Президентът на САЩ Джордж Буш вече бил ядосан, но когато му съобщават, по време на втория полет на Air Force One онзи ден, че няма да се върне във Вашингтон, той изпуска нервите си.

Буш е категоричен, че самолетът му трябва да се върне в столицата сутринта на 11 септември 2001 г., . Машината обаче пътува към Флорида, докато подробностите за най-смъртоносната терористична атака на американска земя започват да прииждат. Вместо това, по съвет на тайните служби, пилотите се отправят към военна база в Луизиана.

От Луизиана Air Force One, вече пазен и от два изтребителя F-16, излита отново във въздуха, но отново не се отправя към Вашингтон, а към военновъздушната база Offutt в Небраска. Най-могъщият човек на Земята вече е бесен.

"Той ми беше много ядосан", спомня си Андрю Кард, началник на щаба на Буш. "Президентът продължаваше да повтаря: "Връщаме се във Вашингтон, окръг Колумбия", а аз просто му отговарях учтиво: "Господин президент, не мисля, че искате да вземете това решение в момента. Наистина не мисля, че искате. Вземаше ли това решение като главнокомандващ или като президент, политически лидер? Чувствах, че иска да се върне във Вашингтон по символични причини. Не знаехме каква е ситуацията във Вашингтон, а аз му казах: "Искаш да се върнеш там, за да ти направят снимка."

"Той имаше всички инструменти, за да бъде главнокомандващ и от борда на Air Force One, но много ми се разсърди заради това изказване", допълва още Кард.

И двамата знаят, че Вашингтон не е безопасен за Буш. До този момент новините са филтрирани - освен двата самолета, които свалят кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, Пентагонът също е ударен, а друг полет, United Airlines 93, който пътува към Вашингтон, е свален от пътници в Пенсилвания. Тези на борда са били наясно какво се случва другаде. Вероятно Белият дом или Капитолия са били целта на четвъртия самолет. Почти 3000 души бяха убити при атентатите.

Кард, който вече е на 74, е звезда в Републиканската партия. Той е избран за длъжностно лице в Масачузетс през 70-те години, старши служител на Белия дом при Роналд Рейгън през 80-те години, транспортен секретар в кабинета на Джордж Буш-старши през 90-те години, а накрая и началник-щаб на по-младия Буш през 2000-те.

"11 септември 2001 г. започна като един перфектен ден", спомня си той пред The Times. "Нямаше нито един облак в небето над САЩ. Президентът се събуди в един приятен ден . Нещото, за което той наистина се тревожеше, беше, че трябва да бяга тази сутрин с репортер, който случайно беше американски шампион по крос.

На ежедневният брифинг на ЦРУ се споменава за арабско-израелския конфликт, но нищо за тероризма. Това дава свобода на Буш да прави това, което иска да прави като президент - да се концентрира върху вътрешния дневен ред и до голяма степен да игнорира външните отношения. Той е на посещение във Флорида, за да говори за образованието - тема, която е негова страст. Наред с намаляването на данъците, той вижда подобренията в класните стаи в САЩ като свое трайно наследство.

Малко преди да излезе пред клас от седемгодишни деца в началното училище Emma E Booker в Сарасота, персоналът съобщава на Буш, че малък самолет с витло се е разбил в северната кула на Световния търговски център.

Мигове след като Буш е поздравен от учителя, изцяло пред пътуващия екип на пресата на Белия дом, Кард бил информиран, че всъщност става дума за пътнически самолет, а секунди по-късно южната кула също е ударена от друг. "Той беше на поста вече осем месеца, но това беше денят, в който стана президент", казва Кард.

"Запитах се: "Трябва ли президентът да знае?". Отговорът очевидно беше "да". Взех решение да предам само два факта, но да не направя нищо, което да подтикне коментар или въпрос от негова страна, защото не исках да остане в публичното пространство", обяснява Кард. "Приближих се до президента отзад, наведох се и прошепнах в дясното му ухо: "Втори самолет удари втората кула. Америка е атакувана."

Впоследствие Буш е критикуван, че продължава да седи пред децата в продължение на няколко минути, тъй като светът бавно осъзнава какво се случва в страната му. Но дори и президентът да не е реагирал светкавично, в друга стая надолу по коридора, Кард гарантира, че машината на Белия дом вече е на бойното място.

"Бях доволен, че не направи нищо, за да изплаши тези второкласници, не направи нищо, за да демонстрира страх пред медиите и бях доволен, че не стана и не тръгна след мен", казва Кард. "Не исках да разговарям с него. Исках да подготвя нещата за него."

Когато Буш напусна класната стая, ФБР, съветникът по националната сигурност и вицепрезидентът Дик Чейни го чакат на телефонната линия. И все пак, може би демонстрирайки, че по време на остра криза старите навици умират трудно, едно от първите обаждания, направени от Буш, е до президента на Русия - Владимир Путин.

Кард вече е пенсиониран и живее в Мейн, но говори за 11 септември възможно най-често. "Искам да бъда като камъче в обувката, искам да спазя обещанието си никога да не забравя", казва той. "Бях привилегирован по странен начин да помогна на президента да бъде хладнокръвен, спокоен, събран и съсредоточен и да му помогна с много трудни решения."

На 20-годишнината от 11 септември тези решения отекват и днес. Войната в Афганистан - реакцията на САЩ на тези атаки в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания, приключи хаотично миналия месец, след като президентът Байдън изтегли американските сили и талибаните превзеха Кабул. У хората като Кард обаче, които допринасят толкова много за изпращането на САЩ на война, има съмнения, че прекратяването на конфликта, дори след толкова време, е било правилното нещо.

"Това е много предизвикателно време за мен емоционално", казва той. "Искам да спазя обещанието си да помним жертвите и случилото се на 11-ти септември, но не може и да не обърнем внимание на жертвите, направени в резултат на 11-ти септември, когато хората отидоха на война. Нашата мисия беше да гарантираме, че Афганистан няма да приютява терористи", обяснява той

Кард служи като един от най-влиятелните началници на щабовете в Белия дом още пет години, което показва, че нравът на шефа му тази сутрин бързо се охлажда. До вечерта на 11 септември Буш се връща във Вашингтон и в Овалния кабинет, откъдето се обърна към нацията.

"Около месец по-късно бях с президента в лимузината му", казва Кард. "Буш се обърна към мен и каза: "Трябва да ти се извиня." Нямах представа за какво говори, чудех се какво съм пропуснал. Той говореше за това, че ми беше толкова ядосан на Air Force One."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase