Кристина Крилчева е имиграционен адвокат с повече от 20-годишна собствена практика в Америка. Родена е в София, завършва магистърска степен по английска литература и лингвистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1993 г. заминава за Съединените щати, за да търси личностно и професионално развитие.

През 2004 г. защитава юридическа степен (Juris Doctor) от Юридическия факултет на Университета Съфолк в Бостън, Масачузетс и същата година е приета в адвокатската колегия. Кристина има отлични академични резултати от всички образователни институции, които е посещавала, включително място в почетния списък на Юридическия факултет на Съфолк. Член е на невадския клон на Американската асоциация на имиграционните адвокати, както и на Адвокатската колегия на Масачузетс и Американската адвокатска асоциация.

Кристина, Вие сте пример за жена от Източна Европа, която е сбъднала американската мечта. Какво бихте казали на младите жени, които се стремят да постигнат своите цели и да преодолеят предизвикателствата, които животът им поднася?

Нямам самочувствието, че съм сбъднала американската мечта. Още я преследвам. Никога няма да спра до го правя. Мисля, че в това е разковничето на успеха - да не преставаме да преследваме мечтата, било тя американска, българска или в която и да е географска ширина.

За младите жени, които искат да постигнат своите цели, съвети от по-общ характер избягвам да давам. Всяка ситуация е различна, всеки живот уникален. Мога да кажа какво за мен върви и помага. За мен двигателна сила е непресъхващото любопитство към всичко в живота. Пламъчето на интереса никога не трябва да угасва. Колкото до предизвикателствата – ако се научиш да ги очакваш и предусещаш, а това става когато се свържеш с интуицията си, то тогава успяваш да избегнеш елемента на изненадата, и оттам нататък работата по преодоляването е почти свършена.

Какво ви е мотивирало през най-трудните моменти?

Много просто, страхът от бедността. Не говоря само за материалната бедност. По-скоро духовната бедност, емоционалната нищета, бедността на знания и информация. Ей от такъв вид бедност изпитвам ужас  и това винаги ми е било най-големият мотиватор. Не искам да съм бедна в нито един от тези аспекти на моя живот. Напротив, искам да съм много много богата на емоции, преживявания, знания, a защо не и пари. Истинската стойност на парите за мен е в това, че те ни дават възможност да се обогатяваме в другите аспекти на живота.

Да направим ретроспекция и да Ви върна в годините преди да заминете за Америка: какво беше детството Ви и кога осъзнахте, че искате да заминете за САЩ?

До 10 годишна възраст детството ми беше диво и щастливо. Лудеехме в квартала до полунощ и като огладнеехме викахме баба от улицата, за да не губим време да се качваме до втория етаж. И тя, милата, с въженце ни спускаше кошница с циганска баница и домашна лимонада от бъз. На 10 години обаче ми се наложи доста бързо да порасна и мисля, че детството ми свърши точно тогава. Моите родители заминаха за Африка, като медици, и оставиха мен и по-малкия ми брат на бабите, аз при едната, той при другата. И каквото си бях съзнателно дете явно съм решила, че трябва да играя ролята на родител и да се грижа за моето братче.  Ей така и до днес, живея с някаква изкълчена идея, че трябва да нося грижата за целия свят на плещите си.

Какво ме е подготвило тогава за заминаването в Америка? Всичко. Без обаче да съм го знаела. Първо завърших елитна английска гимназия, после английска филология. В деня след държавния ми изпит в Софийския университет вече бях в самолета от София за Ню Йорк, директен полет. В последната година на моето следване работих и в Британския Съвет в София, а преди това бях съпреводач на книга от английски на български език, и какво ли още не. Така че подсъзнателно от доста малка съм си вървяла към Америка, или поне в посока на Запад.

Как годините в училище повлияха на избора ви на кариера и живот в Америка?

