Кървава драма с българи в САЩ

Indubio, ходи при Станишката да ти даде на теб милионите, предназначени за положителен PR пред Европа. Имаш данни, гледам, както и излишен и неоправдан оптимизъм. Викаш, кофти са тия дето плюят по *** наречен България. А ти като го хвалиш, без да има някаква причина за хвалене с какво допринасяш повече от плюещите? отговор Сигнализирай

Аз съм учил и в български университет и отношението ми към България оттогава по никакъв начин не се е променило. България е дален от всякакъв земен рай, въпреки че има потенциала да се превърне в нещо подобно. Уви, последните 15 години измислен преход наистина се отразиха пагубно на всички елементи в страната. Прибирам се в България на всеки два месеца. Не защото тук ми е зле, просто защото се чувствам хубаво там. Множество неща ме дразнят и нямам нищо против те да се адресират и обсъждат. Проблемът е в начина, по който това се прави масово, поне по тези форуми- неграмотно, а излишно и не носещо нищо плюене. Това е. отговор Сигнализирай

Лесно е да обичаш България, когато си далеч от нея и живееш в цивилизована държава, със закони и с техният стандарт. Истинският номер е да живееш в България, всекидневно да ти сипват от лайномета и все пак да продължиш твърдоглаво да упорстваш, че тук е "ЗЕМЕН РАЙ" отговор Сигнализирай

И ще ви кажа още нещо- това по никакъв начин не значи, че трябва да се отричат множеството проблеми или да се твърди, че ситауцията е розова. Тя не е такава. Проблемите са много, а тези, които се водят за политици и които се появяват в публичното пространство(мнозинството от тях) са ***, които защитават всичко друго, но не и интересите на собствените си граждани. Място за остри критики има изключително много. И това въпреки всичко не означава, че едно такова плюене на посоки, погазване на всичко българско е оправдано. Това самоунищожително отношение на българи към българи е ужасяващо. отговор Сигнализирай

Ще ви разкажа една кратка случка, която ясно демонстрира проблема- Познавам една българка, която работи в местно заведение в центъра на града. Осъзнах, че е от България едва преди една седмица, въпреки че ходя във въпросното място от поне две години и тя винаги е била там. Но тя отказва да говори на български. Отказва да бъде свързвана по всякакъв начин с България. Миналата седмица се издаде, може би защото на гости ми беше баба ми и с нея седнахме във въпросното кафе. Очевидно трогната от това, че вижда българска баба, тя реши да проговори на родния си език. Опитваше се да демонстрира, че е забравила много много думи и една успява да свързва изреченията, въпреки че се оказа, че е в Германия от също 4 годни. Тогава аз си помислих- "woow, щом е забравила родния си език, то значи може би владее немски до съвършенство и без акцент". Уви, малко по-късно я чух в разговор на немски и акцентът и беше меко казано потресаващ...Да не говорим за граматика. И тогава се замислих, какъв е този човек, който твърди, че не говори собствения си език, а същевременно чуждия му куца и същевременно се срамува да общува с други българи... И какво е интелектуалното равнище на този човек...От другата страна- моя много добра приятелка, дъщерята на местния български консул тук. Българка, живяла почти целия си живот извън България. Тя говори немски наистина чудесно и е много, ама много трудно да разбереш, че не е местна. Същевременно обича България и се гордее с нея. Представя се навсякъде. Говори книжовен български и се старае да използва богатството на езика. Тя обича страната си и говори всички езици, които е подхванала, включително и нейния собствен безгрешно. И не парадира с нищо. Не парадира с престоя в чужбина и със сигурност не разказва глупости за България пред трети лица. И хората я уважават. Има стабилна работа и е една истинска Българка. Няма да е никак лошо, ако по някакъв начин се отървем от хората от първия тип и възпитаваме децата си като втория. От това има нужда България. отговор Сигнализирай