САЩ се отказват от ракетния щит в Източна Европа

МАЗНА СВИНСКА ЗАРЛА *** СИ КАТО АМЕРИКАНСКИТЕ СИ БРАТЯ РАКЕТА ТОПЛ М ЩЕ ВИ ОПРАВИ ФАШИСТИ МРЪСНИ.3 ракети ще заличат цялата равита инфра структора *** вземи чети да поумнееш.ПРОМИТ МОЗЪК отговор Сигнализирай

Само, че САЩ са силно децентрализирана 300 милонна страна с развита инфраструктура и икономика и бая ракети трябва да се хвърлят за да се постигне същия ефект като 2 бързи удара срещу Москва и Ленинград - щото другото е гора, хахаха!!!!И ти прочети хубаво, руско джудже !!!!!!!!!!! отговор Сигнализирай

Един от най-престижните спортни испански ежедневници - "Мундо Депортиво", нападна българския шампион Левски, определяйки го като "слаб" отбор. Дори ако трябва да бъдем още по точни, в заглавие четем "*** Левски", синоним в определен контекст на популярното определение "*** ". отговор Сигнализирай

Еми така е, горките комплексирани параноидно- дебилни полски и чешки политицисе ***!!Обаче не вземат важните факти в предвит, като например, че в Чехия, разполагането на радара, среща едва 40% подкрепа от населението!!!!А тъпите политици колкото и да си искат могат да се накланят назад и да разтварят бузи!!!! отговор Сигнализирай

Продължение от Писмо до Обама-1) Много хора в региона гледат с надежда към Правителството на Обама, което трябва да възстанови атлантическото сътрудничество като морален ориентир за тяхната вътрешна, както и външна политика. Силната привързаност към общите либерални демократични ценности е нещо основно в нашите страни. Ние знаем от историческия си опит разликата между времето, когато САЩ са защитавали своите либерално-демократични ценности и времето, когато те не са го правили. Нашият регион е пострадал, когато САЩ се отдаде на реализъм в Ялта. Той спечели, когато САЩ използва силата си да се бори за принципите. Това беше главно по време на студената война и при отварянето на вратите на НАТО. Ако реалистичния подход беше взел връх в началото на 90-те години, ние сега нямаше да бъдем в НАТО и идеята за цяла, свободна и мирна Европа щеше да бъде далечен спомен. Ние разбираме големите изисквания към вашето правителство и към американската външна политика. Ние... Прочитане на целия коментар не искаме да увеличаваме проблемите, пред които сте изправени. По-скоро желаем да ви помогнем като бъдем силни атлантически сътрудници в американо-европейското партньорство , което е могъща сила за доброто в света. Но ние не сме сигурни къде ще бъде нашият регион след пет или десет години, при несигурностите във вътрешната или външната политика, пред които сме изправени. Ние трябва да предприемем правилните стъпки сега, за да сме сигурни, че стабилната връзка между САЩ и Централна и Източна Европа , установена през изминалите 20 години, ще издържи изпитанията. Вярваме, че е дошло нужното време, както за САЩ, така и за Европа да реинвестира в трансатлантическото сътрудничество. Също така вярваме, че е дошло времето, когато САЩ и Централна и Източна Европа трябва да се обединят около нова и дългосрочна цел. Признавайки това, което е постигнато в 20-те години след падането на Желязната завеса, е време да поставим нов дневен ред за тясно сътрудничество през Атланитика. Следователно, ние предлагаме следните стъпки: Първо, убедени сме, че Америка се нуждае от Европа и Европа се нуждае от САЩ днес, както и в миналото. САЩ трябва да потвърдят своята привързаност към европейските сили и трябва да изразят ясно, че те планират да останат напълно ангажирани на континента, дори като са изправени пред неотложни заплахи в Афганистан и Пакистан, в Близкия и Средния изток и в Азия. От наша страна ние трябва да работим у дома в нашите страни и в Европа, казано по-общо, за да убедим нашите лидери и общества да приемат по-глобална перспектива и да бъдат готови да споделят по-голяма отговорност в партньорството със САЩ. Второ, ние се нуждаем от възраждане на НАТО като най-важната връзка за сигурност между Съединените Щати и Европа. Това е единствената твърда гаранция за сигурност, с която разполагаме. НАТО трябва да препотвърди основната си функция за колективна отбрана, дори когато се адаптираме към новите заплахи от 21-ви век. Ключов фактор в нашата способност да участваме в експедиционните мисии на НАТО в чужбина е вярата, че сме сигурни вкъщи. Следователно трябва да излекуваме някои рани, които сме си нанесли в миналото. Беше грешка да не започнем с истинско защитно планиране по член 5 за новите членки след разширяването на НАТО. НАТО трябва да вдъхне надежност в задълженията на Алианса и да осигури стратегическа сигурност на всички членки. Тук се включва планиране на контингента, предварително разполагане на сили, снаряжения и доставки на подкрепления в нашия регион в случай на криза, както беше първоначално предвидено в Основополагащия акт между НАТО и Русия. Ние трябва да преосмислим работата на Съвета НАТО-Русия и да се върнем към практиките, където страните-членки на НАТО , влизат в диалог с Москва с координирана позиция. Когато става въпрос за Русия, нашият опит сочи, че по-решителна и принципна позиция на Москва не само ще засили сигурността на Запада, но и в крайна сметка ще накара Москва да води политика на по-голямо сътрудничество. Освен това колкото по-сигурни се чувстваме в рамките на НАТО, толкова по-лесно ще бъде за нашите страни да постигнат споразумение с Москва по въпроси от общ интерес. Това е подходът на двойната писта , от който се нуждаем и който трябва да намери отражение в новата стратегическа концепция на НАТО. Трето, най-транливият въпрос може да бъде планираното инсталиране за защитни ракети от Америка. Тук също има различни гледища в региона, включително всред общественото мнение, което е разделено. Независимо от военните достоинства на тази схема и от това как Вашингтон евентуално реши да постъпи, въпросът се превърна поне в някои страни в символ за американската надежност и ангажираност в региона. Отношението към него може да има значително отражение върху тяхната бъдеща трансатлантическа ориентация. Ако бъдат разположени малък брой ракети, те няма да бъдат заплаха за стратегическите възможности на Русия и Кремъл знае това. Ние трябва да решим бъдещето на програмата като съюзници и базирайки се на стратегическите плюсове и минуси на различните технически и политически конфигурации. Алиансът не трябва да разрешава въпросът да се решава от необоснованото противопоставяне на Русия. Изоставянето на програмата напълно , без да бъде консултирана Полша или Чешката република, може да подкопае доверието в САЩ в целия регион. Четвърто, ние знаем че не е достатъчно само НАТО. Желаем и се нуждаем от повече Европа и от по-добри и по-стратегически връзки между САЩ и ЕС. Все повече нашата външна политика се извършва чрез Европейския съюз и ние подкрепяме това. Също така желаем обща европейска външна и отбранителна политика, която е открита за тясно сътрудничество със Съединените щати. Ние сме адвокати на такава линия в ЕС. Но се нуждаем САЩ да преосмислят отношението си към ЕС и да се ангажират много по-сериозно като стратегически партньор. Ние трябва да сближим НАТО и ЕС по-тясно и да ги накараме да работят като тандем. Нуждаем се от общи стратегии на НАТО и ЕС не само към Русия, но като обхват към други нови стратегически предизвикателства. Пето, енергийната стратегия . Заплахата за енергийните доставки може да упражни непосредствено влияние върху политическия суверенитет на нашите нации, които освен това са съюзници, допринасящи за общите решения в НАТО. Ето защо това също трябва да бъде транснационален приоритет. Въпреки че повечето от отговорността за енергийната сигурност лежи в полено на ЕС, САЩ също трябва да изиграят своята роля. Без американска подкрепа нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан никога нямаше да бъде построен. Енергийната сигурност трябва да бъде неотменима част от стратегическото сътрудничество между САЩ и Европа. Страните от Централна и Източна Европа трябва да лобират по-здраво (и с повече единство) в самата Европа за деверсификация на енергийните източници, доставчици и транзитни пътища, както и за стриктен законов надзор върху злоупотребата на Русия с нейния монопол и наподобяващата й картелна мощ вътре в ЕС. Но американската политическа подкрепа за това може да изиграе ключова роля. По същия начин САЩ могат да изиграят важна роля в по-нататъшното заздравяване на подкрепата за тръбопровода Набуко , особено чрез използване на сигурните връзки за сигурност с главната транзитна страна Турция, както и с обединителя на енергосистеми в Централна и Източна Европа и облицованите терминали в нашия регион. Шесто, не трябва да подценяваме човешкия фактор. Нашите поколения също се нуждаят от опознаване. Ние трябва да пазим и защитаваме многообразието от образователни, професионални и други мрежи и приятелства, които укрепват нашата дружба и съюзнически връзки. Визовият режим в САЩ представлява препятствие в това отношение. Абсурдно е Полша и Румъния безпорно двете най-големи и най-проамерикански държави в региона на Централна и Източна Европа , имащи значителен принос в Ирак и Афганистан още да не са включени в програмата за отмяна на визите.Неразбираемо такъв активист на антиглобализма като французина Жозе Бове да няма нужда от виза за САЩ, а бившият лидер на Солидарност и носител на Нобелова награда за мир като Лех Валенса да се нуждае от такава. Този въпрос може да бъде решен само ако се превърне в политически приоритет за президента на САЩ. Стъпките, които предприехме заедно след 1989 година не са дребни в исторически план. Общите успехи са истинската основа на трансатлантическото възраждане, от което се нуждаем днес. Ето защо ние смятаме, че трябва също така да разгледаме създаването на стипендия Наследство за млади лидери. 20 години минаха от революциите през 1989 година. Това е цяло поколение. Нуждаем се от ново поколение, което да възобнови трансатлантическото сътрудничество. Трябва да бъде лансирана нова програма, която да определи тези млади лидери от двете страни на Атлантика, които могат да поемат трансатлантическия проект, изграждан от нас в продължение на две десетилетия в Централна и Източна Европа. За да приключим, встъпрането на новата администрация на САЩ събуди големи надежди за трансатлантическо възраждане в нашите страни. Това е възможност, която не трябва да се пропуска. Ние, авторите на писмото, знаем от първа ръка колко са важни връзките ни със САЩ. През 90-те години на миналия век голяма част от правилното уреждане на Европа беше да се насочат Централна и Източна Европа в правилна посока. Ангажираността на САЩ беше решаваща за установяване на мир и стабилност от Балтика до Черно море. Днес целта трябва да бъде поддържане на развитието на Централна и Източна Европа в правилна посока като стабилна, активна и атлантически ориентирана част от по-широката ни общност. Това е разковничето на нашия успех да постигнем възраждане на Алианса, за което администрацията на Обама се е посветила да работи и което ние поддържаме. Това ще изисква и от двете страни да инвестират в такова сътрудничество. Но ако го направим по верния начин, отплатата ще си заслужава труда. С предприемането на правилни стъпки сега можем да заложим нов и стабилен фундамент за бъдещето. Валдас Адамкус, Мартин Бутора, Емил Константинеску, Павол Демеш, Любош Добровски, Матиаш Ейорши, Ищван Дярмати, Вацлав Хавел, Растислав Качер, Сандра Калиенте, Карел Шварценберг, Михал Ковач, Иван Кръстев, Александър Квашневски, Марти Лаар, Кадри Лийк, Янош Мартони, Януш Онишкевич, Адам Ротфелд, Вайра Вике-Фрейберга, Александър Вондра, Лех Валенс отговор Сигнализирай