Превръща ли се бурката в политическо оръжие

АЗ СЪМ В МОЯТА СТРАНА И СЪМ СИ РЕЛИГИОЗНА-ВЪПРЕКИ ВСИЧКО отговор Сигнализирай

Няма "няма" !!! Целият !!! ... Като ги взимаха в Западна Европа тези забулените - сега ще им берат гаалето ! отговор Сигнализирай

Проблемът е ,че мюсюлманите не се стремят да демократизират собствените си общества и държави, а да налагат своя начин на живот там където отиват. отговор Сигнализирай

За забрадките и т.н. религиозни символи не знам, там всеки трябва да решава. Но виж за джамията на сред София, от която редовно се разнася неистов вой от проповеди, пускани на уредба е нещо съвсем друго. Най-малкото, че само по себе си това е забранено от наредбата на софийска община за опазване на обществения ред. На мен определено ми пречи, защото ми нарушава спокойствието. Е, кой в случая е дискриминиран от отказа на българските власти да спазват закона. Религиозната свобода на шепа мюсолмани не може да се поставя на закона и да се ползва във вреда на всички останали! Все пак ние сме стветска държава, а не някаква ислямизирана република. отговор Сигнализирай

Ето вижте колко хубаво е отношението към християните, докато тук ислямистите си живеят по живо и по здраво. Сатанинския ислям!!!Ислямската република Пакистан е притисната в хватката на фанатизма. Изтласкани в сянката на ислямските бомбардировки и въоръжени борби, християните в страната живеят под постоянен натиск в своите малки общности. Мисленето на ислямските фанатици навсякъде е едно и също когато един акт на насилие срещу християните успява и остава безнаказан, това насърчава другите да правят същото.Фанатиците гледат на нас като на kafir, т.е. неверници, а такива, според ислямските традиции, трябва да бъдат убивани разказва пакистанският пастор Гафар Бхати. Те не се страхуват да посягат на християни и да ги убиват. В техните очи това е добро дело. Ние нямаме свободата, която притежават нашите братя и сестри в Европа. В Пакистан тази свобода ни е чужда. Християните тук не спират да се молят за своята държава те са лоялни граждани. Но ситуацията дотолкова се влоши, че майки, бащи и деца искат да избягат от родината си колкото се може по-скоро.В малките пакистански села християнските семейства живеят изолирани от местните жители и в отчайваща бедност, без никакви доходи, дори и за училището на децата им. Те трябва да работят на мюсюлманите, като в същото време непрекъснато са изнудвани да се откажат от християнството в името на исляма. Само тези, които се отрекат от вярата си, могат да получат по-добро жилище и средства, за да пратят децата си на училище. Когато някой християнин почине, той няма право да бъде погребан от своя пастор мюсюлманите сами извършват погребалните ритуали, според законите на Корана. Някои семейства се улавят на въдицата на изкушението и приемат исляма. Много държавни чиновници, които са християни, също са поставени под постоянен натиск да приемат исляма ако не го сторят, заплащат със загуба на работата си.Молете се за нашата работа, да построим църкви и домове за деца и младежи християни, загубили родителите си. Нямаме пари, за да пратим евангелизатори в най-бедните райони на страната. Изолираните и дискриминирани християни в селата се нуждаят от нас, умолява пастор Бхати. отговор Сигнализирай