Френската връзка в сватбата на годината

Прекрасни са . отговор Сигнализирай

Брюкселските дантели или както са ги наричали тантели са били изработвани ръчно и в Калофер. Сънародници/чки. това, че не сме се омъжили или оженили за кралска особа не бива да ни прави още по-големи ***. Това - според Иван Вазов. Гордейте се с цървулите мили Българи ,че някои и това не са имали и не плюйте, ами си търсете правата за работа и достойно съществуване под Българското слънце. отговор Сигнализирай

Македонска връзка със сигурност има!За френската не знам. отговор Сигнализирай

Ne ni zanimavaite poveche s tezi paraziti....ima mnogo po-vagni *** ot sveta...pishete za opasnostta ot nova svetovna kriza naprimer, vchera se srinaha svetovnite borsi...a tezi paraziti nikakava kriza ne gi zasjaga, misljat samo za dantelite si. отговор Сигнализирай

Дантелата .....може би бих написал ода за нея, за жената , облечена в дантела...Няма да се впускам в история на дантелата, или това, че една от най-прочутите дантели е брюкселската, не, ще споделя за нещо от младежките години, за абитуриентския бал....за момичето на първата ми любов.Помня я и днес в бялата си дантелена рокля, която меко обгръщаше нежната й фигура, тя беше като принцеса...моето момиче най-красивото, единственото...Не беше само от дантелата нещо друго имаше в нея тази вечер, оставили черните престилки с бели якички момичетата от класа ни бяха неузнаваеми ! И най-невзрачната бивша вече ученичка се беше превърнала в красавица.Това бяха годините, когато дантелата излезе на мода в абитуриентските рокли това беше годината, когато класната стая затвори вратите си за нас и ние тръгнахме по непознатия път на живота.Но за дантелата е въпроса и за моето момиче....Дни след бала я помолих да ми даде едно късче от роклята си някъде от място, което да не се забелязва...Дали майка й разбра не зная.Но годините минаха, момичето не е с мен, /???/, но в едно писмо от казармата съм запазил това парченце дантела...и сега неговата магия ме връща в онези години на безгрижие, на големи мечти и очаквания...и на спомена за моето момиче от училищната скамейка, която видях в бялата дантела....най-красивото момиче....Спомените ми се връщат и към друга жена майка ми, една прекрасна жена, винаги спретната с дрехи, които тогава се шиеха по поръчка или си ги шиеха сами жените, но майка ми , тя винаги внасяше нещо от себе си в моделите или тъканите. Единият секрет на нейната елегантност беше пак...дантелата къде като шалче, къде като цвете, като воал на шапка или ръкавици от дантела...това и в дните, когато слагаше строгия костюм...с дантелена блузка...Та ДАНТЕЛАТА...Е, още като видях Кейт в тази рокля, си казах избрала е най-подходящата рокля с дантела....сега научих, че в тези малки градчета и селца, през които мина съвсем скоро колоездачната обиколка Тур дьо Франс, така подредени и скромни, произвеждат прекрасни неща като тази дантела.... отговор Сигнализирай