"Нагорни Карабах: краят на един анклав, роден от разпадането на СССР", гласи заглавие на френския в. "Монд".

"Капитулирайки пред ударите на Баку, самопровъзгласилата се Република Нагорни Карабах обяви вчера, че се саморазпуска. След като въоръжаваше и подхранваше гордостта на арменците, Русия изведнъж се отказа от последния си съюзник в Южен Кавказ", пише изданието в резюме на ситуацията в сепаратисткия регион, завзет от Азербайджан при светкавичната му офанзива.

Отказвайки да бъдат насилствено "реинтегрирани" като малцинство без никаква форма на автономия или надеждна гаранция за сигурност, за три дни регионът беше напуснат от над половината арменско население, бягащо от настъплението на азербайджанските сили. Решение, което показва, че 2000-те руски миротворци явно не са успели да запазят доверието на арменското цивилно население, отбелязва френското издание. Уплашени от пристигането на азербайджанците, 120-те хиляди жители на анклава са убедени, че никога няма да могат да живеят заедно със своите врагове въпреки "мирната реинтеграция", обещана от азербайджанския президент Илхам Алиев.

Арменският премиер Никол Пашинян обаче определи ситуацията като "етническо прочистване", а враждебността между двата народа е в разгара си след деветмесечната блокада, наложена от Баку, и тежките боеве на 19 и 20 септември. За разлика от 2020 г. Пашинян не изпрати в Нагорни Карабах националните въоръжени сили в помощ на етническите арменци. В Армения мнозина смятат, че той е пожертвал сепаратисткия регион, за да спаси собствената си страна, посочва "Монд".

Арменците "губят родината си", което е тежък удар за руското влияние по света, гласи заглавие на британското издание "Файненшъл таймс". Пустите улици на главния град Степанакерт са трагедия за Армения, за която планинският регион има важно историческо значение.

Борбата за Нагорни Карабах беше един от най-ожесточените териториални спорове, породени от разпадането на Съветския съюз, като беше от решаващо значение за региона в продължение на десетилетия. Конфликтът на територията, която беше международно призната за азербайджанска, стана известна като учебникарски пример за "замразен" конфликт, който позволяваше на Русия да продължи да играе ролята на посредник в съседни страни.

Но докато Армения се съвзема от събитията през изминалата седмица, влиянието на Москва върху Ереван изглежда непоправимо отслабено. Дълго време Москва се възприемаше като ключов съюзник и гарант за сигурността на страната и арменците очакваха от нея да защити статуквото и да предотврати присъединяването на Нагорни Карабах към Азербайджан. Но миналата седмица премиерът Пашинян публично разкритикува Русия и постави под въпрос работата на 2000-те руски войници, които са разположени в Нагорни Карабах от 2020 г. насам, за да поддържат мира.

Пашинян заяви пред арменците, че "системите за сигурност и съюзниците, на които разчитаме от много години", са "неефективни" и че "инструментите на арменско-руското стратегическо партньорство" "не са достатъчни, за да гарантират външната сигурност на Армения".

Това бележи историческа промяна във външната политика на страната, а за Москва - загуба на един от най-старите ѝ съюзници. "Убедени сме, че арменското ръководство прави огромна грешка", заяви Кремъл.

"Когато в Ереван избухнаха протести заради загубата на Карабах, някои арменци изразиха опасенията си, че Русия може да подкрепи демонстрациите, за да окаже натиск върху Пашинян или дори да го свали от власт - твърдение, което Москва бързо отрече. Но разсеяна от изтощителната си война в Украйна, Русия едва ли ще се намеси, както е известно, че прави, когато страните се отдалечават от нейната орбита, отбелязва Ричард Гирагосян, директор на Центъра за регионални изследвания, мозъчен тръст в Ереван, цитиран от "Файненшъл таймс".

"Армения е в неизвестността след падането на Нагорни Карабах", гласи заглавието на френския в. "Кроа", който посочва, че политическата криза, предизвикана от падането на Нагорни Карабах, изглежда е останала на заден план, докато страната е изправена пред хуманитарна криза вследствие на пристигането на десетки хиляди бежанци.

Голяма неизвестна в това уравнение е какво въздействие ще окаже върху арменската политическа култура пристигането на десетки хиляди бежанци, много от които се чувстват изоставени или дори предадени, подчертава в. "Кроа". Падането на Нагорни Карабах, освен края на една епоха за Армения води и до нови рискове за нейния суверенитет, тъй като Баку сега настоява за създаването на коридор през Армения, който да свърже Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван, граничещ с Турция, Армения и Иран.

Азербайджан не иска масово напускане на етническите арменци от Нагорни Карабах и не подтиква никого да напусне региона, подчертава ирландският в. "Айриш таймс", като цитира Елин Сюлейманов, посланик на Баку във Великобритания.

Азербайджан още не е имал възможност да докаже искрения си ангажимент да гарантира сигурни и по-добри условия за живот на етническите арменци, които решат да останат в региона, подчерта той. Рано следобед в четвъртък Нагорни Карабах беше напуснат от 70 500 души, при население, оценявано на 120 000.

Много от напускащите заявиха, че се страхуват от преследване и етническо прочистване от страна на Азербайджан. Някои критици смятат, че изселването показва колко малко доверие изпитват много арменци към азербайджанските обещания и е желано от Баку, тъй като ще улесни заселването на района с азербайджанци, отбелязва вестникът. Сюлейманов отправи в социалните медии призив към етническите арменци да останат и да бъдат част от многоетнически Азербайджан. Той подчерта, че разбира защо много мирни граждани са уплашени, но тези, които останат, ще могат да се възползват от планираните инфраструктурни и възстановителни проекти.

Посланикът във Великобритания отхвърли и опасенията, че Баку може да разруши арменските църкви и манастири и подчерта, че неговата страна няма "никакви причини" да разрушава исторически паметници, посочва в. "Айриш таймс".
(БТА, Асен Георгиев)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase