ЕС иска честна игра срещу Турция

За геноцида на турците върху българския народ -Какво всъщност е геноцид според Женевската конвенция? Той е не само физическо унищожение на един народ, но и предумишлено увреждане здравето на хората, възпрепятстване на възпроизводството на населението, принудително изселване. Всичко това в пълни дози ни се е случило с падането под османска власт през 1396 г.Българите към края на XIV век са една от най-многобройните нации в Европа, някъде около 5 милионна, живеещи във висококултурна за времето си държава и с доста прилична икономика. Според вероятностната математика след 5 века българите е трябвало да бъдем не по-малко от 30 милиона. Освобождението ни заварва пак 5 милиона в границите на Санстефанския договор. Безспорно случилото се в рамките нва Османската империя с нас е геноцид.Днес обаче Османска империя няма, тя се е разпаднала и само върху част от нея същесдтвува съвременната Турска република. Можем към нея да предявим претенции за геноцид само във времето на съществуването й. Такъв също е имало. Не по-малко от 800 хиляди българи са били прогонени от Източна Тракия и Мала Азия в периода 1903-1913 г., избитите и измрелите от глад и рани по време на насилственото прогонване са над сто хиляди. Към 1913 г. в Източна Тракия при следваща вълна на зверско насилие са избити други 350 хиляди българи. Две години по-късно същото сполетява над 1 милион арменци, което международната общност в лицето на ООН определя като геноцид. По-късно същото направи и Европейският парламент.Според Ангорския договор от 1925 г. Турция трябва да обезщети прогонените в началото на ХХ в. българи със сумата почти 1 милиард долара. В документа освен това е записано, че за изминалите до плащането години трябва да се начислят полагащите се лихви. Тоест към днешно време сумата е около 9 милиарда долара.Да припомним, че съвсем наскоро 12 турски града скъсаха отношенията си с 12 български, заради признаването на "арменския геноцид". Вой и лицемерно хълцане за нов възродителен процес ще се нададе от страна на цялата депесарщина и помиярстващите около нея правозащитници. отговор Сигнализирай

За да се осъществи сближаването на помаците с българското мнозинство, организациятазапочва идеологическа борба срещу традиционното помашко облекло: мъжете трябвало дапрестанат да носят фес, а жените - да свалят фереджето. Кампанията носи показателнотоназвание разфереджеване и намира своя израз в публичното изхвърляне на въпроснотооблекло от активистите на Родина и членовете на техните семейства.[7] С течение навремето турско-арабските имена също попадат в полезрението на организацията. Вначалото на 40-те години тя препоръчва на родопчани да кръщават новородените деца сбългарски имена. През 1942 г., когато Родина успява да издейства от правителството правнооблегчаване на смяната на имената, активистите на движението първи дават личен примеркато сменят имената си.[8] Дали тази акция протича без принуда, дали местните управивземат участие, и колко хора сменят тогава имената си, не може да се установи съссигурност.Родина очевидно е имала добри контакти с правителствени кръгове. Най-вече смянатана имената явно е срещнала пълната подкрепа на държавата, като се има предвид, че през1934-та и 1942 г. се провеждат широкомащабни преименувания на селища. И в тезикампании се сменят предимно турски или ислямски имена с български. Особенопоказателно е съвпадението във времето на смените на помашките имена с вълната през1942 г., когато се сменят и над 300 турски имена на селища, предимно в наскороприсъединената към България Южна Добруджа.[9] Един допълнителен подтик за смянана имената представлява и Законът за защита на нацията, който налага ограничения навсички граждани с небългарски произход. отговор Сигнализирай

Масови покръствания на помаци се извършват по време на първата Балканска войнапредимно в региона на Неврокоп (днес Гоце Делчев), а също и в новозавладените тракийскиобласти около Ксанти и Драма, като общият брой на засегнатите варира между 150000 и200000 души. Доброволният характер на покръстванията, съпроводени и от промени вимената и в традиционното облекло, се подчертава в един поверителен доклад накомисията по покръстването през 1912 г.[1] Дали тази комисия представлява орган надържавата, е точно толкова неясно, колкото и ролята на църквата.[2] Един комитет заподпомагане на покръстването обобщава причините за тази мярка по следния начин:угризенията на съвестта на част от българските мюсюлмани заради престъпленията през431876 г. и помощта, оказвана от тях на турците по време на Балканските войни; взаимнатанеприязън между турци и помаци; липсата на възможност да се изселят в Мала Азия; инакрая обещанията, че ако се покръстят, помаците ще получат морална, материална истопанска помощ. отговор Сигнализирай

Упражненият натиск по време на колективизацията е и една от причините заизселническата вълна на турците в началото на 50-те години, за което ще стане дума по-нататък. Официалното обяснение за забавянето, дадено от Монов, според койтопървоначалният слаб успех на колективизацията се дължал на липсата на примери вРодопите, които биха могли да ускорят влизането на селяните в кооперативите, изглеждапо-скоро като едно безпомощно оправдание отговор Сигнализирай

Дали помаците сами са разработили някаква теория за произхода си, тук за съжаление неможе да се установи. Тяхното самоопределение възниква в пресечените точки на няколкофактора. В обширното си изследване Константинов, Aлхауг и Игла пишат по този поводследното:Един основен фактор, свързан с проблема за помашката идентичност, произтича отразличния културен подход, който прилагат помашкото малцинство и българскотомнозинство спрямо концепцията за идентичност. Докато за мнозинството основният отговор Сигнализирай