Доцент Весела Табакова е преподавател по „Журналистическа деонтология“ и „Политология“ във Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Доктор по философия. Нейната преподавателска и изследователска работа е в сферата на медийното отразяване на политиката и на етичните стандарти в журналистиката.

Работила е като завеждащ приложение „Политика” на вестник „Стандарт”.

Специализирала е и е чела лекции в западноевропейски и северноамерикански университети. Фулбрайтовски преподавател. Председател е на Центъра за независима журналистика.

Член е на Комисията за етика в електронните медии. Автор е на 6 книги, на повече от 60 студии и на многобройни статии у нас и в чужбина. Говори английски, италиански, френски, руски и немски език.

Доцент Табакова, в официалното изявление на изпълнителния директор на bTV Албърт Парсънс, по повод прекратяването на договора на журналиста Иво Инджев по взаимно съгласие, се казва, че "Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване "В Десетката" си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика.“

В изявлението пише, че Инджев е погазил правилото за непубликуване на непроверена информация, при това от анонимен източник.

Наруши ли Иво Инджев етичните стандарти в журналистиката, когато се позова на информация, получена по e-mail, че Георги Първанов притежава мезонет за 100 хиляди долара в здание на централен булевард в София?

Нарушение безусловно няма и такова беше и становището на Комисията за етика в електронните медии. В изявлението на г-н Парсънс наистина се твърдеше, че е погазено правилото за непубликуване на непроверена информация, при това от анонимен източник. Истината обаче е, че в смисъла на етичните стандарти Инджев не е изнесъл непроверена информация.

Той зададе въпрос към един от участниците в дискусията, който в случая представляваше щаба на действащия президент, кандидат за втори мандат. Това бе въпрос, който се основаваше на анонимен e-mail. В тези случаи стандартите изискват нещо ясно и категорично- да не бъде подведен зрителят или слушателят, когато се използва непроверена информация. Водещият ясно и недвусмислено съобщи за какво става дума - че това е анонимен e-mail, че информацията е непроверена.

В един публицистичен формат, и то в предизборна кампания, е повече от нормално и дори необходимо да се задават всякакъв вид неудобни въпроси, тъй като кандидатите за толкова високи длъжности трябва да бъдат сканирани отвсякъде пред обществото, ако мога метафорично така да се изразя.

Това е практика, която съществува навсякъде по света - да се задават „неудобни” въпроси при ясно спазване на стандарта. В етичния кодекс на българските медии- член 1, алинея 3, точка 4, е записано: “Винаги ще посочваме, когато информацията е непотвърдена”. В случая, подчертавам, дори става дума за въпрос към събеседник, а не за изнасяне на информация в стриктния смисъл на думата.

А понеже много често ставаше дума през последните дни за американски стандарти, аз ще ви прочета един американски стандарт, става дума за електронните медии: “Да излъчват информация, източникът на която да е известен. В случай, че източникът не им известен, да придружават информацията с дължимите пояснения.” Ето това е стандартът. Очевидно е, че няма нарушение на никакви етични стандарти. Те, впрочем, са почти еднакви в демократичните страни.

Трябва да ви призная, че ми е трудно да си обясня непропорционалността на реакцията - на всичко това, което последва. Как от това, че нищо не се беше случило, се случи нещо....

Има ли случаи, в които етичният кодекс може да бъде нарушен?

Безусловно има такива. Вижте, има и случаи, в които и законът може да бъде нарушен, ако това е от обществен интерес. В медийната практика на демократичните страни в Европа и Северна Америка има много случаи, в които има нарушение дори и на закона. Но тези нарушения са в обществен интерес, защото обществото има правото да бъде информирано.

В такива случаи медиите не просто имат защитата, ако става дума за етични стандарти, на колегията, на саморегулацията, но ако става дума за нарушение на закона, те могат да имат защитата даже и на съда. И в този смисъл е и европейската практика.

Нарушаването на личната неприкосновеност е недопустимо от етичния стандарт. В същото време обаче винаги се подчертава, че практиката на Европейския съд за правата на човека е такава, че прагът на защитеност на публичните фигури е много по-нисък.

Публичната фигура трябва да бъде пред рентгена, трябва да бъде в лъчите на прожектора на медиите и един човек, ако се е ангажирал да служи на обществото и държавата, трябва да е наясно, че има много по-нисък праг на защитеност..

В Българския етичен кодекс има един малък раздел, той е последният и се нарича “Обществен интерес”. Там има един текст, че „Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано, ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.“

И се обяснява кога една публикация е в обществен интерес.

Журналистиката се самоидентифицира чрез функцията на куче-пазач, тоест чрез критическата си функция спрямо властта. В етичния кодекс има ясен текст, че стандартите могат да бъдат нарушени, когато това съдейства за предотвратяване и разкриване на злоупотреба с власт например.

В медийната практика има един много известен случай. The New York Тimes преди доста години публикува секретни документи на Пентагона. Пентагонът веднага завежда съдебен иск срещу The New York Тimes, защото става дума за секретни документи, свързани със сигурността.

Върховният съд на САЩ обаче не осъжда The New York Тimes. Да, това е безусловно нарушение на закона, но в същото време Върховният съд на САЩ постановява, че американският гражданин има правото да бъде информиран за това как се вземат решенията около Виетнамската война.

Това е много драстичен пример - има нарушение на текстове за класифицирана информация, свързани с националната сигурност на САЩ, става дума за война, но правото на гражданина да бъде информиран в случая има приоритет. Все пак, известно е, че свободното слово е предпоставка за всички други права и свободи.

Тази фраза може да звучи тривиално и високопарно, приповдигнато, но всъщност отразява нещо, което в демократичния свят е условие, без което не може. А и е известно, поне от базисните постулати на теорията за демокрацията, че рационален избор се прави от образования и информирания гражданин.

Случаят с Иво Инджев поставя най-малко два големи въпроса: доколко независими са най-големите медии в България и реагира ли журналистическата колегия адекватно?

Тези дни имаше едно дружно мълчание по правилото „ или добро, или нищо”. Доброто би било реалната защита на професионалните стандарти, но това не се случи. И понеже не можеше „ добро”, може би, затова беше нищо – дори не беше публикувано становището на комисията за етика ( с едно изключение).

В тази ситуация БНР направи необходимото за информираността на слушателите, потърси всички гледни точки. Такъв тип поведение на медията е свързано и с личното достойнство на отделни журналисти - на знакови фигури в журналистиката, какъвто е случаят с Лили Маринкова. Но има и нещо друго – БНР уверено осъществява своята обществена функция.

Но имаше и влиятелни медии, които замълчаха или обвиниха Иво Инджев.

Да, и това е много изумително. Един мой приятел ми се обади - той редовно си купува един вестник и през това време не е слушал нито радио, нито телевизия, информирал се за новините единствено от този вестник. Случайно е прочел за казуса с Инджев нещо в интернет и ме се обади да ме пита, защото в този вестник не е имало абсолютно нищо.

Даже е липсвал “забележителният” текст, че водещият е уволнен по американски стандарти. Аз си позволявам да се съмнявам, че подобно нещо е казано...

Така се създава представа за липса на гражданска енергия в медиите и около тях. Не става дума да се създаде движение “Долу ръцете от колегата”, а сам по себе си този случай наистина съдържа предпоставки за принципиален дебат, за дискусия. В медийното пространство обаче прозвучаха самотни гласове на този, на онзи, които потънаха.

Аз все си мисля, че след изборите дебат може да има, защото при сегашната ситуация много лесно могат да бъдат отправени упреци за политизиране - целият този репертоар си следва и ни е известен. Има да вървим още дълъг път - професионалната саморефлексия е нещо много сложно, тя е дълъг процес..

Шефът на Съвета за електронни медии Райчо Райков съобщи, че ще бъде отнет лицензът на ВВС World Service за излъчване на радиопрограми на УКВ в София, защото британската медия не изпълнявала условията на лиценза. Според Райков ВВС имала лицензия в София за радиоразпространение на една програма, която не се излъчва вече, кажи-речи, 10 месеца и започнала да препредава BBC World Service, която нямала нищо общо с това, което пише в лицензията.

Това основателен аргумент ли е да се заличи една от най-влиятелните световни медии от софийския ефир?

Аз обичам ВВС. Искам да ви кажа, че ВВС в тоталитарния режим беше източник на достоверна информация и сега е такъв източник. В сегашната ситуация тя е особено полезна за все по-големия брой млади хора, владеещи английски език.. Аз самата много ще съжалявам, ако сега им отнемат лиценза, но съм убедена, че това ще бъде временно положение.

Все пак обаче трябва ясно да заявя, че законът е закон и никой не е над закона, ако искаме да бъдем правова държава. Факт е, че лицензът на BBC е за тяхната програма на български, която вече не съществува. ..

СЕМ има в „биографията” си чудеса от нарушения. Никой няма да му се сърди, ако изчака ВВС да подадат документи за нов лиценз в съответствие със закона. Къде е проблемът?

Де това да беше нарушението на СЕМ - да си затвори очите и да поиска документи за промяна на лиценза ...

Ако трябва сериозно да говорим - СЕМ в този случай има законово основание. Но това е проблем, който при добра воля може да се уреди.

Как мислите - не създават ли популярните риалити-формати като Big Brother опасната илюзия, че представят в медийното пространство статистическа извадка на днешното българско общество?

Аз не мисля, че това е илюзия, макар че, разбира се, е много трудно – а всъщност невъзможно - 12 или 16 души да бъдат представителна извадка. Но това, което гледаме, си е много българско и много типично. Все пак преобладаващата част от българския народ не са особено образовани хора, които стоят и си говорят за Шекспир и за Бетховен. Една доста голяма част от българския народ не са чували нито за Шекспир, нито за Бетховен, да не говорим за нещо повече.

Редица изследвания показват, че ние имаме изключително благоприятна представа за себе си, че сме изключително образовани и изключително толерантни, а когато това се изследва на по-дълбинни равнища, се вижда, че нито първото е вярно, нито второто.

Всеки казва “О, не, колко са прости тези от Big Brother, ние не сме такива”. Никой не желае да каже, че се разпознава или идентифицира с някой от хората в Къщата и се твърди, че това е много просташко зрелище.

Има и нещо друго - аз много се забавлявам, когато някой каже, че участниците в Big Brother давали лош пример. Когато вървя по улиците, слушам какво се говори. И ако мислите, че по улиците са движат родственици на татко Песталоци, силно загрижени за нравственото възпитание на младежта...По улиците ни, уви, се псува, хората се ругаят, а от луксозни коли звучи чалга и се изхвърлят фасове... Да продължавам ли?... .

Но има и нещо друго - младият човек може добре да се възпита позитивно и като се използват негативните примери – стига да можем да седнем заедно с децата си и да си говорим . Смешно е да мислим, че младият човек се възпитава позитивно само чрез примерите с отличници. Дори и популярният стар виц подсказваше това.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase