Едно си знае Цветанов, едно си бае

Герб - пандемониум на безумието.пандемониум - сборище на всички зли духове в гръцката митология отговор Сигнализирай

Върнат ли съдийката на мафията и отменат дисциплинарното й уволнение,никой повече да не разчита на българския съд,ами да си стега багажа за терминал 2 отговор Сигнализирай

Евала на Цветанов ! Веднъж да видим български министър да защитава жертвите а не мафиотите! отговор Сигнализирай

За разлика от повечето изследвания, посветени на Живков, в новото проучване е проследен произхода на Живков и пътя му от родното му село Правец до столицата София, където се опитва да се образова в графическото училище към Държавната печатница, а по-късно и да намери работа в нея. Това са важни години от неговата биография, тъй като изясняват, че той не е бил толкова изявен партиен функционер, колкото го изкарва партийната пропаганда след като взима властта. Изложени са факти, които потвърждават, че в резултат на съмнения за агент-провокаторство към него през 1934 г. той е снет от партийна длъжност и изолиран от партийната организация в София. По този начин чак до 1943 г., когато отново е привлечен в Софийския окръжен комитет на БКП той не развива активна политическа дейност, а следва съпругата си д-р Мара Малеева в различни селища в страната, където е била назначавана като практикуващ лекар. Установено е, че в годината преди военния преврат на 9 септември и завземането на властта в България от БКП с помощта на съветската армия Живков не е имал такава ключова роля в дейността на партизанското движение и по-специално партизанския отряд Чавдар, каквато му се преписва по време на комунизма. Силно преувеличена е и ролята му при преврата на 9 септември 1944 г. Архивните свидетелства и разкази показват, че Тодор Живков е бил един от ръководителите на оперативния щаб на новосформираната Народна милиция. Щабът е натоварен с арестуването на лица от предишното управление и полицията, прерастнали в саморазправа и избиването на отделни фигури. Заради тази дейност Живков лично е защитил пред тогавашния ръководител на партията Трайчо Костов своя подчинен Мирчо Спасов, една от най-мрачните фигури в БКП, прочул се като автор на повечето незаконни ликвидации. По-късно, веднага след Априлския пленум през 1956 г., на който Живков е утвърден като първи секретар на БКП, той привлича Спасов в МВР, като го назначава за зам.-министър на вътрешните работи и превръща в един от най-доверените си хора в Държавна сигурност. Тодор Живков не получава даром властта, а се бори усърдно в годините след 9 септември 1944 г. за да бъде бързо издигнат във висшите ръководства на партията Централния комитет и Политбюро. Това той прави в най-сталинския период от развитието на България, като протеже на един от най-близките до Москва български партийни дейци и агент на НКВД Вълко Червенков. В началото на 50-те години Живков вече е първи помощник на Червенков и активно участва и подкрепя чистките в партията и разправата с така наречените врагове с партиен билет не само в политиката, но и в културата. Въпреки, че споделя и практикува сталинската политика, след развенчаването на култа към Сталин от новия съветски лидер Никита Хрушчов, Живков проявява завидна съобразителност, практичност и най-бързо от всички в ръководството на БКП се ориентира към новата посока на вятъра, задухал от Кремъл. Благодарение на това му качество и на успешните ходове с привличането на важни съюзници в партията той успява да убеди Москва, че е необходимия борец срещу култа на личността в България и с благословията на Хрушчов оглавява партията. Христо Христов задълбочено излага двата основни фундамента в политическото дълголетие на Живков отношението на неговите господари в Москва и тоталното подчиняване на Държавна сигурност на собствените му властови интереси, чрез която той контролира цялото общество, партията и нейното ръководство. В отделна глава е разгледана политиката и методите, които той прилага за спечелване благоразположението на тримата съветски лидери, които са ключови при управлението му Никота Хрушчов, Леонид Брежневе и Михаил Горбачов. На влиянието му върху МВР също е отделено важно внимание. Един от характерните белези на едноличната власт му е, че по време на неговото 35-годишно управление никой друг не имал правото да се намесва в работата на МВР и Държавна сигурност. отговор Сигнализирай

Софийски градски съд осъди на три години условно и глоба 10 000 лв. варненската съдийка Анелия Цветкова.Тя беше обвинена в злоупотреба със служебно положение и приемане на подкуп в размер от 10 000 лв., с който беше хваната на място през 2008 година.Съдът постанови 5 години изпитателен срок и отнемане на правото на практикуване на Цветкова.Това е присъда след 3г.мотаене по съдилищата,а следват 2-ра и 3-та инстанция,и след още 2г.ще я признаят за НЕВИННА.Това за съжаление е БГ Съда от 23г. отговор Сигнализирай