Чернокожи, турци, роми. Колко сме толерантни?

Ай сиктир(чувствай се поздравен с израза) с т'ва Работническо дело , че сте ми писнали интернационал-гъзолизо-безродствениците. отговор Сигнализирай

ti si mnogo zle 4owe4e ako trqbwa da si goworim za woenna mo6t kam dne6no vreme hahahahahahaha Turciq e sas wtorata po 4islenost armiq v NATO A balgariq kade se narejda v tazi klasaciq za woenna mo6t kaji sega mnogoznaiko ADOLF отговор Сигнализирай

Комплексари отговор Сигнализирай

"Скъпи мои земляци...Аз последователно съм изтъквал, че не можем да смятаме тюркоезичното българско население за анадолски пришълци, за чуждо тяло у нас. В своята маса те са коренно българско население. Обяснявал съм, че българската народност още през средновековието се състои от два етнически компонента. Първият е на хуноезичните българи /или прабългари, както обикновено ги наричаме/, които дават името на държавата ни и на народността ни. В тази народност се вливат през ХI-ХIV в. и установили се у нас части от племената на узи, печенеги и кумани, чиито езици са много близки до езика на българите, което улеснило бързото им побългаряване и включване в състава на българската народност.Обяснявал съм,че тези българи никога не са били изцяло славянизирани, а си остават през цялото средновековие съществена хуноезична /тюркоизечна/ съставка на българската народност. Поради това всеки знае,че днешните Делиормански турци са потомците на прабългарите...Османското нашествие заварва българската народност не само като славяноезична, но и със значителна хуноезична /тюркоезична/ част, обитаваща предимно източните предели на българската етническа територия.Именно,тези тюркоезични основатели на България са днешните български турци." /Димитров, Стр., Тюркоезичието, стереотипите на мислене и националното помирение, Раб. дело, бр. 7 от 01. 08. 1990 г./. отговор Сигнализирай

da bravo zavri si mnenieto tam deto i hodjata ti nabiva religiqta отговор Сигнализирай