Титаничен сблъсък в Мюзик Айдъл: Иван срещу Пиленцата

Иван-100 процента ПИЧ отговор Сигнализирай

ivan nqma da si otide zashtoto trqbva da se puskat sms-i poneje ot tam idvat parichkite...kapish ? moje da e vsqkakav ama mnogo hora mu se radvat...syshto taka ima i dosta hora koito ne go haresvat i meko kazano go mrazqt i iskat toi da napusne i predpolagam shte puskat sms-i za drug i taka celiqt film sa parite i shouto...obshto vzeto nqma nishto sluchaino отговор Сигнализирай

e3e osven 4e zavijdat ni6to drugo ne vijdam ;) ! Vankaa my love ti si nomber 1 :P lofFf ta mnogo si pe4en gotin i si "NAI_GOLEMIQ" ,nai -qkiq batko ;) ! Pa da ta ne sravnqvam s Denislav :D (puke) maleeee GEI kfo iska6 ! Iskam mu nomeraaaa na IVAN4O :(:(:( a go nqmam :P ! отговор Сигнализирай

До Г-н Бойко Пенчев главен редактор на "Литературен Фронт"Господин Пенчев,аз сам музикален педагог,и мога да ви уверя в мойто професионално мнение,че Иван от Айтос не пее като Ерик Клептън ,нито Ерос Рамацоти,а просто ги имитира.Разбирам ,че за едно нетренирано ухо,е трудно да разграничи,да различичи имитация от интеппретация,и смятам ,че не му е мястото на един разлигавен певач там ,визирам Иван,да е част от подобен конкурс.Той не е насила изпратен по поръчение на комсомола ,и ако не му харесва ,да си върви.Не са далеч годините ,когато бях тинейджър и бях ръководител на вокално-инструментална група в гимназията,в която учех.И ние се бунтувахме,пишех песни и текстове авангардни.Music Idol трябва да дава шанс на нови и неизвестни певци.Иван също е едно великолепно откритие в кабаретният и цирков жанр. С поздрав *** Тситини отговор Сигнализирай

Шоу и политикаБойко Пенчев, "Литературен вестник", 18 март, 2008Много неща в България са наопаки, но политиката и шоубизнесът водят хорото.В държавите, които с въздишка определяме като цивилизовани, политиката е пространство на реда, отговорностите и предвидимостта. Място с правила. Затова и, общо взето, политиката е скучна. Не е така обаче у нас, където не минава седмица без някакво изпълнение я от Румен Петков, я от президента, я от Бойко Борисов. Тази седмица на авансцената е Феим Чаушев - заместник-министърът с две имена, едното за министерстване, другото - за участие в частни фирми. Как става така, че българският политически живот се оказва благодатно място за такива артистични таланти? Защо в българската политика нарушаването на правилата се е превърнало в норма?Само да не си помисли някой, че шмекеруването на Феим/Петър е било тайна и се е случило, защото никой не е знаел за него, докато Любослава Русева не изнесе в сп. "Тема" скандалните факти. Естествено, че който трябва, е знаел. Възможно ли е например Доган да не е знаел тези неща от житието на своя партиен питомец? Или да не са знаели хората, които сноват между Доган и другите властови центрове в държавата?Политиката у нас е фриволно разпасана, а безцеремонни таланти като доцента от Международната славянска академия за образование, наука, изкуство и култура на гр. Ижевск, автономна република Удмуртия - а именно Феим Чаушев - спокойно си въртят номерата. Не е така в българския шоубизнес, който упорито се опитва да стане по-сив, скучен и предвидим от българската политика. Поне ако се съди по шоуто "Мюзик айдъл 2".Там жури и водещи систематично и страстно се опитват да смачкат единствения нестандартен, невписващ се в общия кич участник - Иван Ангелов. Държал се несериозно и неуважително, прекалена артистичност проявявал, изобщо - осмелявал се да излезе от рамката на "формaта". Като че ли се е явил да го приемат в Комсомола.Не е нужно да е човек специалист по история на изкуството, за да види, че Иван Ангелов прави онова, което са правили всички големи новатори в миналото - разчупва, иронизира, пародира овехтялата форма, създавайки междувременно нещо ново. Така Сервантес се е отнесъл "несериозно" към рицарския роман, а Моцарт като един "***" се е изгаврил с къснобароковите блудкаши. Иван все още не е нито Сервантес, нито Моцарт, но в него гори същият палав бяс срещу рутината и онова, което "доброто общество" приема за изкуство."Доброто общество" в българския шоубизнес е просто поразителна гледка. Стари пънкари и млади псевдоспайски, Вили Казасян и силикони... Няма култура, няма контракултура - всичко е едно. През цялото време в "Мюзик айдъл 2" се разменят комплименти и *** вицове на гей- и хетеротематика - и това се приема за добър тон и голям професионализъм. Когато обаче на сцената се появи момче, което може да пее като Ерик Клептън и Ерос Рамацоти, но не иска, срещ отговор Сигнализирай