В продължение на десетилетие венецуелският президент Николас Мадуро се задържа на власт въпреки масовите протести, широко разпространената бедност и отчаяние, строгите санкции на САЩ и международните опити за признаване на алтернативно правителство. Инстинктите му за оцеляване отново се проявяват.

Тази седмица режимът на Мадуро нареди да бъдат арестувани ключови помощници на главния му политически противник, подлагайки на изпитание търпението на американските служители, които временно облекчиха санкциите, защото Венецуела обеща свободни и честни президентски избори догодина. Той също така бавно изпълнява исканията на САЩ за освобождаване на задържани граждани, пише Bloomberg TV Bulgaria.

През последните дни той разтревожи дори регионалните си съюзници, като поиска голяма част от земята, за която претендира съседна Гвиана, да стане венецуелска държава, заплашвайки да спре дейността на петролните производители, които правят бизнес там. Въпреки че Венецуела претендира за права върху територията, известна като Есекибо повече от век, изборът на Мадуро да изостри спора сега засилва усещането за хаос в Каракас.

Мадуро "се движи по спиралата", казва Кристофър Сабатини, старши сътрудник за Латинска Америка в Чатъм Хаус, политически институт в Лондон.

"Той не иска да има свободни и честни избори. Сега, когато има далечна възможност за политическа промяна, каквато преди не съществуваше, всички ангажименти, за които се съгласиха, изведнъж изглеждат наистина страшни."

Рискът е Мадуро да отиде твърде далеч, да отчужди САЩ и други световни сили и да накара венецуелската икономика да се срине. Досега САЩ проявяваха толерантност, тъй като администрацията на Байдън не би искала нищо повече от това да отвори крановете на най-големите петролни запаси в света и да забави отлива на венецуелски мигранти на север. Но всяко ново посегателство от страна на Мадуро подкопава аргумента, че облекчаването на санкциите насочва страната към демокрация и международно сътрудничество.

Със сигурност Мадуро е доказал, че умее да запазва контрола си върху лостовете на властта дори по време на криза. Военното му ръководство остава лоялно, а той изгради своя собствена версия на Чавизма, повтаряйки легендарните многочасови телевизионни речи на предшественика си, но добавяйки и някои стъпки към капитализма. Репресиите му срещу инакомислещите досега са държали под контрол опонентите му въпреки непопулярността му.

Социологическите проучвания показват, че ако изборите се проведат свободно, Мадуро ще загуби сериозно от кандидата на опозицията Мария Корина Мачадо. Тази седмица правителственият прокурор обвини трима от помощниците на Мачадо в държавна измяна, конспирация и пране на пари, като заяви, че те са подготвяли саботаж на референдума, който е имал за цел да събере подкрепа за превземането на Есекибо.

"Мадуро действа в момент, в който трябва да спаси вътрешните връзки с населението и да повиши популярността и мобилизационния си капацитет", заяви Луис Висенте Леон, ръководител на местната социологическа агенция Datanalisis. "Не мисля, че той възнамерява да напредне отвъд това. Макар че, разбира се, когато се занимаваш с тези стратегии, не знаеш кога някой ще излезе извън контрол".

Понастоящем Мачадо е лишена от правото да заема длъжността, въпреки че Венецуела е очертала правен път за възстановяване на нейната правоспособност под натиска на САЩ. В замяна на постигането на споразумение с някои опозиционни лидери, Министерството на финансите на САЩ облекчи санкциите за петрола миналия месец, което позволи на чуждестранни компании, включително Chevron Corp. да разширят дейността си в страната и да увеличат износа, осигурявайки на Венецуела така необходимите приходи.

Срокът на тези лицензи обаче изтича след шест месеца, което означава, че санкциите могат да бъдат въведени отново, ако преговорите за свободни и честни избори не постигнат напредък. САЩ също така заявиха, че могат да отнемат лицензите преди това, ако Венецуела не спази ангажиментите си.

Войнственото отношение към Гвиана и неотдавнашните арести на сътрудници на Мачадо не са проблем само за Вашингтон. Те натоварват и наскоро възстановените отношения на Мадуро с Бразилия, като принуждават дългогодишния му съюзник - президента Луис Инасио Лула да Силва, да посредничи в конфликта между северните съседи.

"Ако има нещо, което не искаме в Южна Америка, това е война", заяви Лула в четвъртък.

Много наблюдатели смятат, че военна ескалация срещу Гвиана е малко вероятна и че Мадуро прави саботаж, за да си осигури подкрепа от социалистическата си база. Освен това той може да използва напрегнатата ситуация, за да консолидира властта си.

"Мадуро се опитва да запази аварийна карта, която би могъл да използва в случай, че изборите се превърнат в сериозна опасност за него", каза Леон. "Той би могъл да я използва, за да отложи изборите, още повече ако не е постигнал преговори, които да намалят разходите му за напускане".

Дори ако Мадуро успее да запази стабилността, крехкият демократичен процес у дома и враждебността на границата са достатъчна причина за безпокойство на инвеститорите. Подновяването на американските лицензи след първоначалния шестмесечен период "вече е изложено на риск", заяви анализаторът на Wood Mackenzie Луис Хаюм, като предупреди, че ограниченията могат да бъдат наложени отново дори по-рано.

Очаква се добивът на петрол да нарасне с 25%, ако чуждестранните компании продължат да увеличават дейността си в страната до края на 2024 г. Според икономиста Асдрубал Оливерос, ако американските петролни лицензи бъдат отменени, очакваният растеж на Венецуела от 9,7% ще намалее повече от два пъти, а приходите от около 8 млрд. долара ще се изпарят.

"Това е показателно за икономическата нестабилност на страната", казва Оливерос, ръководител на местната фирма за финансови анализи Ecoanalitica. "Промените само в няколко лиценза могат драстично да повлияят на икономическите резултати на Венецуела".
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase