Минаре се издига вече и в далечна Арктика

"Да се знае какво се случи в лето 1876, кога се потъпка и изгори Ново село за народност"Не ще да е била смирена душата на неизвестния писач, оставил горните редове върху пожълтелите страници на Псалтир от църква в село Скандалото, Троянско. Силен е бил вътрешния му порив, за да може "по кървавата следа в самото лето на събитието" да даде знак, да пренесе през поколения и остави за историята преживяното от балканджиите в барутната 1876 година.В безпирния бяг на времето, през което е отредено да протичат съдбините на рода човешки, календарът на българската историческа стародавност ни връща отново към кървавото зарево от априлските и майските пожарища отпреди 130 години.Става дума за една от най-значимите прояви на българското националноосвободително движение през паметната 1876 година - Новоселското въстание в северните склонове на Стара планина. В продължение на девет дни непреклонните балканджии от Ново село, Кръвеник и Батошево с неимоерните усилия защитават единствената свободна българска територия, показват безброй примери на героизъм и саможертва и с кръвта си написват най-славната страница от многолетната история на тоя край. И доказват на света, че попаднали в преизподнята на османския фанатизъм, те предпочитат по-скоро Дантевия Ад на небитието, отколкото мъките и страданията на наложени от другивереца.Подробностите са известни, противни и величави, срамни зацивилизования XIX век, достойни за пантеона на народната свяст. "Едва ли историята въображението са създали нещо по-ужасно и възмутително от това, което сега става в многострадална България" - пише кореспондента на "Московские ведомости" от Цариград. Преди седмица - продължава дописката - турци опожарили Ново село, избили жителите му и завършили своите подвизи с такова зверство: като хжанали петдесет девойки, принудително ги обезчестили, след това ги затворили всичките в една къща и живи ги изгорили".В епилога на борбата тук бе сътворена една истинска драма - удивителна по силата на бликналото патриотично чувство, по морално очарование и завършеност на характерите, по невероятната в размерите и патоса си народна саможертва.Не бива да противопоставяме едни на други, но винаги, когато отворим дума за храбри герои, велики и самоотвержани патриоти и истнински синове на отечеството, с гпрдост и слава споменаваме имената на Цанко Дюстабанов, Стефан Пешев, Йонко Карагьозов, Тодор Кирков. За нас и пололенията след нас остават и ще останат чужди и далечни голяма част от истинските герои на знаменитата Новоселска република, всички ония, положили костите си в темелите на строящата се сграда на Свободата, за които дядо Вазов обобщаващо изписа:"Кажете ли му:бъди готов, трябва да мреш! - черковата даваше попа си, школото - даскала, полето - орача си, майката - сина си". Онези, които с подвига си озариха пътя на поколенията към истинаката свобода и достойни човешки правдини и заявиха правото си на свободно съществуване, на живот, подчинен и ръководен от законите на християнското православие и морал.Къде е съхранен, кой е подхранвал този дух през вековете на съдбовни изпитания и невероятни страдания, в които и "камакът би се стопил", за да може в априлските дни на 1876г. като птицата феникс, да се изтръгне от юначните гърди и покаже на света, че никой никога не е успявал да постави на колене достойнството на един народ.Спасила го е вярата, надеждата и гордостта за принадлежност към рода български, а го е подхранвала никъде несъществуваща религия, наречена "жажда за свобода". Религия, канонизирала и обгърнала с ореола на безсмъртието свои герои с навуща и козиняви калпаци, с кремъклии пушки и ръждясали саби и с много, много достойнство, под едно знаме с две ясни прости думи "СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ".Религия, която ни е необходима и днес, в обърканото "време разделно", да ни свестява, един по един и всички заедно, за да не губим ориентацията във времето и пространството и за да бъдем достойни за поколенията след нас.Пътнико, ти що стоиш на планинското усое, пред скромния паметник, заради тях, знайните и незнайни, прижалили живот и имот, в момент на християнско смирение и душевно пречистие, отложи си шапката и се поклони - пред теб е символът на Новоселската република. Свий нозе и коленичи, целуни таз свята земя, тя е напоена с кръвта на безчет мъченици, на всички ония, задари които гордо носиш името българин - преди, сега и во веки веков. отговор Сигнализирай

И как е щяло да стане това, като Сърбия е била 400 години под наше владение, а през останалото време е била наш васал? отговор Сигнализирай

какво значи "кога"? не знам дали знаеш, но въстаник и опълченец се става на доброволен принцип, а не по принуда. че не съм цял народ, не съм и честно казано съм съгласен с много от нещата, които казваш, но не смятам, че е полезно да заливаме сънародниците си с ***, щото така няма да ги подобрим към по-добро, а само ще ги озлобим. отговор Сигнализирай

за 500 години сме вдигнали над сто въстания и бунта или средно по едно на всеки пет години. не е чак толкова зле. към това можем да прибавим и постоянната съпротива на хайдутите и комитите, макар че аз към тях съм скептичен, но това е друга тема. отговор Сигнализирай

62 А. а сега по същество - така или иначе няма да дойдеш. аре вместо да се караме, да ми обясниш - как са се борели за свободата на цял народ? били са опълченци и въстаници, ама КОГА? дълбоко в сърцата си, или в реалността, на бойното поле - щото има голяма разлика. виж там онова за поговорката и народната песен по-долу - и ако можеш, пак отречи думите ми, че народът ни е ***. добре е, че ти си потомък на воини - уважвам това. ама ти не си ЦЯЛ НАРОД отговор Сигнализирай