Моника Попова завършва ВИИИ „Николай Павлович“ в курса на проф. Красимир Джидров, специалност Керамика (1996). Преподавател в Нов български университет от 2000 г., щатен асистент от 2001 г. в програмите – „Графичен дизайн“ и „Пластични изкуства“. Проф. д-р в департамент „Изящни изкуства“ на НБУ, доктор в програма „Египтология“ на НБУ с дисертация на тема „Скулптурата по времето на Тиванските царе XII и XVIII династии“ с научен ръководител Сергей Игнатов (2014). Член е на Съюза на българските художници (1996), на Българския институт по египтология (2009). Майка на три дъщери. Участвала в много колективни и самостоятелни изложби.

Как се роди идеята за документалния филм "Хала"?

Режисьор и сценарист е Мария Ландова, има още един режисьор - Ваня Иванова. Филмът е с времетраене 60 минути, идеята за филма дойде от нея, след като бях пуснала една кратко клипче на моя 50-ти рожден ден. Дъщерите ми подариха една торта с бенгалски огън, с едни фойерверки. Пуснах съвсем емоционално това клипче във Фейсбук и Мария Ландова ми се обади още същия ден и ми каза: „Моника, моя подарък за теб ще е филм.“ И така този филм се снима две години. Излезе предпремиерата в Нов Български Университет, а наскоро беше премиерата на филма в Дома на киното. На 6-ти юли от 18 часа предстои прожекция в кино "Одеон".

Какъв е образът, който са пресъздали авторите на филма "Хала" на Моника Попова?

Хванали са няколко мои лица – артиста, майката и художника. Общо взето, ако човек може да ме определи като съвкупен образ, влизам в тия три роли.

Вие носите много неспокоен дух. Определят ви като лудетина, едно непокорно и непораснало дете. Какво Ви движи напред? Откъде идва искрата?

Халата е образ от славянската култура и има характеристики на бедствено същество, което е и градивно и разрушително. Може да се каже, че и в мен ги има тези характеристики, особено когато реша да конструирам света по мой модел. Тогава вече мога да покажа и лошата си страна, но мисля, че все пак съм добър играч, положителен герой на 90 %. Може би най-положителното в мен е, че се занимавам с изкуство и посветих живота си на изкуството. Това съм го мечтала от дете. Това и преподавам. Ако нещо мога да вменя на студентите и нещо, което бих искала да ги науча е никога да не изоставят изкуството, защото то е великото спасение. Особено за жената, когато тръгне да ражда и когато битът я хване, тежко я стисне, тогава само изкуството може да я спаси.

Каква е цената да правиш изкуство?

Например, почти не спя. Времето, което крада за изкуството, е лишаване от сън. То е като везна. Винаги в живота е така. Ако искаш нещо да правиш, трябва да се лишиш от друго. Разбира се, лишила съм се от лично време. Никога не мога да почивам. Дори любимото ми нещо – през лятото да отида за 10 дни на море, да седна на плажа и да рисувам. Никога не мога да се отпусна. Нямам такава позиция. Дори и да седна на стола, винаги сядам на половин стол. Нямам спомен от 30-40 години да съм седяла и да съм гледала в една точка с идеята, че трябва да почина. Не мога и не става!

Кое е най-важното събитие във вашия живот?

Въпреки всичко, ето сега излезе и филма „Хала“, накрая казвам, че най-важното и по-важното от изкуството е живота. Нищо не може да замени роденото дете, появилия се нов живот. Само че това не е достатъчно. За да може животът да е пълен, трябва да съществува и изкуството. Но всичко друго, което е свързано с човешкото присъствие и с човешката физика и екзистенциалност и с бита е много важно, но то трябва да бъде подплатено с изкуство. Трябва да бъдат неразривно свързани. Научени сме да живеем в едното или в другото, а за мен те трябва да бъдат свързани.

Какво Ви дава работата с младите, със студентите?

В младият човек винаги има живот. Затова и хората толкова копнеят да станат преподаватели. Независимо дали ги бива или не. Това е една от най-желаните професии, защото младостта е храна за душата, за физиката. Младостта не може да те остави да остарееш. Няма остарял преподавател. Това е защото младежкото въображение те зарежда.

Считате ли се за успял човек и какво е успеха? Каква цена се плаща за него?

Аз се чувствам успяла, защото цял живот съм се занимавала с изкуство. Благодарение на това нещо, хората които са около мен ме обичат, защото да се занимава човек с изкуство, това е проява на сила. Същевременно това е един механизъм перпето мобиле. Ти трябва да започнеш да се занимаваш с изкуство, за да може то да те захранва. Голямото усилие, което трябва да направиш е да стартираш. Оттам насетне, то е един нескончаем цикъл. Ти правиш изкуство, то те дарява с живот и така непрекъснато...

автор: Десислава Томова

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase