IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

Весела Коледа, тъжни деца

Не исках да пиша това, не трябваше изобщо да го започвам...но понякога нещата просто трябва да бъдат споделени

Снимка: Corbis

Не исках да пиша това, не трябваше изобщо да го започвам...но понякога нещата просто трябва да бъдат споделени. Трябва някой някъде да каже нещо, колкото и да не му се иска.

За да не започвам от най-тъжното, ще Ви разкажа за това, което ме накара да се замисля. Не, че е толкова важно, но все пак...возя си се аз в трамвая...

Нормален софийски трамвай, пълен с нормални хора (повечето нормални баби и нормални дядовци). Въпреки ранния час, не си доспивах в трамвая, а слушах за какво си говорят пътниците. Много често го правя – обвинявайте ме в каквото искате, но така пътуването в иначе скучния градски транспорт е много по-интересно.

Та и този път си седя аз в трамвая, чертая си смътни и разбъркани планове за деня и слушам чужди нормални разговори. Хората си говорят за Коледа, за парното, за политика...и за пенсии. В това, последното, никога не бих се заслушал.

Но бабата и дядото пред мен го обсъждаха на толкова висок глас, че нямаше как да не науча нещо повече.

Както сигурно се досещате, бабата и дядото не си говореха, а се оплакваха. Че парите им били малко, че нямало как да напълнят коледната трапеза и да купят подаръци на внуците и т.н. Напълно очакван разговор до момента, в който дядото започна темата за коледните надбавки на пенсиите. Основният му проблем беше, че взимал „висока“ пенсия (над 200 лв.) и сега, за празниците, щял да получи само 10 лв. отгоре.

„И накъде с тия 10 лв. бе, госпожа...“, оплакваше си се той и търсеше съчувствие. И тук вече дойде изненадата – в главата ми вече се мъдреше завършения сценарий на случката – бабата казва „А, господине, Вие поне имате 10 лв. надбавка, но имате голяма пенсия. Ами аз като получавам 86 лв., а съм работила четирийсе години....“ и оттам се отключва вечният трамваен-спор-на-незаслужено-обречените-пенсионери.

Но не познах. Репликата на бабата смачка сценария ми и го изхвърли от съзнанието ми като неприятен ученически спомен. Тя просто каза „И аз ще взема толкова, господине, но не е важно колко ще вземеш, а за какво ще ги дадеш. Коледа е все пак.“. После добави „Вие за какво си дадохте надбавката?“.

Дядото, видимо посмутен, посочи пазарската си чанта и не сметна за нужно да уточнява. Представете си изненадата ми, когато в отговор чух: „Ааа, не, господине...аз с джиесема на внучката всичките 10 лв. ги пратих на болните дечица. Да се лекуват. Да видят и те Коледа.“

Още по-смутен, дядото гледаше невярващ и накара бабата до поясни: „Не знаете ли, господине, обаждате се на номер 1117 и дарявате левче. Като се обадите десет пъти и дарявате 10 лева“.

Май бях сбъркал в преценката си – тази толкова обикновена баба, със старите си дрехи и голямата си пазарска чанта, не смяташе за най-важно да се оплаква и да вдига седнали младежи в трамвая. Дори и да го правеше по принцип, по Коледа ставаше една от тези, които не могат да си платят парното, но помагат на намиращите се в нужда. Мислех си, че тези хора ги няма, че пари дават само богатите като форма на елементарен Пи Ар. Не знаете колко бях радостен, че съм сбъркал...

Беше сбъркал и дядото, мислейки си, че до него седи толкова желания събеседник, с когото могат на воля да се пожалват един на друг от пенсиите, от живота и от родината. Той погледна добродушната си съседка по място, помисли малко и ...“Да бе да, госпожа, тя държавата ми е взела от пенсията, аз сега ще й давам на държавата пари, та да лекува деца. Който си има такива деца, да си ги лекува...Те в чужбина тия деца, като ги видят такива и ги бодват с една инжекция..“. Не си довърши репликата, нямаше и смисъл...само невъзмутимо стана и слезе. На спирка „Централна баня“.

Тук е по-добре историята ми да свърши. Отначало исках да зачекна проблемите за отношението, за нуждата, за хуманизма...Но после реших, че ще е много по-добре да не добавям тези още няколко реда от мен. Доволен съм и така, само защото съм споделил.

В отворения край на обикновената история всеки ще добави по нещо от себе си. Аз добавям само четири думи – Весела Коледа, тъжни деца...



P.S. Ако не сте го видели по-горе, телефонът на „Българската Коледа“ е 1117, кажете го на повече хора. Може и да не го знаят
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Извън релси
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата