Франция пробива нова дупка в колана си

Шумпетер по такъв начин отбелязва дълбоката научност на марксовият метод и предвижданите от Маркс тенденции на развитието на капитализма, като подчертава"обосноваността на много негови обобщения". Обаче възприемайки, че Маркс първи е започнал да разглежда развитието на капитализма като единна обществено-икономическа система, изхождайки от вътрешните й закономерности, Шумпетер с последващите свои разсъждение се е старал да опровергае марксовият анализ на класовите противоречия и антагонизми на буржоазното общество.Той разчленява марксовата политическа икономия на "икономическа социология" и"икономически анализ". У Маркс писал Шумпетер"социологията определя човешкото поведение достатъчно широко, за да се включат не само действия, мотиви и склонности, но също и такива имащи отношения към икономическото поведение социални институти като правителство, собственост, право на наследство, договори и т.н.". По такъв начин анализът на Маркс на производствените отношения, отношенията на класите и противоречията на капиталистическият начин на производство,а също и на икономическата роля на държавата се подменя от Шумпетер с разсъждения в духа на американския институционализъм и"новата историческа немска школа".Икономическият анализ Шумпетер свежда по същество към проблема"отношението на човека към вещта", а неговата задача вижда в "техниката на изследването"."Икономическият анализ-пише той-има работа с въпросите как хората се държат в дадено време и какъв еикономическият ефект от даденото поведение". Това разчленяване на марксиската политическа икономия на Шумпетер е съвършено изкуствено и се прави с цел да се разглежда като нейна съставна част теорията за "субективната стойност", а също и да се обоснове трактовката за социализма като автоматически резултатот "творческото предприемачество", а не на революционната борба на работническата класа. Освен това, признавайки също"истинната научност" на марксовото учение, Шумпетер се е стремял да го представи като учение имащо значение само за ХГХ век.Следователно, Шумпетер е избрал своеобразна трактовка за борба срещу учението на Маркс. Нейната същност се заключава в следното. Доколкото за съвременният капитализъм са присъщи нови черти, които го отличават от стария капитализъм на свободната конкуренция, изследван от Маркс, то Шумпетер отхвърля действеността и актуалността на марксовото учение в наши дни. Тази тактика по късно се използва и от други противници наМаркс и за противопоставянето муна Ленин. отговор Сигнализирай

Не е възможно в кроткия курс да се задълбочи анализът на влиянието на Маркс и върху другите школи на съвременната буржоазна икономическа мисъл като лявото кейнсианство,"неокласическия" синтез, неоинституционализма,радикалната политическа икономия и др. По същата причина остават извън обхвата на нашия анализ модерния монетаризъм. който не езаимствувал нищо от Маркс, но чиито теоретични основи /количествената теория за парите/ и опитите за тяхното внедряване в английската банкова практика /законът на Р.Пил / са предмет на задълбочена критика от Маркс в "Към критика на политическата икономия" и в третия том на "Капиталът''. В следващите лекции ще стане дума и за това.Според нас едва ли са необходими повече илюстрации и цитати на видни буржоазни икономисти за да се докаже, че не само за Марксистите, но и техните идеологически противници "Маркс никога не е бил толкова актуален, както в наши дни". Най-красноречиво доказателство за това са мислите на немарксистка проф. М. Бронфенбренър, изказани пред Американската икономическа асоциация по случай 100-годишнината от публикуването на първия том на"Капиталът": "Моята задача, да се оцени дългът на буржоазната политическа икономия към Маркс, напомня последната официална сесия за "Марксизма" на тази асоциация през 1987 г. Този дълг "сега изглежда по-голям, отколкото мислеше Леонтиев преди едно поколение"... "Това ме кара да си задавам въпроса, дали моята собствена оценка не бисе нуждаела от една по-нататъшна положителна ревизия, ако тя бъде преразгледана в 1997 г."Мисълта на М. Бронфенбренър, както и цялото изложение дотук едва ли трябва погрешно да се тълкуват, че официалната буржоазнаполитическаикономия е прерасналав марксистка. Напротив, тя е запазиласвоята класова и апологетична, а следователно и антимарксистка природа, която бе анализирана от Маркс сгениална прозорливост преди повече от век. Затова левият радикал Е.К.Хънт пише:"Съвременният капитализъм е свел всички неща до универсална продаваемост, в т.ч. дори професорите по политическа икономия /това е актуално и за част от нашите професори/. Всяка година ние наблюдаваме зрелището на хиляди висшисти, разглеждани на пещерния "трудов пазар" на Американската икономическа асоциация именно катостока, която те прилежно би трябвало да анализират. Това означава, заедно с упражнявания върху ръководителите на катедрите натиск да наемат послушни автомати за писане на статии че всеки един с биография на"Марксист", на"радикален икономист"и т.н. по всяка вероятност ще бъде отхвърлен за сметка на някой перспективен иконометрик".Очевидно е назряла обективната необходимост от качествена преценка на творческото наследство на К. Маркс от буржоазните икономисти. Затова А. Хайнис пише в своята работа "За преценка на Кейнсианската икономическа теория", в която се подлагат на остра критика всички основни нейни положения, че трябва да се върви към създаване на "Нова политическа икономия" посредством революция в науката"."Тази революция - пише Хайнис - ще бъде осъществена в пределите на правилата и средствата на техническия анализ, които са свойствени на сериозните научни изследвания. Надеждата за бъдещето се заключава в синтеза, който ще включва най-доброто от теориите на Рикардо, Маркс, Кейнс и неокласиците. Този синтез, ако той бъде осъществен, ще възстанови претенциите на икономическата теорияна това, че тя ще стане теория на цялото общество".Изхождайки от тази потребност в следващото изложениеще изложим непреходнатавзаимосвързаност на едни или други буржоазни икономически теории с Марксовотоикономическо учение. Това се налага от обстоятелството да се покаже приемствеността навсички ценни идеи и системи в икономическата мисъл,като се абстрахираме отидеологическите пристрастия и класова принадлежност, което ще е в духа на новотоикономическоПодобни търсения се извършват усилено, за което свидетелстват много работи на буржоазни икономисти,посветени на Марксовата икономическа теория. Например Д.К. Голбрайтв своята работа"Икономически теории и цели на обществото" на право свързва засилването на интереса на буржоазните икономисти към Маркс с широка критика на неокласицизма и кейнсианството. "Едно от следствията на отказа от неокласическия модел пише той - се явява възражението на интереса към теорията на Марксизма". Голбрайт заявява с кои от положенията на Маркс е съгласен и отговаря с кои други е несъгласен, подчертавайки дълбоко почитание към Марксовата икономическа теория. отговор Сигнализирай

Н на свой ред Н. Розенберг допълва: "Маркс насочи вниманието върху техническия прогрес като главен двигател на капиталистическото развитие.Най-големият английски експерт по икономическите последици от техническия прогрес Кр. Фримън пише:"Марксовият модел на капиталистическата икономика отрежда централно място на техническия прогрес поотношение на капиталовите блага... Дори когато през 50-те години икономистите /буржоазните/ започнаха все повече да се интересуват от проблемите на икономическото развитие.... техническият прогрес продължи да се намирав периферията, но закъсняла оценка разкрива величието на гениалния Марксов принос и неговият проницателен ум го прави предвестник на всички изследователи на съвременната научно-техническа революция с формулировките, че общественото производство се превръща все повече"в технологично приложение на науката", а самата наука в"непосредствена производителна сила".Четвъртата причина за необичайно нарасналият интерес набуржоазните икономисти към творчеството на К.Маркс се обяснява с факта, че той се счита за духовен баща на съвременните теории за икономическия растеж и за конюнктурния цикъл. Те подчертават, че заимствуват своя теоретически инструментариум от Марксовата теория за възпроизводството на целокупния обществен капитал и кризите. Свидетелство за това саразличните изследвания на К. Креле, Д. Харис и особено на М. Моришима."Марксовото критично осмисляне на категориите на класическата политическа икономия му позволи да бъде първият модерен икономист, който разглежда икономиката преди всичко като непрекъснат исторически процес на растеж - пише Дж.Крегел. Този процес беше анализиран с логическа острота, без да се губи от погледа влиянието на социално-класовия конфликт. Много има да се научи от Марксовия метод и от ясното разбиране на Марксовите трудове, които не са замъглени от оцветената в розово хармония на неокласиката".Пол Самуелсон, Л.Н.Н. пише: "Марксовите двусекторни модели за възпроизводството и икономическия разтеж,са полезни предшественици на съвременните разработки на Харод, Домар, Леонитиев /Л.Н.Н/, Р.Солоу и всички останали, които направиха модерна съвременната политическа икономия". А от своя страна К. Бранд и Р. Хен поясняват във връзка стова, че "както по конструкция, така и по резултат Марксовите схеми са пряко сравними с модела на Харод-Домар". Самият Е. Домар признава, че"Марксовата теория за икономическото развитие е според мен един от неговите най-големи приноси".Според Дж. Робинсон"Дори автор като проф.А. Люис /Л.Н.Н/, който не може да бъде набеден в симпатии към марксизма, смята за целесъобразно и естествено да използува като изходнаточка Марксовия модел, когато анализира икономическия растеж при неограничено предлагане на работна ръка".Органическата връзка иприемственост между Марксовата теория за капиталистическото възпроизводство и за кризите от една страна, и съвременните буржоазни теории за икономическия цикъл, от друга, е ясно посочена от В. Леонтиев /ЛНН/ който пише: "Днешният анализ на икономическите цикли безусловно е задължен на Марксовото икономическо учение. Едва ли би представлявало преувеличение твърдението че трите тома на "Капиталът" са помогнали повече от всеки друг отделен труд, за да се изведе този проблем на челно място в икономическата дискусия". Съшият автор отбелязва по друг повод, "че към края на своя живот Маркс в действителносте бил предшественик на математическия подход при анализа на икономическия цикъл".Мнозина са буржоазните автори, които са изпитали в това отношение влиянието на Маркс. За това свидетелстват моделите за конюнктурните колебания на лауреатите на Нобелова награда Р. Фриш, Я. Тинберген, П.Самуелсон, Дж.Хикс, асъщо и на видните учени Е. Ландберг, РТудуин, А.У.Филипс и т.н. Дори такъв виден консерватор, Фридрих фон ХаЙек, който не пропуска случай да критикува учението на Маркс, възприема от него постановката за моралното износване на основния капитал, което играе съществена роля във фазата на прехода от депресия към оживление. Иго защо К.Кене подчертава, че"Маркс полага основитена съвременната теория за конюнктурата. Неговото учение съдържа в общи линии половин дузина конюнктурни теории... Той разработва ясно и изчерпателно"теорията за обновяването на основния капитал" и познава дори"принципа на акселерацията" /предложен от американския учен Дж.М.Кларк- б.м/, кактои "потреблението на луксозни стоки" като фактор за икономическия цикъл... И когато Льовентал изтъква, че съвременният икономически цикъл е отговор Сигнализирай

Например, А.Дени, който изхожда от редица икономически причини изследнания подчертава, че предложеното от Маркс и оспореното от Бьом-Баверк решение за превръщането на стойностите на стоките в производствени цени"можа най-после да бъде доказано благодарение на съвременните методи за икономически анализ. По този начин следователно е напълно потвърдена тезата, която е в центъра на Марксовия анализ и според която конкуренцията преразпределя между капиталистите една част от създаваната от труда стойност и принадена стойност"Подобни възгледи отстоява и Л.Иохансон, който пише: "За стоки, които могат да се произвеждат във всякакви количества /т.е. стоки, които са били в центъра на вниманието на Марксовата теория за стойността е много лесно да се демонстрира, че в рамките на цялостния модел на цените се определят от трудовататеория за стойността". Ана свой ред А.Медио обобщава, че"Марксовата теория за стойността представлява научно обяснение на капиталистическото общество", докато Р.Мек допълва че тя е"...пътепоказател, който трябва да бъде следван, за да се намери изход от пустинята на теоретичната безизходица..."Много буржоазни автори търсят изход от тази безизходица на икономическата мисъл на Запад от прагматични съображения, понеже все още те не са създали убедителна теория за печалбата и за това не са дали задоволително обяснение за този централен лост на всяка икономическа дейност при капитализма. Като отчита този факт, А.Медио пише, че"Марксовата теория за принадената стойност езабележителна, защототя изяснява същността на печалбата при капитализма много по-добре от всяка друга теория преди и след нея". Поради това А.Дени продължава"Ето защо, не би било възможно да се защитава повече противоположната постановка, съгласно която печалбата произхожда не от труда, а от друг особен източник на стойността.Според признанието на Р.Хейлбронър това означава, че"принудителният труд, наемното робство съгласно Марксовата терминология, продължава да бъде основна икономическа реалност в системата накапитализма".До сравнително неотдавна критиците на Маркс единодушно отхвърляха закона за тенденцията на средната норма на печалба към понижение. Но сега техният фронт се разцепи и трима иконометрици като М. Моришима, Ф.Ситьн и Н.Ойкошио с математически модели потвърдиха правилността на Марксовата постановказа този закон.Историческата веригикация на Марксовата теория за акумулацията, концентрацията и централизацията на капитала е втората важна причина да се признае Маркс, а също и важната му теоретична заслуга да обоснове промишлената резервна армия на труда като неизбежен продукт от натрупването на капитала. Тази армия от безработни е предпоставка за нормалното протичане на капиталистическия възпроизводствен процес. "Този процес, признава, Е.Домар, е бил многократно разискван в икономическата литература , но най-значителният принос принадлежи на Маркс".Не могат да се отричат и заслугите на Маркс в разкриването на по-далечните последици от акумулацията на капитала. Затова И. Стендъл отбелязва:"Откакто Маркс написа"Капиталът"неговата теория за концентрацията на капитала беше напълно потвърдена". А.Р. Хейлбронър доуточнява, че "Това явление се намираше в зародишен стадий по времето на Маркс, но измени капитализма на свободната конкуренция от 60-те години на 19 Век в"монополистичен капитализъм"до наши дни.Д.К.Голбрайт на свой ред пише: "Маркс предвиди тенденцията към преминаване на контрола върху капиталовите ресурси във все по-малко ръце". Продължавайки своята мисъл той изтъква: "Като приемат,че силата естествено принадлежи на капитала, ВСИЧКИ !!! икономисти са Марксисти"Трета огромна теоретична заслуга на Маркс според буржоазните икономисти се отнася до гениалното Марксово прозрение за първостепенната роля на техническия прогресв механизма на капиталистическото възпроизводство. С това Маркс изпревари буржоазната икономическа мисъл с повече от един век, поради което и обяснява промененото отношение на видните представители на тази мисъл към неговото творчество. "Маркс беше първият икономист - подчертава А. Хеертие -който установи и предвиди значението на техническите промени за икономическото развитие на нациите".Отбелязвайкитази заслуга на Маркс, Жан Бенсусан пише:"3а разлика от своите предшественици Маркспревърна техниката в променлива отговор Сигнализирай

Дългата ръка на капитан бат Бойко Борисов е достигнала явно и франсетата. отговор Сигнализирай