Ние можем!

:) отговор Сигнализирай

Отива си един президент и една епоха, започнала в началото на ХХ век и достигнала апогея си при Рейгън, независимо кой ще бъде новия президент на САЩ. Тъжно е, че победителите в студената война се сриват пред очите ни поради алчност и тъпотия, носейки на света страдания и проблеми, вместо просперитет и развитие. И това е тяхна вина, тежка вина, която за пореден път имат шанс отчасти да я изкупят. Каквито и оправдания да си измислят, властта и силата е в тях и както се хвалят с успехите си като победители, така трябва и да си признаят винити при ширищите се в света проблеми.Но тъжното идва и от другаде. Сравнете президентите на САЩ през кратката им история и ще се изненадате от падането на нивото им и като личности, и като държавници и то паралелно със засилването на други властови структури. Вижте първите трима президенти - Вашингтон, Адамс и Джеферсън. И те имат грешки и вини, и те са се лутали, но са намирали решения, интелектуално и личностно са се развивали, оставяли са след себе си перспективи. След това генерал Ендрю Джексън, справил се още като военен с индианците разбойници /имало е и такива, макар че това е капка в морето в сранение с убитите между 50 и 100 милиона индианци в историята на САЩ/, подкрепяни от испанците и разбил английските интервенти, а вече като президент преборил се с дълговата парична система с частично покритие, съосновател и първия президент от Демократическата партия. Или великия Линкълн, основателно и от историците и според проучванията считан за най-великия американски президент, фактически първия президент от републиканската партия. За това, което е направил не само за родината си, трябва да се напише поне страница, но всеки може да прочете в интернет. А сега сравнете Джексън или Линкълн респективно със сегашните кандидати на двете партии Обама и Маккейн - оценките и изводите са повече от очевадни. Основния раздел между качествата на американските президенти е някъде при Удро Уилсън от началото на ХХ век - Той все пак разбира, макар и късно, в края на живота си, каква грешка е допуснал с подписването на закона за Федералния резерв и си я признава. От там нататък шоуто и формализащията на президентската власт в Сащ практически се увеличават и в това е проблема.Но и това е временно - и в САЩ, и в света набират скорост процеси, които ще направят нещата отново и по-смислени, и по-ефективни, и по-добри. А каква цена ще заплатим за това зависи от всички - от кого малко, от кого много, но пак повтарям - от всички. отговор Сигнализирай

Отива си един президент и една епоха, започнала в началото на ХХ век и достигнала апогея си при Рейгън, независимо кой ще бъде новия президент на САЩ. Тъжно е, че победителите в студената война се сриват пред очите ни поради алчност и тъпотия, носейки на света страдания и проблеми, вместо просперитет и развитие. И това е тяхна вина, тежка вина, която за пореден път имат шанс отчасти да я изкупят. Каквито и оправдания да си измислят, властта и силата е в тях и както се хвалят с успехите си като победители, така трябва и да си признаят винити при ширищите се в света проблеми.Но тъжното идва и от другаде. Сравнете президентите на САЩ през кратката им история и ще се изненадате от падането на нивото им и като личности, и като държавници и то паралелно със засилването на други властови структури. Вижте първите трима президенти - Вашингтон, Адамс и Джеферсън. И те имат грешки и вини, и те са се лутали, но са намирали решения, интелектуално и личностно са се развивали, оставяли са след себе си перспективи. След това генерал Ендрю Джексън, справил се още като военен с индианците разбойници /имало е и такива, макар че това е капка в морето в сранение с убитите между 50 и 100 милиона индианци в историята на САЩ/, подкрепяни от испанците и разбил английските интервенти, а вече като президент преборил се с дълговата парична система с частично покритие, съосновател и първия президент от Демократическата партия. Или великия Линкълн, основателно и от историците и според проучванията считан за най-великия американски президент, фактически първия президент от републиканската партия. За това, което е направил не само за родината си, трябва да се напише поне страница, но всеки може да прочете в интернет. А сега сравнете Джексън или Линкълн респективно със сегашните кандидати на двете партии Обама и Маккейн - оценките и изводите са повече от очевадни. Основния раздел между качествата на американските президенти е някъде при Удро Уилсън от началото на ХХ век - Той все пак разбира, макар и късно, в края на живота си, каква грешка е допуснал с подписването на закона за Федералния резерв и си я признава. От там нататък шоуто и формализащията на президентската власт в Сащ практически се увеличават и в това е проблема.Но и това е временно - и в САЩ, и в света набират скорост процеси, които ще направят нещата отново и по-смислени, и по-ефективни, и по-добри. А каква цена ще заплатим за това зависи от всички - от кого малко, от кого много, но пак повтарям - от всички. отговор Сигнализирай

ледам и слушам, слушам и гледам и виждам и чувам само "а-а-а" и "у-у-у" по цял свят след победата на Обама. Горе долу като на футболен мач или чалга концерт.А нещата са зле и то по целия свят.Около 90% от американците считат, че страната им върви в неправилна посока. Одобрението на сегашния им президент се смъкна на около 20%. САЩ В момента водят две войни и не биха се отказали и от друга, ама ги тресе финансова криза. А обикновенните американци се чудят как да свържат двата края /по техните стандарти/. И всичко това само двайсетина години след тоталната им победа и превръщането им в единствената световна суперсила! Та това е по-зле от историята с комунизма, защото той започна в неразвити страни след войни и тежки поражения. Защо е така, какво стана, какво изобщо става? Ето сериозна и важна тема, но кой да се занимава с нея, след като е известно, че който плаща, той поръчва музиката, а е известно кой плаща и за какво плаща.Е, в такива условия при избори се търси промяна и тази промяна в случаю беше Обама. Та той и така навлезе в голямата политика - през 2004 г. на конгреса на демократите произнася реч, в която призовава за обновяване на политическия живот. Има качества от харизма до литературни /получил е награда Грамми за книгите си, станали бестселъри/. В програмата му има много приемливи неща. Той обеща излизане от Ирак за 16 месеца, за закриване затвора в Гуантанамо, за ядрено разурръжаване, за подкрепа на средната класа и намаляване пропастта между бедни и богати, против еднополовите бракове и т.н. Разбира се, основния проблем е финансовата криза и там нещата все още не са избистрени до край, така че в това отношение е съвсем рано да се каже нещо по същество.И в крайна сметка наистина е рано да се каже какво очаква и САЩ, и света, защото ситуацията по сложност и последствия в америка я сравняват с тази преди Линкълн и надеждата е Обама да има достатъчно качества, както ги е имал Линкълн, за да се справи със ситуацията.Така че каквото и да казваме, засега можем само да му пожелаем успех. отговор Сигнализирай

Ти да не си някакво куку? "БСП, ДПС, и старата 60г. практика на лъжи, убийства и грабежи....." "ГЕРБ, СДС и другите десни партии, "притискани" от ЕНП за обединение и НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ВИЗИЯ ЗА БЪЛТАРИЯ"знаеш ли защо СДС е 8 години в опозиция? Знаеш ли защо имат 2% електорат? Защото след два мандата на кражби, никой не ги иска. И спри да плашиш с ЕНП . Ти кво си мислиш ,че Европа иска крадци да връщаме на власт ли? Освен това ЕНП постоянно е повтаряла ,че изобщо не и пука за СДС и има доста смесени чувства относно ГЕРБ. Още повече ,че самата ЕНП в докладите си води Бойко Борисов за една от най-извратените мутри ! Стига лъжи. БСП и СДС изобщо не трябва никога повече да управляват НИКОГА!!! Това е истината.. отговор Сигнализирай