Минаре се издига вече и в далечна Арктика

аз пък съм потомък на опълченец, въстаник и борец за свободата на северна добруджа. ти просто си ***, това ти е проблемът. и ако още веднъж наречеш майка ми, сестра ми и жена ми "грозни развратни крави"... нищо не бих направил, защото си анонимен ***, но се благодари, че не си го направил пред очите ми. отговор Сигнализирай

ОК, ***, гордейте се, че сте потомци на РОБИ, и псувайте турците - те са виновни за всичките ви нещастия. и за това, че жените ви са грозни развратни крави - пак турците са виновни. аз лично НЕ СЪМ потомък на роби. пра-пра дядо ми си е живал в Бг, докато не влязъл в конфликт с някакви турци. защо - не се помни вече. помни се обаче какво е направил - изклал ги, събрал родата и изфирясали. върнали са се след едно поколение време. така се прави - а не с жалване колко лошо ни клали турците отговор Сигнализирай

И за да се върна на Време разделно - ако прочете романа, внимателният читател ще забележи, че най-високо в скалата на човешките ценности стоят не християнските ценности и милостта към ближния, а отмъщението. Око за око, зъб за зъб. Впрочем и тук имаме манджа с грозде, както споменава (но във връзка с историческите източници, използвани от Антон Дончев) Благовеста Касабова в своя анализ на романа Прочетено наново , публикуван в ЛитерНет: liternet.bg/publish17/b_kasabova/a_donchev.htmТа ето и манджата с грозде, забъркана от автора, претендиращ, че описва хем горди българи, хем ревностни християни. От една страна гордите българи избират странно пасивна позиция, отказ от битка, за да не стане кръвнина, избор на мъченическата смърт (например, Манол неколкократно отказва - и на Сюлейман ага, и на Севда да го освободят, за да поведе хората в битка. Не, остава в обора на конака, унизително вързан, за да посрещне мъченическата смърт), от друга ревностните християни проявяват неразбираема за един истински християнин отмъстителност - преди да го убият, Манол успява да убие по особено мъчителен начин дебелия ходжа. Убийството е предварително планирано, макар и предвидено за Караибрахим. Венецианецът пък започва да се издига в авторовите очи като истински мъж, едва когато взема решение да отмъсти (преди това е обрисуван с презрение като мекушав френски благородник, приел исляма от страх пред мъчителната смърт). За да осъществи убийството на Караибрахим, Венецианецът се съгласява да одере жив дядо Кральо и го прави хладнокръвно и лаконично. Веднага след одирането на стареца, споделя:И като вдигнах глава, видях Елица. Отново можех да й се радвам. Повтарям, това става буквално след като току-що е одрал дядо Кральо. След това неразбираемо за нормалния човешки ум действие, Венецианецът никога не изпитва ни сянка от терзания или кошмари. Има едно-единствено съжаление: напразно одрах стареца и то е казано по повод неосъщественото убийство на Караибрахим. Мирчо пък отрязва главата на брат си Момчил с една-единствена цел - да вкара нож в конака, за да убие Караибрахим. Християнско, наистина.Изобщо - достойна за превод на 33 езика книга (всичките до един платени от българските данъкоплатци), за да може англичани, холандци, французи и т.н. да си изградят вярна представа за българите. отговор Сигнализирай

*** си и такъв ще си умреш. отговор Сигнализирай

Смени си ник-а. И без това не си ангел. отговор Сигнализирай