Вечерта е белязана от края на десетия луннен цикъл и Артур е развълнуван, тъй като най-сетне ще може да се завърне в света на Минимоите и да бъде отново със Селения.
В селото, Минимоите са организирали голямо пиршество в негова чест, а малката принцеса си е облякла роклята от розови цветчета.
Но точно в този, очакан с нетърпение ден, бащата на Артур решава да скъси ваканцията им в бабината къща. И докато се готвят да заминат един паяк спуска в ръката на Артур оризово зърно с надпис „SOS”. Няма съмнение, че Селения е в опасност. Артур не се двоуми да отлети за да я спаси.
Дори ако това означава да се впусне в рисковано пътешествие, първо падайки на главата си в бара на Макс, да се сблъска с армията на Крьоб, новият тиран на Седемте кралства, да спаси кожата на Бетамеш, да се бори с плъхове, жаби и космати паяци…..само за да отрие, когато пристига в селото на Минимоите, че те изобщо не са му изпращали сигнал за помощ.