Почина актрисата Домна Ганева

Невероятна и страхотна актриса!Цялото тяхно поколение живееше и дишаше с ролите си и театъра в който играеха! Затова имахме икино и театър а сега положението е просто плачевно и жалко! Поклон пред паметта й! отговор Сигнализирай

Ревнувах Николай Бинев само от свободата му, казва именитата актрисаСряда, 8 декември, Сатиричният театър е претъпкан от зрители. Не за спектакъл, а за промоцията на диска "Николай Бинев пее". Денят, в който точно преди година той си отиде от този свят. Приятелите му - режисьорите Андрей Аврамов и Иван Андонов, и диреторът на театъра Рашко Младенов са направили невъзможни неща, за да се появи албумът...Ден преди това съпругата на големия актьор, актрисата Домна Ганева, ни посреща в дома им. Болестта от години я е обрекла да си стои вкъщи, а сега от вълнение прави още по-големи паузи... Не иска да говори тя, чака Андрей, но съдбата си знае работата и Домна занарежда: "50 години редим един пъзел - с любов, с театър, музика, с приятели, с деца, с радости и трагични мигове. И когато Николай си отиде, този пъзел все едно се събра като един купол на вулкан. И аз сега трябва да се помъча да го редя сама, но няма да успея. Изникват едни фигурки - шарени, карат ме да се усмихвам, а други - тъжни... Благодаря на приятелите му, че от тъжна дата направиха празник."Слушам я и не искам да чакам, съвестно ми е, но трябва да говори тя.- Г-жо Ганева, Николай Бинев обичаше да казва: "Щастлив съм, че живях с Домна!" И вие ли така се чувствахте през всичките тези 50 години?- (Усмихва се.) Наистина винаги го казваше... Сега аз мога да отвърна: "Щастлива съм, че живях и съпреживявах света на Николай Бинев!"- Какъв беше неговият свят?- Той беше свободен човек. Успя още с първата си роля във "Всяка есенна вечер" и докато ние, малко или повече, правехме компромиси, той - не, никога.- Максималист, перфекционист ли беше?- Да. Преди всяка премиера повтаряше: "Не, аз не мога да направя тази роля, ще проваля представлението!" И ми човъркаше душата с това (смее се). А когато излезеше на сцената, ставаше точно обратното.- От суета ли беше, или...- Не, по-скоро от стремеж към по-голямо съвършенство. Единственото нещо, от което съм го ревнувала, беше неговата свобода. Живееше в свой духовен свят.- Наричаха го аристократ на духа...- Точно така. С дреболии не се занимаваше. Административните неща му бяха чужди. Като ученик дори е повтарял последния клас. Имал е три шестици - по български, руски и немски (бел.а. - на 35 г. актьорът научил и английски, за да чете и превежда пиеси), а останалото - двойки (смее се). Още тогава е "завил" към театъра, в гимназията е поставил "Дачници" със своите съученици. Цяло лято класът репетирал...- Тогава ли се срещнахте?- Да. Аз учех в 7-о училище, а той - в гимназията на пл. "Възраждане". Имаше фестивали на художествената самодейност, там се видяхме. Беше много слабичък, нежен, а се държеше с участниците като много строг режисьор, дори груб понякога. Помня, че едната година те печелеха, другата - ние. Имах му зъб. Казвах: "Това мъниче, което така командва, един ден такъв бой ще му тегля..." (смее се и се замисля). Знаете ли, всичко това двамата сме го разказвали - не е ли скучно...- Не, не е. Но ако искате, разкажете ми за последните му дни - тогава е снимал и последната си роля.- Точно така... Страшно го болеше гърбът, казваше, че има остеопороза. Но не от това си отиде... Последният му филм се казва "Децата на Нонантола" на италианския режисьор Моне Попучи. Снимаха в София. Николай играеше равин, а синът на неговия герой беше един много добър немски актьор - Кен Дюкен се казва. Снимаха и след две седмици трябваше да продължат. През тези 14 дни обаче здравето му се влоши много. Казвах му: "Николай, трябва да идем все пак на лекар!", а той така се ядоса... На другия ден обаче каза: "Хайде, отиваме в Медицинска академия!" Вечерта късно се обадих тайно на лекаря и той ми каза много лоши работи. И... Николай си остана малко вкъщи, после го взеха в болницата. Дадоха му назаем един джиесем и той успял да се свърже с продукцията - наближавали снимките на най-решителния момент от филма, а това не му давало покой. Почти не можел да ходи, когато една сутрин пред болницата спряла кола от продукцията. Николай успял да стане, подписал декларация, че излиза по свое желание, но лекарят застанал с разперени ръце пред вратата на стаята и не искал да го пусне: "Николай, това е самоубийство, нали знаеш, че си много болен?!" Но той минал покрай него, казал му "I love you!" ("Обичам те!") и... тръгнал. Италианците го взели и поели към снимачната площадка на гара Подуене. Трябвало обаче да преминат през коловозите, а Николай трудно ходел. Тогава две момчета направили столче с ръце и го пренесли от другата страна, където трябвало да се хване за една решетка, за да не падне. И когато Кен Дюкен го видял, започнал да плаче - само за две седмици Николай беше станал неузнаваем. Едва успокоили актьора и заснели кадъра, в който героят на Николай кара сина си да бяга, защото трябва да живее. Това е последният му кадър - хванат за решетката. Ето го на снимката (Отиваме към бюрото на актьора. Там е част от неговия свят - книги, лампа, награди... и СНИМКАТА. Неузнаваем е. Можеш да си помислиш, че е съвършен грим, но не е. Смъртта вече е белязала лицето му. После пускаме видеокасета с филма - същото. Изстраданата последна роля на един голям актьор.)- Какво се случи после?- Вечерта Николай се върна вкъщи, а не в болницата. Беше почти умиращ, но сияеше, че е успял да заснеме ролята си, че не ги е провалил. И щастлив... Умиращ, но щастлив.- Нищо ли не можеше да се направи?- Не. Италианският режисьор му каза: "Абе, човек, приятел съм с личния лекар на папата. Поемам ти пътя, всичко поемам, за да отидеш и да се лекуваш." И Николай каза: "Не! Аз не мога да се отделям от моите близки!" Знаех за отказа му, но не можех да го упреквам - беше в последния стадий на болестта. Не минаха и две седмици и той си отиде. До последния миг, щом малко живнеше, започваше да се шегува.- Помните ли последната му шега?- Да! Когато тръгваше за последен път към болницата, не можаха да го сложат на носилката, така се беше изкривил... На другия ден беше Никулден, значи е било 5 декември... Николай слаб, живи мощи, само размятва крака и вика: "Вижте ме колко съм грациозен!" Това бяха последните думи, които чух от него... С такава самоирония... Но друго още исках да кажа... А, да. Той непрекъснато искаше да става, да ходи, а всъщност тъпчеше почти на едно място. А тук беше пълно с хора от театъра. Той искаше така... И актьорът Кольо Стефанов, който е в Лос Анжелис, като му казах по телефона, веднага пристигна. Остана една вечер да спи при Николай, а той все иска да ходи. На сутринта питам как са изкарали нощта, а Кольо се усмихна: "Цяла нощ танцувахме с Николай!"- Той много обичаше и да пее...- До последно! Не можеше вече да диша, а искаше да пее. Няколко дни преди да почине, актрисата Люба Алексиева му се обади по телефона и Николай й каза: "Люба, хайде да си изпеем деута от "Варвари". И Люба от една страна на телефона започна да пее, а Николай тук, седнал на канапето - пяха дует! Ден-два преди това пък каза на приятеля си Румен Цонев, който сега преподава в Сорбоната: "Румене, хайде да попеем!" Едва дишаше, но пяха, руски романс. Николай така се стараеше... Пяха романса, с който завършва портретът му в "Умно село" и презентацията на албума - "Не пробуждай восспоминания минувших дней..." ("Не събуждай спомените от изминалите дни..." (Въздъхва.)- Приживе той казваше, че иска да надникне в отвъдното...- Навремето той много се занимаваше с астрология. Помнеше рождените дати на всички колеги и приятели - те и сега ми се обаждат и казват: "Чакам Николай да ми каже ЧРД!"- Сънувате ли го? Говори ли ви нещо?- (Въздъхва.) Сънувам го. Говори. Веднъж сънувам един човек, но не мога да разбера Николай ли е или е синът ни Боян, който почина - двамата имаха еднакви очи. Аз мия тези очи, а той казва: "Стига си ми мила очите, ще ме удавиш!" А аз му отвръщам: "Очите не са уста, не мога да те удавя!" Исках още нещо да кажа, но... да, сетих се - просто усещам неговото присъствие, чуйте какво се случва. Николай беше голям цветар, като майка си. Клечка да бучне, тя ще цъфне. Имаме една китайска роза, която и зимата цъфтеше страшно много. Щом той почина, розата спря да цъфти. Връзва пъпка и тя пада. На 5 юли, на рождения му ден, като ставам сутринта - два огромни цвята!- Той ви ги е подарил! Нали винаги сте празнували заедно.- Да! На деветия месец пък, като се събуждам, какво мислите виждам - имаме една кала, която веднъж в година по едно цветче само изкарва - сега, тая кала, която стои между портретите на Боян и Николай в спалнята, цъфнала с два големи цвята. Единият гледа към Николай, другият - към Боян. И се разделила, станала на два корена. И не е само това. Имаме едно дърво на живота, което никога не е цъфтяло. В деня на първата промоция на албума на Николай обаче цъфна, с едни малки цветчета. Беше 19 ноември, тогава се навършваха и 22 години, откакто почина Боян...- Вярващ човек ли беше Николай?- Вярващ!- Имаше много благо излъчване, добро - такъв ли беше наистина?- Много благ! Но, както казва Андрей Аврамов, Николай имаше цяла палитра, не палитра - дъга от всички човешки качества: и благост, и суровост, и мекота, и справедливост, и без-ком-про-мис-ност! Беше безкомпромисен... Сега искам (снишава глас) да ви разкажа едно нещо, за което се сетих снощи, като гледах предаване за Христо Явашев-Кристо - ставаше дума за компромисите. Николай е играл два пъти Ленин - нямаше начин да откаже. Първо в Русе в операта на Хренников. Станал скандал - Ленин трябва ли да се поклони или не (смее се). Представяте ли си - всички артисти излизат, покланят се, а само той, Ленин, стои мирно. Така сме се смяли! После във "В името на революцията" в Младежкия театър го разпределиха пак да играе Ленин. Не можеш да откажеш! Спектакълът траеше три часа, а Николай имаше участие в началото и в края, а други три часа преди това го гримираха за ролята. И какво мислите правеше той, докато чакаше да си каже репликите на финала? Взимаше полите, с които репетираха - дълги, *** поли, и играеше *** танци с грима на Ленин. Беше си направил един кът (смее се) и като се умореше да танцува, заставаше там и казваше: "Хайде, сега се покланяйте!" (смее се) И тогава някой го наклепа. Вика го директорът и му казва: "Николай, докладваха ми какво правиш! Много те моля, не прави това, защото ще загази целият театър!"- И той спря ли?- (Поглежда шеговито.) Не спря! И знаете ли какво още правеше? Показваше се зад кулисите на играещите на сцената актьори, правеше им физиономии и те едва се удържаха да не се разсмеят по време на представление... Такъв беше.- Николай много ви липса. А театърът, той не ви ли липсва?- Аз сама се отказах от театъра, защото се разболях. През 1991 г. се отказах, а ме пенсионираха през 1992 г. по мое желание - заекваща, неможеща да ходи, с изкуствена става и трепереща. Всяко излизане за мен беше един ад - така играх крал Джон, никой не разбра каква мъка беше за мен. И казах: "Не! Под моето равнище няма да падна." Не се сравнявам с никого. Със себе си само!- Вярно ли е, че Николай Бинев дълго е търсил пиеса, за да играете заедно?- Да. Най-накрая намери - "Фокус-мокус" се казваше, но я изиграха с Венетка (бел.а. - актрисата Венетка Зюмбюлева). Преди да замине режисьорът Младен Киселов за САЩ, ние репетирахме с Николай, но аз вече заеквах и много плачех, че не мога да спазвам ритъма. И се отказах... Аз ще си запаля една цигара (взима от кутията, поставя цигаре и пали).- Той как гледаше на вашите цигари?- Николай пушеше страшно много! И не ги отказа. Беше диабетик и това беше ужасно за него...- Сега се въвеждат ограничения - чухте ли за тях?- Аз не излизам и няма да пострадам (смее се)!- А затворена тук, вкъщи, по цял ден, сигурно само от новините по телевизията разбирате какво се случва навън?- Да, много гледам новини... (усмихва се, нещо си спомня). В "Умно село" Николай казваше: "Много се радвам, че Домна заеква, че не може да ходи и да пише, защото иначе щеше да се развихри по вестници, по телевизии..." Той си имаше своите политически пристрастия, ОБАЧЕ - не обичаше политиката! А аз слушам много. И това му беше противно. Продължавам и сега. Не си купувам често вестници, но прегледа на печата винаги гледам.- Според вас започнаха ли предизборните битки?- Много отдавна. И то брутално.- 15 години минаха от 1989 г. - как ви изглеждат сега политиците?- Ужасно! Не искам да го казвам, но според мен ние не можем да се оправим. Такива баталии политически се водят - безобразни! И всичко оправдаваме с това, че трябва да влезем в Европа. А последната история с медицинските ни сестри в Либия - това е такова извиване на ръце... не мога да го приема!- А "Биг брадър" гледате ли?- Ненавиждам го! Това е порнография. Как пък веднъж в този "Биг брадър" не седнаха да играят на нещо, да си поговорят за книги, за кино, за артисти - няма такова нещо!- Казват обаче, че това е минимоделът на обществото ни. Не е ли много тъжен образът ни, ако наистина е така?- Много е тъжен, много. И децата го гледат това нещо...- Вие играхте в много детски филми и спектакли. Как ви изглеждат подрастващите днес в сравнение с публиката по ваше време?- Трябва да ви кажа, че има ученици в гимназията, които още не са ходили на театър. И не четат книги... Не знам, тая цивилизация има и добра, но и много лоша страна. За мен първият грях, който човечеството е направило, са финикийските знаци. А сега ги издигат в култ и се гордеят с това. Разврат!- Защо според вас днес почти няма нови филми за деца, почти не се пишат пиеси и книги за тях?- Не мога да си обясня, не мога. Всичко е хукнало да печели пари...- Преди век един класик е написал "От развала към провала" - не важи ли и за днес тази реплика?- Даа, важи!- Имаме ли още много до дъното?- Почти нямаме. И всичко се оправдава с Европейския съюз. Как приеха тоя Кадафи?! Трябва решителен отпор да му окажат и от ЕС, и от Америка. Не знам как да го кажа... Възмутена съм... МНОГО!- А радостите ви кои са?- Някоя хубава постановка, някоя хубава книга. Ако някой от младите в нещо е успял... това са радостите ми.- Завиждате ли им на младите днес?- Не, напротив. Едно време, като гледах театър, си казвах: "Ех, този момент как бих го направила аз!" А сега се чудя как го правят! (смее се) Мечтаех да умра на сцената и мислех, че така ще бъде. А то... аз сама се отказах.- Имате ли сега мечти?- (Мълчи няколко секунди.) Мечтата ми е да не се залежавам. И сега обременявам приятели и роднини, но моят ужас е да не легна на легло. Мечтая Господ да ме помилва и да умра в съня си. За това мечтая. И мечтая да се оправят нещата. Пред прозорците ми са контейнерите с *** - знаете ли колко интелигентни хора бъркат вътре?! Това не мога да понасям. И много се ядосвам, като кажат колко хора издържат пенсионерите - все едно, че ние не сме работили. И инвестициите чакаме да дойдат, защото в България имало квалифицирани работници на ниска цена - това е робство!- Кой е вашият най-голям грях, имате ли такъв?- (Става сериозна.) Не знам кой е...- Може пък да нямате?- Ааа, няма безгрешни... Няма...* * *На вратата се звъни. "Това е Андрей!", сякаш иска да скочи Домна и сама да му отвори. Режисьорът влиза, прегръща я извинително - оставил я е толкова дълго да дава сама интервю, а толкова е обичал Николай Бинев, толкова е тичал, докато издадат диска, толкова много може да разказва за него... "Извинявай, днес трябваше да направя нещо за себе си - бях на катедрен съвет, ще ставам професор, но ето, идвам да помогна!" Домна сияе от новината, но го моли да разкаже онази случка, за "проклетия Николай". Андрей не чака нова покана: "Това, за проклетията, ми се е запечатило много силно, защото никак не се връзва с образа, който всички признаваха на Николай. Цитирам всъщност негови думи: "Аз бях много проклето момченце, обаче еволюирах!" Тоест станал е по-толерантен, по-търпим към околните. Аз също преживях с него тежък период от близо 10 години, през които продължихме да се обичаме, но не се срещахме. Всичко започна от репетициите на "Параграф 22", когато в старанието си да обединя за общата кауза най-маститите артисти на Младежкия театър и най-младите, най-буйните - общо 25 души, бях станал по-агресивен. А това Николай не търпеше. Той никога не крещеше. При него нещата звучаха така: "Би ли бил така добър...", "Мисля, че така е по-добре..." Това сложи някаква преграда между нас за години напред - той проклет и аз проклет! А и не бях спазил неговия принцип: "Една жена, един театър за цял живот!" За мое най-голямо щастие Николай подаде ръка. Дойде на две мои премиери, разцелува ме и това беше знак, на който не можеш да кажеш: "Извинявай, ти се държа несправедливо..." Той беше взискателен към приятелите си и към себе си. От този случай аз научих много. Огледах се през неговите очи. Той трудно прощаваше дори малките предателства. Но, слава Богу, е еволюирал (смее се), проявил е снизходителност, толерантност и търпимост съм греховете и слабостите на околните, защото всички сме изтъкани от това..." отговор Сигнализирай

Бог да я прости! Един след друг си отиват големите, емблематични фигури в нашия театър и кино. Въпросът е, дали има кой да поеме щафетата, или ще се люшкаме между пошлото, чалгата и прехласването по задокеанската култура...Бог да я прости! Вечна й памят!Амин! отговор Сигнализирай

Поклон пред паметта й!!!! отговор Сигнализирай

Каква снимка искате? Да не би да си плаща като онова съществително Кунева- Пръмовица. Това е Днес.бг! Малко останаха стойностните артисти. отговор Сигнализирай