Чуждестранните войски са на път към Казахстан, а първите руски части от контингента на Организацията по договора за колективна сигурност (ОДКС) вече са на територията на републиката. Към тази организация, в която членуват Казахстан, Армения, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, а главна роля играе Русия, за помощ се обърна президентът на страната Касим-Жомарт Токаев, който преди това прие оставката на правителството. На цялата територия на страната е обявено извънредно положение.

Как се стигна дотук?

Всичко започна с граждански протести срещу двойното поскъпване на газа за битови нужди, които се надигнаха в неделя. Протестите бързо ескалираха, като в старата столица Алмати се стигна до тежки сблъсъци и престрелки, при които загинаха много хора, съобщават очевидци. Високопоставен полицай от Алмати дори твърди, че при щурма на различни административни сгради, включително и на полицията, били убити десетки демонстранти. Руски медии съобщават, че близо 300 войници с бронирани автомобили са обградили един от главните площади на града. Там избухна пожар в една голяма административна сграда, а друга е изгоряла напълно, твърдят очевидци от бившата столица.

В телевизионно обръщение президентът Токаев заяви, че е изпратил армията срещу демонстрантите в Алмати, защото те били „терористични банди“. Източници от Казахстан съобщиха, че демонстрантите са се опитали да проникнат в сградите на пет телевизии, съобщава "Дойче веле".

Това е най-сериозната политическа криза в средноазиатската република, която досега се смяташе за стабилна автокрация. Кризата обаче не е от вчера. Преди десет години вече имаше протести заради ниските заплати, при които бяха убити хора. В последно време в страната не достига електроенергия, а цените на храните непрекъснато растат.

В същото време в Казахстан е в ход процес по предаване на властта. Докато съществуваше Съветският съюз, Казахстан беше втората по територия република в границите на империята. След разпадането на СССР властта в тогавашната Алма Ата пое Нурсултан Назарбаев - дотогавашен лидер на комунистическата партия и на съветската република. Назарбаев управлява близо 30 години, а залежите на нефт и газ осигуряваха на страната относително благоденствие. Назарбаев премести столицата от Алмати в град Астана, който по-късно беше прекръстен на неговото име.

През 2019 година Назарбаев се оттегли заради влошено здравословно състояние, но наблюдателите смятат, че по този начин просто се е опитал да избегне лютите битки за властта в страната. За нов президент тогава беше избран Касим-Жомарт Токаев, но съвсем доскоро Назарбаев все още дърпаше конците като шеф на могъщия Съвет за сигурност, като партиен лидер и като „Водач на нацията“. Едва преди два месеца Назарбаев обяви, че възнамерява да прехвърли партийното ръководство на Токаев, а президентът едва вчера оглави Съвета за сигурност - заради протестите.

Последствията от сегашната криза ще бъдат усетени далеч извън пределите на Казахстан, защото той е смятан за един от най-близките съюзници на Русия. След протестите в най-верния сподвижник на Москва - Беларус, сега се разклати и вторият бастион на Кремъл в региона. Тук да припомним, че през 2010 година Русия, Беларус и Казахстан бяха съоснователите на митническия съюз - един от най-амбициозните проекти на руския президент Владимир Путин. През 2015 година от него се роди Евразийският икономически съюз, в който влязоха още Армения и Киргизстан. Путин и 81-годишният Назарбаев поддържат много топли отношения и за последно се срещнаха през декември в Санкт Петербург.

Позицията на Москва

Досега Москва реагира сдържано на размириците в Казахстан: външното министерство в Москва призова към диалог. В началото на протестите в Беларус през 2020 година Кремъл се държеше по същия начин, по-късно обаче прояви готовност да помогне на беларуската полиция да ги потуши с насилие. Сред многобройните анализи на случващото се в Казахстан присъства и версията, че става дума за борба за власт, участниците в която са използвали протестите срещу високите цени на газа, за да изкарат на улицата свои привърженици и въоръжени групировки с неизвестни цели.

През 2014 г. на езерото Селигер Путин скандално заяви, че Казахстан е изкуствена държава, създадена от първия ѝ президент Нурсултан Назарбаев, и населението ѝ разбира важността на близките отношения с Русия. Етническите руснаци съставляват 18% от населението на страната и те - заедно с повече от 60% от въглеводородните ресурси на Казахстан - са концентрирани в северната част, недалеч от руската граница. След забележката на Путин съюзниците на Кремъл призоваха за "връщане" на Северен Казахстан към Русия. Междувременно Китай има собствени териториални претенции към страната.

Редица наблюдатели отбелязват освен това, че кризата в Казахстан нанася сериозен удар върху плановете на руския президент Владимир Путин, който с военния натиск срещу Украйна и с ултиматумите си към Запада очакваше да постигне успех на започващите в понеделник разговори между САЩ и Руската федерация. Криза на изток и криза на запад са лоша новина за Путин, коментират в тази връзка медиите.

Залогът за Путин е голям както в Казахстан, така и в Украйна - но за него този път може да се окаже трудно да се справи успешно и в двете страни едновременно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase