Нападението в Бенгази - планиран удар за 11 септември?

Ако бяха подкрепили Кадафи,това нямаше да се случи.Обаче те избраха терористите и сега ще им сърбат попарата. отговор Сигнализирай

Колега, "Бунтовниците" още тогава БЯХА терористи. Но това не го каза нито една МСМ (мейн стрийм медия), демек у новините по телевизора ти. А алтернативните издания постоянно показват и клипове на знамена на Ал Кайда, за главорезите в една от нейните фракции, прехвърлени в Либия, ама за какво да ти го казвам, ти гледаш БТВ и Нова. отговор Сигнализирай

"Gladio" (от лат. gladius - меч) или още организация от типа `Stay-Behind` (т.е. действаща зад линиите) е секретна формация на НАТО, създадена през 1950 г. от ЦРУ и английското разузнаване МI-6 в епогея на Студената война. Тя съществува най-вероятно поне до 1990 г. и се разпростира на територията на цяла Западна Европа, Гърция и Турция. Европейскиятпарламент, въпреки силната опозиция на отделните страни- членки на НАТО, реши през 1990 г. да разсекрети и разследва дейността на `Гладио`. В резултат се установи, че структурите на организацията със съдействието на някой западноевропейскиспециални служби са извършвалицеленасоченитерористични актове на различни места в Европа. От началото на 1950 г. в редица западноевропейскистрани и особено в Италия се обучават агенти, които в случай на навлизане на войски на Варшавския договор в съответната държава или при идване на власт на комунистическиправителства да организиратпартизански операции и саботажни действия (т.нар. операции `Stay- Behind`). За целта в цяла Западна Европа са организирани 138 тайни складове с богат асортимент от оръжия и муниции. Агентите на `Гладио` (т.нар. `гладиатори`) се рекрутират от разузнаванията на отделните страни от състава на специалните военни части, тайните служби и от кръговете на дясноекстремисткиорганизации, често с криминално, а в Западна Германия и Италия с фашистко минало. Съществуването на тази подмолна армия е държано в тайна от населението и парламентите на страните и е известно само на тесен кръг членове на техните правителства.Структурно `Гладио` е разделена на отделни независими една от друга бойни клетки, с цел, при разкриване на една от тях, да не бъде унищожена цялата организация. Счита се, че 12 са групите за въоръжена борба, 10 - за саботажни действия, а 6 - за шпионаж, пропаганда и тайно извеждане на хора от дадена зона. Организацията се е състояла от поне 622 активни агента, които заедно с помагачи от тяхното обкръжение образуват ангажиран състав от най-малко 15 000 `гладиатори`. През 1990 г. италианският съдия- следовател Феличе Касон след проверки в архивите на италианската служба за военно разузнаване SISMI разкрива съществуването на `Гладио`. Под натиск напоследвалотопарламентарноразследванетогавашнияиталиански министър- председател Джулио Андреоти признава, че `Гладио` е съществувала и в други европейски страни, което предизвиква широк политически скандал в цяла Западна Европа. Но до по-нататъшни разследвания и разкрития се стига само в Италия, Белгия и Швейцария. В Италия се доказва се, че от 1960 до 1980 г. служители на военното разузнаване SISMI, неофашисти и части от мрежата на `Гладио` извършват многобройниполитически атентати и убийства в страната. А италианските специални служби разпространяватфалшива информация и "доказателства", че престъпленията са извършени от леви екстремисти и преди всичко от "Червените бригади". Тези действия целят дискредитирането на традиционно силната италианска компартия КПИ и са известни като "Стратегия на напрежението" (`Strategiadella Tensione`). И до днес не достатъчно осветлена е ролята в тези събития на тайната масонска ложа "Propagаnda Due" (Р-2). От 1969 до 1984 г. агенти на италианскитеспецслужби SID и SISMI, заедно с неофашистки групи и части на `Гладио` в рамките на американския план `Demagnetize`("Компрометиране") и на италианската `Стратегията на напрежението` за дискредитиране на левите сили, извършват в страната редица убийства и терористични атентати. При тях загиват общо над 200 души, а ранените са 600. Най- кървавите от тази кървава серия са взривяването на бомба на пиаца Фонтана в Милано през 1969 г., взривовете във влакове и бомбения атентат на гарата в "червена" Болоня през 1980 г. За това чудовищнопрестъпление с 85 убити и над 200 ранени едва през 1995 г. са осъдени десните екстремисти Валерио Фиораванти и Франческа Мамбро от неофашисткаорганизация `Нуклеи арматиреволюционари`,която се счита за свързана с `Гладио`. На въпросния процес за атентата в Болоня са осъдени още и съоснователя на масонската ложа `Пропаганда дуе` - фабриканта Лицио Джели и двама агенти на военното разузнаване SISMI за възпрепятстване на съдебно разследване. Но до началото на 90- те години тайните служби чрез целенасоченоразпространяване на погрешна информация и фалшифициране на доказателстваподдържат в продължение на две десетилетиевпечатлението, че атентатите са дело изцяло на леви терористи. Този подход цели да се дискредитира силната КПИ и левите въобще и да се накарат избирателите и симпатизантите да се отдръпнат от тях. През 1990 г. италианския съдия-следователФеличе Касон след дългогодишноразследване срещу тайните служби намира в архивите на военното разузнаване SISMI доказателства, които разкриват истинскитеизвършители на тези зверски престъпления. Това предизвиква политическа криза в Италия. Арестувани и осъдени са редица членове на неофашисткитеформации `Ordine nuevo` (`Нов ред`) и `Nuclei armati revoluzionari`(`Въоръжениреволюционни ядра`), както и агенти на специалните служби и на италианския отдел на `Гладио`, както напр. `гладиаторът` Винченцо Винцигуера. Италианскиятнеофашист и таен агент на `Гладио` - Винцигуера, осъден за бомбен атентат през 1972 г. в гр. Петеано, при който загиват трима карабиниери, дава през 1990 г., по време на мащабните разследвания срещу престъпленията на `Гладио` следните емблематичнипоказания за дейността на тази секретна терористична организация на НАТО: "...Трябваше да атакуваме цивилни - мъже, жени, деца, невинни и непознати, все хора, които стоят встрани от политическата игра... Причината за това бе проста. Атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Тази политическа логика е восновата и на всички тези атентати и кръвопролития, които в бъдеще ще останат неразследвани и за които няма да има осъдени, защото държавата не може да изрече присъда срещу самата себе си..." Проведените през 90- те години разследвания на контролна комисия към италианския парламент констатира, че в Червените бригади (ЧБ) още през 1974 г. са били внедрени агенти на тайните служби. Един от тях е Франческо Мара, обучен от `Гладио` и първоначалнодислоциран като парашутист във военна база на НАТО на остров Сардиния. По направенитепоказания от арестувания през 1976 г. бивш ръководител на ЧБ, Ренато Курцио, именно гладиаторът Ф. Мара е този, който след отвличането през 1974 г. на председателя на съда в Генуа, Марио Соси, най-яростно е пледирал за неговото екзекутиране.Ръководството на ЧБ остава изненадано от агресивността на Мара, и категорично отхвърля неговото искане за ликвидиране на съдията. Според разследващите органи и в случая с отвличането и убийството на председателя на италианскитехристияндемократиАлдо Моро през 1978 г. има сериозни индикации, че и там са замесени агенти на `Гладио`. Атакуващите колата на А. Моро са убили всички негови гардове, и само политикът, седящ всред тях, е останал невредим в дъжда от куршуми. При разпититеарестуваният 1983 г. Марио Морети, който наследяваръководството на ляво-терористичнатаорганизацияЧервените бригади, дава следните показания: "Военните умения на членовете на Червените бригади не бяха на високо ниво... А и участващитев акцията никога преди това не бяха се проявявали като добри стрелци... Освен това единият от автоматите им е имал засечка..." Но разсекретените години по-късно полицейски протоколи разкриват, че въпреки това на местопрестъплениетоса открити 93 гилзи, от които половината са покрити със специален антикорозионен лак, с който се импрегнират заровените в тайните оръжейни складове муниции на `Гладио`. Много от процесите в различнизападноевропейскистрани по подозрение за съучастие на `Гладио` в терористични актове не могат да бъдат доведени до край поради мистериозната смърт на редица важни свидетели. Арестуваният във връзка с атентата в Мюнхен (Западна Германия) на октомврийскияпразник през 1980 г. с 11 жертви Хайнц Лембке разкрива 33 тайни складове на оръжия, които свидетелстват за връзките му с `Гладио`. Но само ден преди показанията му пред прокурор, на който обещава да направи подробни разкрития, той е открит обесен в килията си. Във връзка със същия процес главният свидетел - очевидецът Франк Лаутерюнг,мистериозно умира от инфаркт на 36 годишна възраст, след като прави показанието, че извършителят на престъплението не е бил сам. А осъденият по-късно за атентата Гундолф Кьолер е обявен от правозащитнитеоргани за психично болен, действал сам, без никакви съучастници. По време на парламентарноторазследване в Швейцария във връзка със съществуването на тайната военна част П-26 (`Projekt 26`), за която се изразява съмнението, че е била свързана с `Гладио`, главният свидетел, старши лейтенантът от разузнаването Херберт Албот, след като обявява, че ще разкрие цялата истина, е намерен мъртъв в жилището си в Берн, пронизан с неговия офицерски кортик. Официалните власти обявяват смъртта му за самоубийство вследствие на любовна драма, а резултатите от разследването срещу П-26 се засекретяват. Затова подробностите около П-26 и евентуалните връзки с `Гладио` и до днес остават неизяснени. Паравоеннатаорганизация `Гладио`, след проведени в началото на 90-те години частични разследвания и в Белгия, се счита за съинициатор на убийството на генералния секретар на белгийската компартия Жулиен Ляо през 1950 г. Също и проведените между 1982-85 г. с военна прецизност терористичнинападения срещу магазини, ресторанти и полицейски части, при които са убити 28 и ранени 20 души от т.нар. "Банда от Нювел/Брабант", днес се считат за част от тайните операции на белгийскотоподразделение на "Гладио" - SDRA8, секретен отдел към военното разузнаване SGR на Кралството. Но тези престъпления и до днес остават неразкрити, въпреки множеството улики (използването на специални муниции и др.). Експертите считат, че целта на тези атентати е била да всеят страх всред населението и да създадат условия за избор на ултрадясно правителство, както и да оправдаят пред общественосттамасираната акция на белгийските тайни служби по разбиването на сформиралите се през 1983 г. ултралеви "Въоръженикомунистическиядра" (`Cellulesmunistesbatantes`), които в продължение на 2 години атакуват американски военни бази и инфраструктура на НАТО, банки и сгради на международнитеконцерни в страната. За свързани с белгийскотоподразделение на `Гладио` - SDRA8, се считат още ултрадесните,фашистки групировки "Juene Europe", "Westland New Post" и хибридното партийно творение "PartimunautaireEuropee" от началото на 70-те години със странна маоистко- нацисткаидеологическаориентация. В Турция нееднократно бяха отправени обвинения, че неофашистката организация `Сивите вълци` и особено нейните членове Абдула Чатли и Мехмет Али Агча са били свързани с `Гладио`. Съответносъществуват сериозни основания да се съмняваме, че и зад атентата срещу папата стои `Гладио`. В тази връзка ролята на италианскитеспециални служби, които арестуваха и разследвахасънародника ни, Сергей Антонов се появяват в друга светлина и дават основание за съвсем нови изводи за трагичната му съдба. Относно причините за извършване на тези престъпления от западни тайни служби историкът, експерт и изследовател на `Гладио` - д-р. Даниел Гансер от Швейцария, дава следното обяснение: "Терорът е по-подходящ от всяка друга военна стратегия за манипулиране на населението." И до днес не е известно, дали дейността на секретнатаорганизация `Гладио` с края на Студената война действително е окончателнопреустановена и каква е съдбата на нейните тайни складове с оръжие и на агентите й. Иван Аладжов е доктор по право. Роден през 1969 г. в София. Завършил е международно право в Лайпциг, има следдипломнаквалификация във Виена и в Хановер специализация в областта на търговското право. Защитава докторат по право към Хановерскияуниверситет. Издава в Германия две книги в областта на корпоративнотоправо. Автор на поредица от 15 правни разработки в немските списания Икономика и право в Източна Европа,Източноевропейскоправо, Годишник на източното право и на информационниянемскоезичен сайт fifoost.org,както и на 50 статии в българската преса - в. Монитор, в. Дума, в. Свят и дипломация, в. 168 часа, в. Дневник, в. Земя, сп. Ново Време, сп. Понеделник и в интернет сайтове. Работил е на свободна практика до пролетта на 2006 г. в Хановер. От есента на 2006 г. работи като юрисконсулт в България. отговор Сигнализирай

интересно, откога либийците и египтяните знаят за филма, че се ядосват почти едновременно отговор Сигнализирай

При нападенията от 11.09.в Ню Йорк няма загинал нито един евреин,защо ли като те са половината население на САЩ. отговор Сигнализирай