Изборът ми на кариера в Америка беше низ от случайности. Образованието ми в България беше в областта на литературата и лингвистиката, нищо общо с юридическите науки. Идвайки в Америка, и след доста бурен и за съжаление дълъг период на неустановен (нелегален) статут, имиграционният адвокат, който работеше по зелената ми карта, ме убеди да започна работа за него. Само година по-късно вече ме убеждаваше да уча право и впоследствие да стана партнъор в неговата кантора. Явно доста ме е харесал. Аз се подърпах, защото идеята ми по това време беше друга. След идването ми в Америка осъзнах, че с образованието ми от България няма да мога да се реализирам добре в желана за мен професия и бях решила да уча психология с ясната идея да си отворя частна практика като психотерапевт. Както се досещате, моят шеф надделя и ето ме сега адвокат.

Колкото до ученическите години, те и по-специално гимназията, са оказали огромно влияние, върху всичките ми избори в живота, не само избора на професия. Там срещнах и пет години живях с будни, интелигентни, неспокйни души, които освен че непрекъснато бяхме в някаква издънка, не спирахме да задаваме въпроси, да търсим отговори, да поставяме под въпрос реалността, да предизвикваме съдбата. Може би фактът, че това се случваше в най-последните години на комунизма, или годините на “промяната”, също е изиграл огромно влияние. Още тогава май се е провокирал интересът ми към човешките права и свободи, основни философски понятия, важни екзистенциални концепции, който със сигурност е поставил основите на моята страст към правните науки.

Какво Ви мотивира да се занимавате с имиграционно право в САЩ, какво Ви привлече в тази сфера?

Моят произход и моят статут като имигрант със сигурност са най-основната причина да избера да практикувам не някое друго, а точно имиграционно право. Като имигрант, минал през ада на незаконното пребиваване и след това извървял трънливия път за сдобиване с легален статут, аз зная от първа ръка през какво преминават моите клиенти. Подхождам с огромно разбиране, емпатия и съчувствие към техните проблеми и вълнения, което ми дава предимство пред други адвокати, които не са изпитали това на гърба си. Клиентите ми виждат и чувстват всичко това, и ми гласуват доверие, и ме търсят, и се връщат при мен, и ме препоръчват на други имигранти. И това много ме радва, защото е много органичен процес.

Статистически погледнато, колко дела сте обработили досега? Как се справяте с емоционалния натиск, свързан с имиграционните случаи?

Точна статистика на дела, по които съм работила, не съм правила, но можем да направим бърза математика – повече от 20 години съм имиграционен адвокат със собствена практика и взимам средно по няколко нови случая на седмица. Интересното в моята практика е, че понякога с един клиент можем да сме заедно много години, понякога повече от 10 или 15. Мисля, че рекордът ми е 17.

Как се справям с емоционалния натиск – work in progress. Все още се уча и сигурно ще продължавам да се уча до края на професионалната си кариера. Като човек, вече минал по този път, живея с проблемите и вълненията на всеки клиент, като се старая емпатията да не пречи на легалната работа. Интересен факт е, че след завършването на гимназия, цяло лято се готвих за кандидатстване в медицински факултет, исках да съм доктор. Моите родители, и двамата медици, знаейки колко съм състрадателна, успяха да ме разубедят и затова се преориентирах към английска филология. Малко знаех тогава, че тая моя чувствителност към проблемите на другите, ще ме преследва, за добро или лошо, в каквато и професия да избера.

Как можете да бъдете полезни на хора с неустановен имиграционен статут? Какви са техните опции в сегашната имиграционна среда?

На мен точно това ми е работата, да преценявам какви опции има за тези хора. Правим консултация, аз в дълбочина разглеждам случая и базирано на фактите пред мен създавам план за действие. Най-ценното за клиента е, че той получава най-правилна професионална оценка за неговите опции. Това би трябвало да е и най-важната причина човек да потърси услугите на адвокат – да му се даде представа за голямата картина, за неговите шансове за успех, ако въобще има такива, за да не таи празни надежди, ако няма; да се въоръжи с цялата необходима информация, за вземането на разумно решение.

Различават ли се имиграционните процеси за българи, украинци и други националности, с които работите? Може ли да обясните процеса за получаване на зелена карта?

