (The Banana Boat Song)“, характерна за Белафонте - тя остава 18 седмици в британската класация за сингли, включително три седмици под номер 2. Неговата версия на „Mary's Boy Child“ е на върха на британската класация по-късно същата година, а „Island in the Sun“ достига № 3. Той издава 30 студийни албума, както и съвместни албуми с Нана Мускури, Лена Хорн и Мириам Макеба. Последното издание му носи една от двете награди "Грами"; по-късно е удостоен с "Грами" за цялостно творчество и с наградата на президента на Академията за заслуги.

Първият запис на Боб Дилън - свирещ на хармоника - е в албума на Белафонте от 1962 г. „Midnight Special“. Предишната година Белафонте е нает от Франк Синатра да свири на президентското встъпване в длъжност на Джон Кенеди.

Белафонте поддържа актьорска кариера успоредно с музиката, като през 1954 г. печели награда "Тони" за участието си в музикалното ревю "Алманахът на Джон Мъри Андерсън" и участва в няколко филма, най-вече като една от главните роли в "Остров под слънцето", заедно с Джеймс Мейсън, Джоан Фонтейн и Джоан Колинс, с която има връзка. На два пъти е в двойка с Дороти Дендридж - в "Кармен Джоунс" и "Bright Road", но отказва трети филм - адаптация на "Порги и Бес", която намира за "расово унизителна".

По-късно казва, че това решение е "помогнало да се разпали бунтарският дух", който се е зараждал в него, и който го превръща в активист през целия му живот. Наставник е на Мартин Лутър Кинг младши и Пол Робсън, а през 1963 г. извежда Кинг от затвора в Бирмингам, Алабама, и е съорганизатор на похода към Вашингтон, който завършва с речта на Кинг "Имам една мечта". Финансира също така Freedom Riders и SNCC, активистки организации, борещи се срещу незаконната сегрегация в американския юг, и работи по кампаниите за регистрация на избиратели.

По-късно се фокусира върху редица африкански инициативи. Организира благотворителния албум „We Are the World“, в който участват много звезди и който набира над 63 млн. долара за подпомагане на глада, а албумът му „Paradise in Gazankulu“ от 1988 г. протестира срещу апартейда в Южна Африка. През 1987 г. е назначен за посланик на добра воля на УНИЦЕФ, а по-късно води кампания за изкореняване на СПИН в Африка, припомня БГНЕС.

След като се възстановява от рак на простатата през 1996 г., той се застъпва за повишаване на осведомеността за това заболяване.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase