Почина големият български художник Георги Трифонов

СХИ СПОКОЪНО, ЖОРЕ! МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!С НАМЕТАЛО НА ВЪЗКРЪСНАЛВрмето за посетителизахвърли ключ в небитиетоЗа някои стана безсмислено да ме посещаватслед като вече разбраха, че ще оздравеяДруги ми се разсърдиха като на лъжец,който ги е подвел че си отиваА старецът от съседната стая тази нощси отиде завинагиСинът-придружител като в класическа драма извика"Папа! Папа!"наруга всички лекари по света,после с достойнствозавърза върху себе си златните верижкина своята представителности се втурна да подготвянай-тържественото погребениеза любопитството на света - "О, Папа! Папа!"Некадърнит лекари нямат понятиеза вечността! ...Някак си ми стана безкрайно спокойносякаш съседът бе свършил моята работаИ моят последен ритуал се отложи за неопределено времеКогато все по-малко посетителище си спомнят за захвърления ключв небитиетои още по-малко ще саизлишните посетителикоито идват за да засвидетелстват себе сибез това да е някому нужно ...Сякаш тиктаканията на часовницитене са съществувалиили пък изобщо не сме разбиралис какво се измерва собственото ни времеСкакалецът до надгробният кръстщ се прекръсти с прозрачни крилеТичинките на цветятаи стръкчетата треваще поникнат като знаци от реквиемнад последно убежищеВсе пакмоят ритуал се отложи за неопределено време ...Неопределено ...Не завинаги ...Някои от вас ще ме посетятвсе пакКогато му дойде времето ...Днес ще изляза на разходка със себе сиДо оградата на белодробната клиникаС надеждаслед няколко забранени цигарида срещна случайно преминаващ познаткойто не е чувал наскоро за менено ще премине точно от тукс предчувствие за раздумкаслед работната седмица.болница "Св. София"ГЕОРГИ ТРИФОНОВС НАМЕТАЛО НА ВЪЗКРЪСНАЛВрмето за посетителизахвърли ключ в небитиетоЗа някои стана безсмислено да ме посещаватслед като вече разбраха, че ще оздравеяДруги ми се разсърдиха като на лъжец,който ги е подвел че си отиваА старецът от съседната стая тази нощси отиде завинагиСинът-придружител като в класическа драма извика"Папа! Папа!"наруга всички лекари по света,после с достойнствозавърза върху себе си златните верижкина своята представителности се втурна да подготвянай-тържественото погребениеза любопитството на света - "О, Папа! Папа!"Некадърнит лекари нямат понятиеза вечността! ...Някак си ми стана безкрайно спокойносякаш съседът бе свършил моята работаИ моят последен ритуал се отложи за неопределено времеКогато все по-малко посетителище си спомнят за захвърления ключв небитиетои още по-малко ще саизлишните посетителикоито идват за да засвидетелстват себе сибез това да е някому нужно ...Сякаш тиктаканията на часовницитене са съществувалиили пък изобщо не сме разбиралис какво се измерва собственото ни времеСкакалецът до надгробният кръстщ се прекръсти с прозрачни крилеТичинките на цветятаи стръкчетата треваще поникнат като знаци от реквиемнад последно убежищеВсе пакмоят ритуал се отложи за неопределено време ...Неопределено ...Не завинаги ...Някои от вас ще ме посетятвсе пакКогато му дойде времето ...Днес ще изляза на разходка със себе сиДо оградата на белодробната клиникаС надеждаслед няколко забранени цигарида срещна случайно преминаващ познаткойто не е чувал наскоро за менено ще премине точно от тукс предчувствие за раздумкаслед работната седмица. болница "Св. София" ГЕОРГИ ТРИФОНОВ отговор Сигнализирай

Лириката му... Не съм критик, де... Но, издава един доста пообъркан човечец... Поне, това стихотворение, което прочетох тук. отговор Сигнализирай

Имаш вина и те е страх.Нищо лошо не е написано,а вие пишите само глупости и лъжи. отговор Сигнализирай

Сигурно имаш вина за Момчето.Но,непиши глупости!!! отговор Сигнализирай

До 19,казва се Бог да го прости!!!Много шантаво писане. отговор Сигнализирай