Таен космоплан кръжи със секретна мисия в орбита

Основен физически закон гласи: ''на всяко действие има противодействие'' и то много по-евтино! отговор Сигнализирай

Ne moga da razbera kakvo mi hvalite Rusiq i neinata kosmicheska programa. Iztrelqli sa pyrviq chovek v kosmosa no do tam. Vyobshte nqma da govorq che vsigorno 80 na 100 ot misiite im se provavqt. A za aparatite Voyager duma nqma da obelq, vie ako bqhte malko po-obrazovani i ne tolkova naivni shtqhte sami da znaete.Smeshnici cherveni! отговор Сигнализирай

Първият човек на Марс е трябвало да бъде руснак, а още през 60-те години на миналия век съветските учени планирали пилотиран полет до Червената планета. Днес един участник в секретния проект разкрива в книга подробности за амбициите на СССР да покорят Марс.Така е трябвало да изглеждат междупланетният комплекс и пътуването на Марс според чертежи от 1960 година. Плановете обаче били пренасочени към пилотиран полет до Луната. Снимка: testpilot.ruСтартът на обитаемия полет до Марс бил предвиден за 1974 година. Проектът обаче бил толкова секретен, че дори някои от заместниците на Сергей Корольов великият съветски космически конструктор - не били посветени в него. Това пише в книга на Владимир Бугров, който бил ангажиран в инициативата. През август 1964 година обаче Корольов бил мълчаливо прехвърлен към програма, свързана с Луната. Целта, според партийния лидер Никита Хрушчов, била да не се предаде спътника на Земята на американците.На експертите в космическите полети отдавна е известно, че през 60-те години на миналия век съветски изследователи са полагали сериозни усилия да изпратят космонавти на Марс. Още през май 1953 година главният космически конструктор на СССР Корольов представил в Кремъл модели на своите ракети и обяснил, че те могат да достинат както Марс, така и САЩ. Никита Хрушчов бил въодушевен от идеята и наредил плановете на учения да бъдат разработени. И те имали успех, доказателство за което са полетите на Спутник и на Юри Гагарин - първият човек в космоса.Амбициите на Москва обаче се простирали още по-далеч: с правителствено решение от 23 юни 1960 година Корольов получил задачата до 1967 година да построи ракетни системи със стартова маса от 1000-2000 тона, за да изнасят в околоземна орбита товар между 60 и 80 тона. През юли 1962 година интердисциплинарна комисия одобрила т.нар. проект-скица за ракетата-носител Н1. Основната й задача била да осъществи обитаем полет до Марс.Амбициозни плановеРакетата-носител Н1 е известна като руската ракета, която трябваше да кацне на Луната. Първоначално обаче мощното й тяло трябвало до отведе космически кораб до Марс. Снимка: правда.руОще през 1964 година била утвърдена конфигурацията на Обитаемия ракетно-космически марсиански комплекс. Той се състоял от три основни елемента. Марсианският космически кораб трябвало да осъществи полета, кацането на Марс и връщането обратно на Земята на тричленния екипаж. Междупланетният ракетен комплекс трябвало да бъде базата в орбита на Марс. Тристепенната ракета-носител Н1 трябвало да транспортира с четири или шест полета компонентите за марсианския космически кораб до околопланетната орбита, където трябвало да бъдат сглобени в комплекс с тегло между 400 и 500 тона.Част от марсианския космически кораб било и специалното оборудване за кацане, което се състояло от модул за кацане и ракета за качване на кораба. То трябвало да върне двамата космонавти от повърхността на Червената планета на кораба в марсианска орбита, където третият им колега трябвало да бъде на пост.Космическият кораб във формата на бутилка имал пет отделни нива: на първото били единичните каюти за екипажа, тоалетна, баня, зала за почивка, кухня и столова. На второто ниво били секторът за управления на кораба, изследователските лаборатории и фитнесзала. Според Бугров на останалите три нива били биологичните секции, апаратурата, оборудването за кацане и двигателите.Мечтите за полет до Марс обаче били погребани през 1964 година, когато партийният и държавен лидер дал задача на Корольов да превърне марсианската ракета за четири години в ракета за Луната. Руснаците искали най-късно до 1968-а да кацнат на Луната и така да изпреварят американците.Четири неуспешни опитаТази задача обаче се оказала непосилна за съветската космическа програма, защото ракетата-носител Н1 имала дефект по рождение: при конструирането й Корольов не можел да разчита на помощта на най-важния конструктор на мощни ракетни двигатели Валентин Глушко. Сътрудничеството им било възпрепятствано от стара тяхна вражда.Главният конструктор на Обитаемия ракетно-космически марсиански комплекс бил Сергей Корольов. Неочакваната му смърт през 1966 година обаче осуетява съветските амбиции за полет до Марс и до Луната. Снимка: правда.руЗатова на Корольов не му оставало друго, освен да разчита на по-малко мощно задвиждане. Няколко десетки свързани помежду си двигателя трябвало да осъществят космическото пътуване. През 1966 година обаче, в разгара на горещата фаза на конструирането на ракетата, Корольов умира, на 59 години. И наследникът му се сблъсква с всички проблеми на космическия кораб.Синхронизирането на задвижващите елементи се оказало кошмар за инженерите. Тестовите полети без космонавти на борда били катастрофални: провалили се четири експериментални старта на N1, чиято стартова маса трябвало да бъде увеличена на 2800 тона. От четирите ракети най-дълго оцеляла една, която летяла цели 107 секундиСъветският съюз пазил марсианската си програма, както и програмата за полет до Луната, като държавна тайна. В предговора на книгата Анатоли Перминов, ръководител на московската космическа агенция Роскосмос, нарича плановете на Корольов най-големият космически проект на 20-ти век. И въпреки че не са осъществени, в Русия идеята за полет до Марс не е изоставена и вече се говори за обитаем полет до Червената планета през 2017 година. отговор Сигнализирай

ето това е човека дето цяла америка трепереше от него "Сергей Корольов" когато чули сигнал от космоса американските акций паднали с милиярди само за една нощ . отговор Сигнализирай

Е, вече не е таен... отговор Сигнализирай