Израел обявява примирие?

Sladur, v gaza nikoi ne raboti, edinstvenoto zanimanie e da praviat deca, da kradat, ubivat i da sabirat orajie. Tam ima hora koito veche biaha na rabota pri evreite, v evropa, amerika i vidiaha kak normalnia chovek jivee. Napraviha svoia partia na ime Fatah i sazdadoha ideologiata za mir i po dobar jivot. Slet kato Gaza poluchi avtonomia, sazdade samostoiatelno pravitelstvo, policia horata na Fatah biaha izbivani kato kucheta ot Hamas. Ima mnogo vidiomateriali koito pokazvat istinata v Gaza, no tova ne se pokazva pred sveta. Zashto palestincite koito ostanaha da jiveiat v Izrael, imat svoi kashti,koli, biznesi,patuvat v chujbina, decata im uchat v pristijni arabski uchilishta s izuchavane na arabski, angliiski i ivrit. Poviarvai mi, che edno e da viarvash na napisanoto, drugo e da viarvash na ochite si. Ako ne beshe Izrael Palestina niamashe da bade zabeliazana ot sveta. отговор Сигнализирай

Султан Баязид Светкавицата е син на Мара - дъщеря на цар Иван Александър и сестра на последния български цар Иван Шишман. Султан Баязит имайки еврейско - българска жилка се е срамувал от последната и доунищожава българите през 1396г. отговор Сигнализирай

Отчаянието на арабитеПрез последните петдесет години все повече араби започват да се отчайват за бъдещето след дълга поредица от злополучни събития. Това са създаването на държавата Израел, последователните поражения от новата държава, провалът на арабския национализъм и на последвалите икономически реформи, целящи да осигурят висок икономически растеж и заетост, гражданските войни в Алжир и в Ливан и сегашната ситуация в Ирак. Много от по-образованите млади араби тези, които посмяват бягат в Америка и в Европа. Оставащите се чувстват в капан, още повече, че строгият визов режим изключително затруднява пътуването в Европа. Те живеят шизофреничен живот - вечер гледат арабските и европейските сателитни канали, а сутрин се сблъскват с тъжната действителност в своите градове. Градове, в които сексуалното освобождение, свободата на изразяване и шансовете да намериш прилично жилище и работа са в най-добрия случай твърде относителни; в които държавните телевизионни програми представят местната версия на новините в съветски стил, където богатството и властта са в ръцете на малцина, където изборите обикновено са алиби за задоволяване на западните лидери и на тези от западните журналисти, които искат да бъдат заблуждавани.В Юга никой не се заблуждава. Когато лидерите на арабските държави твърдят, че водят борба за съществуване с религиозните радикални движения на тяхна територия, малцина им вярват. Хората много добре виждат, че правителствата използват религиозния фанатизъм на малка група хора, за да дискредитират религиозната политическа опозиция като част от радикалния фронт. Западът твърде често подценява интелекта и сложната душевност на обикновените хора, които може да са необразовани и бедни, но не са глупави. Свободата независимо дали е икономическа, сексуална или политическа не е достояние на повечето хора. А всички араби, особено по-младите, които съставляват повече от половината население, мечтаят за нея. Много араби разбират, че борбата с тероризма се превърна в мантра, че сме в плен на няколко думи. Това изнася на някои западни лидери. Удобно е вероятно и на някои арабски ръководители. Но претекстът с всеобщата война с тероризма е безсмислен, и то не само за арабите.Противно на това, което е внушено на мнозина в западния свят, огромното мнозинство от мюсюлманите, живеещи по южните брегове на Средиземно море, се стремят към същите неща като американците и европейците. Те негодуват, както самите те казват, че ги категоризират като терористи, те отхвърлят начина, по който западните медии представят исляма като изконно изостанала религия на насилието; те презират лицемерието на някои западни лидери, които хвалят собствените им авторитарни управници, че организират избори, чийто резултат предварително се знае; те с удивление слушат как американските дипломати в Багдад поучават иракчаните да отделят джамията от държавата, като в същото време президентът на САЩ оправдава политиката си с християнските ценности. Тези фактори обяснява отговор Сигнализирай

До създаването на държавата Израел взаимното приемане особено по отношение на евреите е много по-видимо в ислямските територии, отколкото в християнските. С каквито и ограничения да се сблъсквали евреите в ислямските държави, те никога не са били третирани така жестоко, както по време на изгонването им от Англия и Франция през XIII век, така ужасно, както при изселването им от Испания след завземането на Гранада от католическите крале през 1492 г., така тежко, както по време на антисемитските кампании и погроми, характерни както за имперска Русия, така и за наследилия я Съветски съюз, така нечовешки, както по време на холокоста. В ислямските земи те може да са били, подобно на събратята си християни, граждани от втора категория, димис, но Исус - Айса - е ислямски пророк и в тази религия няма еквивалент на миналите антисемитски учения на католическата църква. Твърде много наблюдатели на израело-палестинския конфликт, особено евреи, пропускат да отбележат този важен исторически факт.И преди, и сега ислямът далеч не винаги е бил толерантен, но до неотдавна пред отказа на Израел да признае съществуването на палестинския народ, арабите изливаха гнева си върху западните страни дори повече, отколкото върху Израел Днес младите араби нямат опита на родителите си в съжителството с евреи. Затова стават лесна плячка на държавната пропаганда и на лидерите, които зад прикритието на израело-палестинския конфликт отказват на народа си основни свободи. Всеобщото убеждение на арабите, че Вашингтон твърдо стои на страната на Израел, обяснява до голяма степен крайно враждебното отношение към Съединените щати, което се споделя дори и от най-образованите и модерно-мислещите. На европейците се гледа в друга светлина, защото през последните двадесет и пет години все повече от тях стигат до извода, че съществуването на палестинския народ не може просто да се отрече. Напротив, той трябва да се признае и да се уреди, за да има надежда за траен мир. отговор Сигнализирай

В основата на тези случки стои един важен факт: през вековете християни и мюсюлмани заедно са търгували, учили, преговаряли и са се любили въпреки културните различия. Проучете отношенията между двете цивилизации в който и да е исторически момент и ще видите, че ясните очертания на два цивилизационни блока, описвани от автори като Самюел Хънтингтън, бързо се размиват. Вярно е също, че точно както в християнската мисъл има течения, които са дълбоко враждебни на исляма, така и в мюсюлманството има школи, които винаги са таяли силна враждебност към християни, евреи и други не-мюсюлмански религии и цивилизации, като уахабската и салафската школа, които доминират в съвременна Саудитска Арабия.Само преди едно поколение уахабската школа е била теологично движение с ограничено местно влияние и се е смятала от огромното мнозинство мюсюлмани за чужда секта, граничеща с неверието . Но от средата на 70-те години петролното богатство на днешна Саудитска Арабия позволява на уахабите да разпространят тесногръдото си и нетолерантно тълкуване на исляма, включително и с финансирането на екстремистки медресета (религиозни училища) и издаването на книги и касети, чието пагубно влияние виждаме в наши дни.Широкият ислямски свят и по-специално страните по южното средиземноморско крайбрежие никога не са споделяли тези виждания, както и огромното мнозинство от мюсюлманите, станали граждани на европейските страни. Ако Европа и въобще Западът желаят да разберат тези хора, те трябва да проявят по-голямо съпричастие, отколкото досега. Съпричастие по никакъв начин не означава да се приеме всичко, в което мюсюлманите вярват, или всичко, което вършат. Но то изисква постоянни усилия да се разбере защо тази религиозна общност се чувства наранена, защото толкова нейни членове се чувстват унижени и най-вече, защо толкова араби и бербери са се отчаяли някога да постигнат свободата и богатството на Америка и Европа. отговор Сигнализирай