Зимата на нашето недоволство

Да разбира се. Комунистите са доказали неведнъж, че за нищо не стават и винаги, когато дойдат на власт разсипват държавата. И все пак е важно за кой ще гласуваме. Единствено СДС/ДСБ са доказали до момента, че могат да управляват добре и да изкарат държавата от криза. отговор Сигнализирай

Пенсионерите не излязоха ,защото има поледица и ги е страх да не паднат .А учителите са така наплашени покрай делегираните бюджети и съкращения ,че ходят с памперси на работа .. отговор Сигнализирай

Не разбрах те ли ,че ако човек не си реше сам проблемите, никой няма да му помогне .Във форума е пълно със ауткайдери, които не могат да си решат собствените проблеми и обвиняват за това другите. Мина Татовото време, когато държавата бе месия. Сега всеки се оправя сам, а тези които не могат, плямпат или духат супата . отговор Сигнализирай

trqbva da gi ima metejnicite za6toto se dokaza 4e po miren na4in si varvi prikazkata ---ku4eto si lae kervana si varvi.e stiga po tozi na4in to e qvno 4e ne stava.vreme e ataka da gi vkara vsi4kite po zatvorite отговор Сигнализирай

in Englishen francaisПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" - Кой си ти? - попита го Дяволът... - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие. - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие... Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци. - Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка. - О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна: - Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам. - Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си. Дяволът пак се усмихна: - О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си! - Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека... - Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини! Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна: - Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя! Момъкът спря и се вслуша: - Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече. Дяволът пак го спря: - За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти! Момъкът отчаяно махна ръка. - Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя! Дяволът: - Ти пак ще виждаш... отговор Сигнализирай