Като цяло, имиграционният закон в Америка е федерален закон, за разлика например от повечето въпроси по фамилно и криминално право, които се регулират от щатски закони. Като такъв, той се прилага по един и същи начин към имигранти от най-различни националности. С малки изключения, свързани най-вече с войни и природни бедствия в някои държави. Така например, поради войната в Украйна, украински граждани се ползват с повече привилегии, под формата на различни програми, като U4U (Uniting for Ukraine) и TPS (temporary protective status). Други националности (като Хаити, Ел Салвадор, Aвганистан, Етиопия, Венецуела, Хондурас, Непал, Никарагуа, и някои други) също се ползват с този временен защитен статут поради природни бедствия, политически вълнения, революции, граждански протести, и мн. др.  Най-важното тук е, че този временен защитен статут обикновено не води до зелена карта и програмата може да бъде прекъсната от американското правителство, ако проблемът в дадената страна вече не съществува.

Какви са най-големите предизвикателства, пред които се изправят кандидатите? Какъв съвет бихте дали на българите, които печелят зелена карта? Какво е най-важното, което трябва да знаят, за да се подготвят?

Тук допускам, че става дума за зелена карта чрез лотарията (за диверсификация) в Америка. Това е процедура, с която се дава възможност на държави, чиито граждани не са имигрирали много в Америка през последните години, да участват в тази лотария, за да се постигне разнообразие от националности в облика на Съединените Американски Щати. Обикновено по това време всяка година се отваря 30 дневен прозорец (за 2024 този прозорец е от 2 октомври до 5 ноември) за подаване на молби за участие в лотарията. Самата лотария се разиграва през месец май на следващата година и всеки може да провери на страницата на Department of State дали е избран. Селекцията съвсем не означава,че зелената карта е получена или одобрена. Просто, ако сте един от печелившите, ви се дава възможност да подадете петицията си за зелена карта (ако сте вече в Америка, процедурата се казва смяна на статут в имигрантски, ако сте извън Америка, процедурата става по консулски път), като покажете, че сте квалифициран за нея. Т.е. имате необходимото образование или стаж, нямате сериозни криминални прояви, нямате имиграционни нарушения, нямате сериозни заразни болести, нямате зависимост от наркотици и др. Нещо много важно, на което искам да обърна внимание тук, е, че ако вече сте в Америка без легитимен статут, не си губете времето да участвате в лотарията, защото и да спечелите, няма да бъдете одобрени за зелената карта.

Какви са новите тенденции или промени в имиграционното законодателство, свързани със Зелената карта и работните визи?

Кой знае какви промени няма, което в областта на работните визи и зелени карти е доста голям недостатък, защото законът е остарял и не в крак със съвременните начини на създаване и водене на бизнес, на по-глобалните международни връзки между компаниите, а и след Ковид пандемията, на мястото от където работим, вече много повече онлайн, а не във физически офиси. Имиграционният закон се нуждае от сериозна реформа в това отношение, а и не само в това.

Какви видове дела са най-често срещани при имигрантите в Америка и как помагате на клиентите си да се справят с тези казуси?

Аз мога да говоря само от опита в моята практика. В областта на бизнес имиграцията или така наречените работни визи или зелени карти, имаме голям брой инвеститорски визи, зелени карти чрез оферта за постоянна работа като професионалист или позиция, която изисква поне две години релевантен опит, трансфер на специалисти в мултинационални компании, визи за артисти, актъори, музиканти. Тук отварям скоба, че моята кантора успешно е печелила визи за американските турнета на едни от най-обичаните български творци. Работим и с много имигранти с изключителни способности в тяхната област. Подготвяме много случаи за политическо убежище за хора от целия свят. В момента работим и с много украинци, като за тях предлагаме безплатна консултация. По линия на имиграцията чрез фамилна връзка, най-често работените случаи са зелена карта чрез брак и годеническа виза.

Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли като имиграционен адвокат? А най-голямото удовлетворение?

Предизвикателствата са всеки божи ден. За мен лично, като собственик на кантората и главен адвокат в нея, повече главоболия ми създава организацията на бизнеса, отколкото чисто легалната работа. Може да звучи клиширано, но за мен наистина успехът на всеки клиент е моя лична победа. Затова евентуален неуспех (за щастие те се броят на пръсти) за мен обикновено води до пълен емоционален срив. А най-голямото удовлетворение е да видя щастието в очите на клиента. Понякога това щастие е толкова изстрадано, че човек не може да се зарадва, но аз го виждам и зная че е там, защото съм била в тези обувки.

Кой беше най-трудният ви случай и как го решихте? А кой беше най-запомнящият се успех?

Всички случаи са трудни. При адвокат не се ходи с лесни случаи. Най-трудно по принцип ми е да оправям вече забъркани каши; да разплитам нечии чужди грешки. А най-сладкият и най-запомнящият се упех по правило е успехът при най-трудните случаи. С риск да звуча нескромно, аз помня всичките си успехи и неуспехи, до най-малките подробности, включително и имената на клиентите ми през всичките тези много години. Честно казано нямам идея как се получава това, при положение че вечно си търся телефона, ключовете или очилата например. Адвокатският мозък явно си е по-специфична сива материя.

Имало ли е моменти, когато сте обмисляли да се откажете? Какво ви мотивира да продължите напред?

Да, всеки ден. Особено след толкова години натрупан стрес от професията, от личната драма като имигрант, от вечното жонглиране с огъня (който са съдбите на моите клиенти), всеки ден си мечтая за момента, в който ще хлопна кепенците на кантората и ще имам повече време за себе си, за моите хобита, за спортуване, за релакс сред природата, за хората, които обичам. После идва поредният случай, който има нужда от професионалната ми помощ, и моята мечта за друг, по-спокоен живот, се отлага във времето, неопределено докога.

Как балансирате между професионалните си задължения, личния живот, и това, че  сте майка?

Намирането на баланс във всички роли, които играем в живота, като жени, майки, професионалистки, бизнес дами, и какво ли още не, е изкуство, което не спираме да усъвършенстваме. Аз лично как балансирам – направо си жонглирам. Фактът, че интересите и страстите ми са в толкова много области извън професията ми, мисля че повече помага, отколкото пречи. Всъщност съм доста артистичен човек, с много креативни идеи, с вкус към естетика, красота и изкуство, дизайн и стил. Занимавам се със социална и културна дейност, основател съм на дамски бизнес клуб (и с г-жа Елка Рускова, която почетен консул на България във Вашингтон, сме съоснователки, вече сме привлекли още прекрасни бизнес дами за членове), не пропускам изложби, концерти и театри, и по този начин противодействам на сериозната, точна и логична юридическа дейност, в непрекъснато търсене на синхрон между лявото и дясното полукълбо на горкия ми мозък.

Какви тенденции виждате в имиграционното право през следващите години? Какви промени очаквате в политиката на САЩ относно имиграцията?

Много ми е трудно да отговоря на този въпрос без да навлизам в политически теми, а аз бих искала да се въздържам да правя това. Много накратко, имиграционната ситуация в Америка в момента съвсем тенденциозно се използва предимно от предизборната кампания на Тръмп. Отново съвсем тенденциозно проблемът с имигрантите на южната ни граница се хиперболизира до митични пропорции, с цел да се държи в страх електоратът, за да се гласува за кандидата, който обещава масова депортация, доизграждане на стената с Мексико, сериозни промени в законите за убежище и приемането на бежанци. Всичко това в тотален конфликт с принципите, на които е основана тази велика държава. Без да изброявам всички обещания, които Тръмп избълва за промени, предимно негативни, в областта на имиграцията в Америка, аз съм убедена, че ако той спечели изборите, ще направи всичко възможно да спази своите обещания, за да не се дискредитира пред своите избиратели. И тогава ще настъпи тъмна ера за имиграцията в Америка.

автор: Нели Жекова

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase