До края на 2012 без визи за Канада?

Де е Канада?--имало много желязо из природата хахахахаах отговор Сигнализирай

Мила ,явно много си слушала песни като : "ах върнете се мили българи за вас плаче родна майка България" , подвела си се и затова си се върнала! Но от последното ти изречение разбирам ,че не си си взела поуки от преживяното в Бг. след завръщането ти , и вероятно пак ще се изкушиш и излъжеш да се върнеш!"Обичайте Бг."! Защо да я обичам ,за милионите мизерии дето ни създава ли ?! Виж ,обичайте българският народ е по-правилно ,но да обичам държавата ,която е по-зла и от мащеха ,не няма да стане!!! отговор Сигнализирай

seki se e rodil s kasmeta si i ni6to pove4e ot tova.ako tuk ne vi e varvelo i na lunata da idete pak 6e e sa6toto.noo derzaite..deto se vika laiv is xard bat dis is no excuse отговор Сигнализирай

Flower поздравления за това което си написала.Няма за какво някой да те напада-всичко което си казала е истина. отговор Сигнализирай

Здравейте, искам да споделя моята история когато заминах за Канада преди почти 9 години. Бях на 13-14 и моите родители решиха да имигрират защото България не можеше да ни предложи "normal life" както се казва. Искам да кажа че това беше изкличително и много важно решение което те взеха. Бяха много разочаровани от държавата ни и така ние с много тъга и болка на сърцето заминахме към тази далечна страна, непозната за всички ни. Оставихме роднини, близки, приятели, дом, родина-загърбихме историята и тръгнахме към светлото бъдеще. 2003/2004 бяха боом-а на имиграцията или по-точно последните години когато беше добре да се имигрира - поне по думите на родителите ми или на познатите ни от Канада (по-стари имигранти). Преживяхме изключително много трудности(както за всеки нов имигрант-номрално), културен шок (макар че ние и преди бяхме пътували по света, но все пак). Първите квартири-пълна мизерия, нашите трябваше да се примирят с некфалифицираните работи, ниско заплащане, работа на "черно" и така нататък и така нататък докато не се наложат някъде...Просто като всяко едно начало на ново място. Живяме първоначално в провиниция Quebec - френската част. Монтреал е уникален град, голям, с възможности но проблемът е че 80% от йобс-а е на Френч. Затова айде-пак багажите и направо към Запада - английската част! И така годините минаха, и решавам аз да се прибера отново към България. Завърших гимназзията и колеж в Canada, поработих малко да събера някои лев и на 20г реших да се завърна. Всичко ми се стори тотално различно, и старите познати и приятелите и даже роднините ми. Животът в БГ беше станал доста по-различен от преди и бих казала още по-суров. Исках да продължа да следвам в български университет, да си живея в родината, да работя и тук да създам семейство. Но уви, България ме изгони за пореден път. Не ми признаха дипломата, поставиха ми 10585390636 условия при които ЕВЕНТУАЛНО могат да ми вземат предвид дипломата. Добре, разбирам, не съм учила български, българска история и математиката на това ниво което се учи в България. Но така и така не ме искат, айде отказах се. Още една година загубих в работа, за 200 лева (в добрите случаи). Нямаш визше-малко пари. Такъв беше отговора. Еми добре, хубаво - друга работа- книжка ми трябва, не ми признават канадската-отивам да държа изпит-нямаш българска диплома!? Просто в последствие разбирам еми то трябвало връзки да има човек. А аз някаква пришълка откъсната от действителността в БГ и си мисля че собствената ми държава ме чака обратно да се върна - аз една от български деца на емигранти която реши да се завърне и не беше поискана обратно. Сега отново съм в чужбина, отново на запад, там където ще остана, там където имам бъдеще. България винаги ще заема голяма част в сърцето ми, милея за нея, там съм родена там израстнах, (поне за тези ми кратки 13-тина години), и винаги ще казвам без притеснение от къде съм. И преди да почете с нападките, че едва ли не какво съм очаквала, че то винаги си е било така, и да не се "филмирам" както казвате в БГ, подчертавам че това е моята лична история, без скрито покрито и моите лични впечатления и emoziи. Благодаря на вскичи които го прочетохте. Обичайте се и знайте че няма нищо по-ценно от семейството и хората които ви обичат. Обичайте България и имайте надежда, тя крепи човека :* отговор Сигнализирай