Виктор Орбан се страхува от нас, казва унгарският режисьор Саболч Хайду пред Dnes.bg. Той е в София по покана на София филм фест, където ще представи новия си филм "Денят на Калман". Тъй като правителството се обръща срещу творците, последните няколко ленти на Хайду са финансирани изцяло от него, с много малък бюджет и разглжедат една много близка тема до всички нас - какво правим, когато ежедневието ни е сиво, а любовта... изчезне.

"През 2015 година направих много малка камерна пиеса за театъра "Живял съм и по-добре", която се занимаваше със средната класа. Това е една тема, която, поне в Унгария, повечето драматурзи отбягват, защото ежедневието не е интересно - рутината, ден след ден едно и също нещо. Но в крайна сметка това е нашият живот и аз реших, че е интересно да поговорим за това. Публиката много добре се свърза с тази пиеса. Тя се игра няколко пъти в продължение на една година и решихме че е добре да направим филм по този текст", разказва Хайду.

Тук обаче се появява сянката на Виктор Орбан.

"В Унгария от 14 години имаме един "много симпатичен" министър-председател", който по някаква причина се страхува от творци като нас, от фестивали. Нямам идея защо се страхува. Аз мисля, че изкуството не е опасно за каквото и да било. Но знаете, такъв тип тоталитарни лидери са някак параноични. До 2010 година имаше финансиране от страна на държавата, което можех да ползвам и направих 6 филма с голям бюджет. Но от 2010 година беше отнета на филмовия център. Стана така, че правителството и държавата станаха едно и също. В крайна сметка едно семейство овладя цялата държава. Аз реших, че не искам да съм част от тази система", споделя той.

Затова снима филма си в един единствен апартамент, а в него участват както студентите му, така и собствените му деца и съпругата му.

"Целият бюджет на филма е 3000 евро. Междувременно беше станало така, че изпращането на фестивали трябваше да мине през Съюза на филмовите дейци. Той обаче ни отказа. Затова решихме да го направим лично. Моят продуцент първо го прати в "Карлови Вари". Там го селектираха за международния конкурс, а ние си казахме "какво толкова, отиваме"! Изведнъж спечелихме. От там филмът беше мното успешен по цял в свят и Унгария", разказва режисьорът.

Екипът му започва да организира "плоски прожекции". Хората прожектират "Живял съм и по-добре" в домовете си и канят публика от по 20 човека, които плащат символична цена за билет за кино.

"Ходехме на всяка една от тези прожекции. Това беше изключително интересно преживяваме, защото за първи път се срещнахме лично с хората, които гледат нашите филми. Когато филма ти се завърти по кината, виждаш статистика колко хора, колко мъже, колко жени са го гледали. Но не се срещаш с публиката си. А тук това беше много ценно преживяане", спомня си Хайду.

След "Живял съм и по-добре" идва време на "Денят на Калман". Лента за онова какво се случва с връзките ни, когато нещо важно изчезне от тях.

"След това чудо с успеха на "Това не е денят от моя живот", казвам чудо, защото постигнахме всичко без да се опитваме, се замислих какво правим от тук нататък. Не искахме да кандидатстваме за държавно финансиране, за да не се обвързваме с тази система. Но не искахме да правим и същото нещо. Следващият филм, по който работехме беше "Денят на Калман". Аз не си давах сметка по това време, че ще има трети и това ще се превърне в трилогия. Третият филм от поредицата се казва "Бдението на лешояда". Аз пишех тези истори през година - от 2015 до 2019 година. "Денят на Калман" разказва за онзи момент в живота на една двойка, когато тези двама човека са били заедно, да кажем, 20 години, и нещо е изчезнало. Изчезнала е страстта, отношенията им са изпразнени от съдържание, но нито един от двамата не посмява да го каже. Защото ако го каже, това ще бъде краят на тяхната връзка. "Денят на Калман" разказва за една такава тишина. Тишината преди бурята. Няма буря във филма, само напрегната тишина. Конфликта и раздялата ще се случат в третата част", разказва творецът.

Оказва се обаче, че светът на изкуството се пренася в реалността и докато пише за чуждите връзки, тази на Хайду също виси на косъм, който в крайна сметка не издържа.

"Интересното беше, че в продължение на тези шест години, докато пишех тези три текста, с известно закъснение същото се случваше и в моята връзка. След третата пиеса, действително с жена ми се разделихме. Ние сме, да кажем, един добър, или може би лош пример за това, което се случа като цяло."

Запитан дали според него хората са забравили как да обичат, той отговаря:

"Мисля, че по-възрастното поколение, аз съм на 52, е жертва на изключително бързите промени от последните 20 години. Обществото и света се променят изключително бързо. Ако погледна поколението на родителите ми, пра-родителите ми, пра-пра родителите ми, между техния живот няма чак толкова големи разлики, колкото се случиха през последните 20 години. Става така, че човек постоянно се опитва да се приспособи, да си навакса промените в обществото, да си дава сметка какво представлява една връзка, едно семейство, какво е наследил от родителите си и каква е ползата и вредата от това. Това се случва едва когато си на 30 години, защото когато сме на 20 въобще не се замисляме за тези неща. Замисляш се едва когато имаш семейство, имаш деца, чудиш се кой е най-правилният подход, кое е най-правилното поведение. Така става, че докато започнеш да осъзнаваш какво представлява семейството и как да си отглеждаш децата, те вече са пораснали. Докато осъзнаеш как трябва да се държиш в една връзка, семейството ти може вече да се е сринало и да го няма. За нашето поколение е много трудно именно това, че ние сме постоянно в едно положение на наваксване, да се опитваме да разберем кои са новите роли, новите норми, които трябва да следваме и това не винаги се случва по естествен начин", споделя Хайду и добавя: "Любовта не може да изчезне. Човек не може да живее без любов. Ако не получаваш съвсем никаква любов, поне мъничко, от някое коте или куче, в рамките на пет дни мисля, че човек би умрял."

Замисляйки се отново над въпроса, той все пак открива нещо, което е изчезнало от света - радостта.

"Ако чуете музиката на нашето съвремие, в нея няма радост. Ако се върнем през 90-те и началото на века, там има радост. Аз много харесвам някои нови изпълнители, включително мейнстрийм такива, като Били Айлиш, но в тази музика няма радост, тя е меланхолична. Същото е  като погледнем и киното - всички се фокусират върху мрачната, тъмната страна на живота. Докато филмите от втората половина на 20-ти век са за красотата, за любовта, за жизнения импулс. Вече няма филми, които се занимават с красотата, с интелектуалтната красота, с естетическата красота", казва режисьорът.

Той разкрива бъдещите си планове - след тежката трилогия ще направи радостен филм. Решил е да го снима в Италия, не в Унгария.

"Италия е едно прекрасно място за красота и радост, нали", смее се Хайду.

Разбира се, темата за Виктор Орабан не може да бъде пренебрегната. През 2020 година, когато режисьорът е част от протест в кампуса, в който преподава, той дава интервю за унгарските медии, в които казва, че Орбан е слаб политик. Сега, четири години по-късно, дали още мисил така?

"Орбан продължава да е слаб. Ще ви разкажа история. Когато бях дете, бях гимнастик близо 10 години. Всеки ден отивах на училище - 100 метра, един и същи път през комунистическите панелки. По него всеки ден ме чакаше едно момче, което ми крадеше парите. Аз му ги давах, защото се страхувах от него. Един ден ми дадоха повече пари, аз ги скрих в друг джоб. Той изскочи от сенките, каза ми: "Дай ми парите", а аз му казах, че нямам. Тогава започна да ме претърсва и в момента, в който стигна до джоба с парите, го бутнах и той падна. Само едно бутане. Тогава осъзнах, че е слаб. Той се изправи, атакува ме, но с две движения го повалих. Аз бях силен! Все пак съм гимнастик... Но пет години се страхувах от него.Това момче е метафора за Виктор Орбан", обяснява той.

"Всички се страхуват от него. Проблемът е, че няма опозиция. Обществото ни не е достатъчно смело. Чували ли сте за случая, в който се опитаха да продадат земята на Филмовата академия? В продължение на месеци се бяхме заключили протестирайки в кампуса. Реакцията на това "силно" правителство беше нелепа. Те се опитаха да разрешат този проблем като дете индианче", разказва още Хайду.

По думите му Орбан и компания са "просто големи усти, на големи глави и имат много пари сега".

"Но са слаби. Например, Орбан не дава интервюта в Унгария, защото ако го питат нещо, той няма отговори. Само бяга, и бяга, и бяга. Ако стане инцидент, ако стане нещо в Унгария, както когато Пригожин нападна Москва и видяхме всички тези самолети да напускат Русия, така и Орбан ще се качи на самолета и ще избяга. Но какво значи това? Революция. Но никой не иска насилие и кръв", признава той. "Има и друго нещо - политолозите казват, че може би е възможно да се състезаваш с него и да спечелиш изборите... Но аз не съм убеден. Този тип режими не стават по-добре. Става само все по-лошо и по-лошо. В ума ми метафората е като една задръстена мивка с мръсна вода, която се спуска в канала. И изведнъж спира, защото нещо запушва канала.  Животът ми мина в чакане тази вода да изтече през канала. Но някога това ще се случи. Този режим ще приключи."

Той отбелязва, че източно-демократичните държави не са стабилни:

"Обществото ни не е достатъчно силно. Нямаме имунна система."

Освен, че ще представи най-новия си филм, Саболч Хайду е и председател на журито, което ще определи най-добрия филм на София филм фест. Но какво вдъхновява един режисьор?

"Във филмите първото нещо, което гледам е, защо режисьорът и сценаристът желаят да споделят тази история. С какво тя е важна, какво е тяхното намерение. Ако усетя, че създателите просто искат да спечелят някаква награда, това ме дразни. Трябва да има провокация, мотиация. След това обръщам внимание на интелектуалното ниво, каква емоция ми предава... дали ми блазни окото. И, разбира се, актьорската игра."

Гледайте "Денят на Калман" на  20 март от 18:30 часа в кино Одеон като част от програмата на София филм фест

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase