Почина Солженицин

Общо взето споделям справедливия Ви гняв, но ако прочетете Солженицин по време на принудителната му емиграция и след завръщането му в родината, ще намерете аналогични неща на Вашите и то много поостри. С една подробност - добре аргументирани и логически обосновани. И не само той мислеше и пишеше така. Преди около две години почина друг велик руски мислител - Александър Зиновиев, също задълго прокуден от кумунистите в чужбина. Той пръв кръсти перестройката катастройка през 1986 г., на мене ми трябваше известно време, за да осмисля нещата, но макар инициатор и съосновател на едно областно СДС /преди София!/ още през май 1990 вместо да се запътя към ВНС, станах един от първите принципни критици на промените и новоизлюпените демократи. Накратко - истинските репресирани почти не сме си правили илюзии, но бяхме малко и се провалихме. Така както и Русия изкара десетина години в разруха /между другото има и такава книга на Солженицин от 1999 г. - "Россия в разрухе"/ въпреки потенциала си и наличието на хора като Солженицин, Зиновиев и много други. Аз също съм писал това онова и имам примерно още в началото на 1992 г. силно критична и самокритична публикация по повод ставащото у нас.Ама и аз го подкарах на емоции, взех да се оправдавам и дори възхвалява и започва да става смешно в ден на траур за Велик Човек. Явно остарявам.Та още веднъж - разбирам и споделям справедливия Ви гняв. Но не споделям песимизма Ви - просто няма как, въпреки всички напъни и временни успехи, абсолютната идея да бъде върната в себе си. Между другото и Фукояма се отрече вече от края на историята. А може и с примери - Хилядолетния Райх просъществува 12 години, вечния комунизъм около 70. Колкото до финансовата система сте прав, но пак отчасти. Потърсете с Гугъл "деньги - пирамида долгов" /филмче/ и "хочу весь мир и еще 5%" /не пиша адреси, защото ги трият/ и ще разберете, че наистина финансовата е по-вредна даже отколкото си представяме, но същевременно е достатъчно *** и органично съдържа в себе си провала си /за цената на провала не говорим/. И ако нашата финансова криза от 1996-1997 г беше умишлена, както и аналогичните кризи през 1997 г. в голяма част от Азия, сегашната криза, започнала в САЩ, е резултат и на органичните дефекти на системата. А и вече има достатъчно силни страни, като Китай например, които са слабо зависими от световната финансова система.Такаче, без да се обиждате, четете и мислете и вярвам, че така вашия справедлив гняв це стане част от промяната, от развитието, от ставането /по Хегел/.И накрая отново да преклоним глава пред Великия Човек, Писател, Мислител и Мужик /той сам се нарича така/ Александър Исаевич Солженицин. отговор Сигнализирай

Пиша в памет на Солженицин по свой начин. Но все някой ще ме разбере - поне онези, които са яли с нас от една чиния /свободно интерпретиран цитат от писмото на зечка-гуцулка, даден от Солженицин в "Архипелаг ГУЛАГ"/. Говорейки в памет на Солженицин трябва да кажем и подчертаем толкова неща... Но по-добре е всеки сам да ги открие. Колкото и да е трудно това в един свят, в който плюскането /а още Сократ беше казал не живея, за да ям, а ям, за да живея/, размятането на голи кълки и друсане на силиконови *** /разврата е видял сметката на не една империя/ и решаването единствено според силата - от мутрите до САЩ /а точния цитат по Ювенал не е здрав дух в здраво тяло, а би било добре в здравото тяло да има здрав дух/ изход, и то НЕИЗБЕЖЕН винаги има. Защото, както вече казах, има неугасими маяци от Иисус до Солженицин. И между тях има и българи, включително по време на комунизма /нищо, че засега успешно се правят опити те да останат неизвестни и неоценени/.А накрая ще подчертая нещо, което с целия си живот и творчество доказа Солженицин. Масовото първосигнално деградиращо изкуство, измервано само с финансови средства, е временно явление. Смисъла и целта на истинското искуство е духовна, то трябва да търси и открива истината и същността на нещата, то трябва да ни прави по-добри и по-достойни и да ни води към Царството Небесно по Иисус. отговор Сигнализирай

Минават годините. Сменят се сезони, политически системи, дектатори, финансове системи, моди и какво ли не. Вечни остават мисленето, достойнството и доброто в различни форми и най-вече в христианството. Идват пророци-мислители и си отиват, обикновенно с помощта на алчните, некъдърните и недостойните. Всеки, прозрял в тъмнината го затварят или убиват /Гьоте/. Но въпреки всичко абсолютната идея, Бог, продължават да стават от в себе си за себе си /Хегел/ и въпреки лутанията и страданията вървим напред. Защото освен извисените ката Солженицин има хиляди незнайни Иван Денисовичи, които и в най-мрачните времена запазват и предават искрицата божия.Много пъти Тоталното Зло се е опитвало да се разправи окончателно с Доброто и Истината и винаги, въпреки всичко, си е строшавало зъбите и се е налагало да мимикрира. През ХХ век най-големия напън беше на т.н. комунизъм. Е, почти приключихме с него, но сега той мимкрира в съвременния глобален капитализъм и най-отвратителната му форама - финансовата част. Но и това е до време. Абсолютната идея, Бог, Доброто и Истината са непреодолими.Отиде си физически великия Човек, Христианин, писател и общественик Солженицин за да остане с нас завинаги духовно. Днес ние скърбим за неговата смърт и едновременно с това за всички достойни хора, отдали живота си за Истината и Доброто. За онези братя по дух и дела, за които Далчев писа навремето: "Падналите за свободата пак са братя, само че по кръв пролята".И ще идват и си отиват годините, це идват и си отиват сезоните, ще си променят политически, финансови, пропагандни и модни системи и тенденции, но ние няма да се заблудим в пътя си напред, защото остават маяците, по които да се ориентират - от най-големия Иисус, до Солженицин. отговор Сигнализирай

Po4ivai v mir $rez tebe sveta opozna mnogo ot 4ernite strani CCCR отговор Сигнализирай

Солженицин беше вдъхновение и опора за цели поколения. Израснах с неговия пример, че човек може да запази морала и честността и в тежките условия на комунистически гнет. отговор Сигнализирай