Не исках да пиша това, не трябваше изобщо да го започвам...но понякога нещата просто трябва да бъдат споделени. Трябва някой някъде да каже нещо, колкото и да не му се иска.
За да не започвам от най-тъжното, ще Ви разкажа за това, което ме накара да се замисля. Не, че е толкова важно, но все пак...возя си се аз в трамвая...
Нормален софийски трамвай, пълен с нормални хора (повечето нормални баби и нормални дядовци). Въпреки ранния час, не си доспивах в трамвая, а слушах за какво си говорят пътниците. Много често го правя – обвинявайте ме в каквото искате, но така пътуването в иначе скучния градски транспорт е много по-интересно.
Та и този път си седя аз в трамвая, чертая си смътни и разбъркани планове за деня и слушам чужди нормални разговори. Хората си говорят за Коледа, за парното, за политика...и за пенсии. В това, последното, никога не бих се заслушал.
Но бабата и дядото пред мен го обсъждаха на толкова висок глас, че нямаше как да не науча нещо повече.
Както сигурно се досещате, бабата и дядото не си говореха, а се оплакваха. Че парите им били малко, че нямало как да напълнят коледната трапеза и да купят подаръци на внуците и т.н. Напълно очакван разговор до момента, в който дядото започна темата за коледните надбавки на пенсиите. Основният му проблем беше, че взимал „висока“ пенсия (над 200 лв.) и сега, за празниците, щял да получи само 10 лв. отгоре.
„И накъде с тия 10 лв. бе, госпожа...“, оплакваше си се той и търсеше съчувствие. И тук вече дойде изненадата – в главата ми вече се мъдреше завършения сценарий на случката – бабата казва „А, господине, Вие поне имате 10 лв. надбавка, но имате голяма пенсия. Ами аз като получавам 86 лв., а съм работила четирийсе години....“ и оттам се отключва вечният трамваен-спор-на-незаслужено-обречените-пенсионери.
Но не познах. Репликата на бабата смачка сценария ми и го изхвърли от съзнанието ми като неприятен ученически спомен. Тя просто каза „И аз ще взема толкова, господине, но не е важно колко ще вземеш, а за какво ще ги дадеш. Коледа е все пак.“. После добави „Вие за какво си дадохте надбавката?“.
Дядото, видимо посмутен, посочи пазарската си чанта и не сметна за нужно да уточнява. Представете си изненадата ми, когато в отговор чух: „Ааа, не, господине...аз с джиесема на внучката всичките 10 лв. ги пратих на болните дечица. Да се лекуват. Да видят и те Коледа.“
Още по-смутен, дядото гледаше невярващ и накара бабата до поясни: „Не знаете ли, господине, обаждате се на номер 1117 и дарявате левче. Като се обадите десет пъти и дарявате 10 лева“.
Май бях сбъркал в преценката си – тази толкова обикновена баба, със старите си дрехи и голямата си пазарска чанта, не смяташе за най-важно да се оплаква и да вдига седнали младежи в трамвая. Дори и да го правеше по принцип, по Коледа ставаше една от тези, които не могат да си платят парното, но помагат на намиращите се в нужда. Мислех си, че тези хора ги няма, че пари дават само богатите като форма на елементарен Пи Ар. Не знаете колко бях радостен, че съм сбъркал...
Беше сбъркал и дядото, мислейки си, че до него седи толкова желания събеседник, с когото могат на воля да се пожалват един на друг от пенсиите, от живота и от родината. Той погледна добродушната си съседка по място, помисли малко и ...“Да бе да, госпожа, тя държавата ми е взела от пенсията, аз сега ще й давам на държавата пари, та да лекува деца. Който си има такива деца, да си ги лекува...Те в чужбина тия деца, като ги видят такива и ги бодват с една инжекция..“. Не си довърши репликата, нямаше и смисъл...само невъзмутимо стана и слезе. На спирка „Централна баня“.
Тук е по-добре историята ми да свърши. Отначало исках да зачекна проблемите за отношението, за нуждата, за хуманизма...Но после реших, че ще е много по-добре да не добавям тези още няколко реда от мен. Доволен съм и така, само защото съм споделил.
В отворения край на обикновената история всеки ще добави по нещо от себе си. Аз добавям само четири думи – Весела Коледа, тъжни деца...
P.S. Ако не сте го видели по-горе, телефонът на „Българската Коледа“ е 1117, кажете го на повече хора. Може и да не го знаят
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Весела Коледа, тъжни деца
Не исках да пиша това, не трябваше изобщо да го започвам...но понякога нещата просто трябва да бъдат споделени
23.12.2005 | 19:37 ч. Обновена: 01.10.2012 | 16:07 ч.
-
Акала отрече да е с Анджелина Джоли
-
Тръмп играе покер с високи залози на мита
-
С 40% са се повишили продажбите на оръжия в Русия
-
Ирина Шейк подпали Instagram със снимка от сауната
-
Кейт Бланшет се притеснява от влиянието на AI върху хората
-
САЩ ще забранят доставката на полупроводникови продукти на 140 китайски компании
-
Румъния: Победа за управляващите, но крайната десница удвоява резултата си
-
ЕЦБ ще изостави стратегията си от ерата на кризата, тъй като инфлацията пада
-
Във Варна и София ще е най-ниска таксата "смет" за жилища
-
Симеон Караколев: Цялото ръководство на БАБХ трябва незабавно да подаде оставка
Извън релси
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата