Европрецедент. Белгия с пълна забрана на бурката

При недоброжелателност от страна на българските историци,нещата могат да се нагласят всякак.Но историята е наука,която работи само с факти,иначе става БожидарДимитровщина.Ето ти генетично изследване на швейцарски учени,а ще ти пейстна и на български учени:Швейцарският институт по генетика Игенеа би могъл да нанесе доста голям удар на всички, които до вчера се кълняха в чистотата на нациите, към които принадлежат.Така жителите на България, дължат половината от генетичния си профил (без един процент) на траките, по 15 процента на славяните и елините, на древните македонци 11 и на финикийците 8 процента. отговор Сигнализирай

"Време разделно"е една художествена измислица.Ако Османците са искали да ви потурчат или да ви избият,не им трябваха 500 години.Щяха да го направят за 1 седмица.Помисли малко.Явно не това им е била целта.Не това е била практиката на Османците. отговор Сигнализирай

Докато българите носили типичната тюркска носия -мъжете шалвари и ***, а жените - шалвари и фереджета, тракославяните се движели със съвсем различно облекло и най-важното - с открити лица. Относно специфичното тюркско облекло на българите свидетелствува не друг, а Гобор, който с въпрос 68 пита папата през 867 г. Трябва ли да захвърлят шалварите след покръстването. На поставения по този начин въпрос папата отговаря: "Каквото питате за гащите, смятаме, че е излишно /да се обяснява/. Ние ви казваме, че в нашите книги е заповядано да се правят ***, но не и да си служат с тях жените, а мъжете." /ГИБИ, т. II, с. 149-150/.Във връзка с *** носени от българите, Гобор пита папата с въпрос 66: "Вие твърдите, че гърците ви забраняват да влизате в черква с превръзка от ленен плат, която носите на главите си. Това и ние приемаме за полезно, защото споменаваният и достоен винаги да се споменава апостол Павел казва: "Всеки мъж, който се моли или пророчествува, ако е с покрита глава, засрамва главата си." /Там, с. 92/.Мюсулманството у тюрките през цялото средновековие, та и до днес запазило и полигамията /многоженството/. Отчитайки коренните разлики в бита на тюркобългарите от тези на тракославяните, още К. Иречек писа: "Старите българи имали ако не много, то поне по две жени. Като зестра на годеницата служело злато, сребро, рогат ***, коне и пр. Князете имали обичай да водят със себе си своя харем.Досежно облеклото им, предават, че мъжете и жените носили широки *** /шалвари/ и че жените подобно на мохамеданките си забулвали лицата с фереджета. Мъжете си бръснели гладко косата на главата и според азиатския обичай си туряли ***, които не снемали дори в храмовете."За облеклото, традициите и обичаите на старите българи свидетелстват и множеството достигнали до нас от различни източници рисунки.След като през 811 г. се съединили със сънародниците си аварите, българите харесали тяхната носия и през Х в. вече носили аварска носия, наред със стария си кожух, носен от Петър докато още бил канартикин. За промяната на своето облекло през IX в. арабският писател Свидас пише: "българите се обличали по аварски" /Там, с. 90/. А каква е била аварската носия, известна представа може да се добие от приложното факсимиле.Коренно се отличавали двата етноса /българи и славяни/ и по отношение на погребенията. Докато българите погребвали своите мъртъвци, славяните ги кремирали.Сред факторите осуетили илюзорната симбиоза между тюрки и тракославяни, особено решаваща роля играла религията. По начало българите вярвали в своя Тангра и неговия шаман на земята; славяните имали своя Сварог и Перун. Славяните нямали идоли, нямали шамани, нито храмове.Но ако двата етноса имали своите различни езически религии, те се разделечили още повече след настаняването на българите на полуострова. Докато славяните попаднали рано под влиянието на християнството във Византия, българите още в VIII в. попаднали под влиянието на мюсюлманството. Възприемането на две различни религии много красноречиво показва, че двата етноса вместо сънуваната симбиоза, се раздалечавали все повече, защото нито християнството позволявало брак с мюсюлманини, нито мюсюлманството разрешавало брак с неверник /християнин/. По този въпрос през Х в.съвременникът на българския цар Петър император Константин VII Багренородни изрича следната присъда срещу Роман Лакапин, че дал внучката си на неверник: "И наистина, как е възможно християнин да влезе в брачни връзки и да се сроди с неверници, когато канонът забранява това и цялата църква го смята за чуждо и несвойствено на християнските повеления." /ГИБИ, т.У, с. 203/.Свидетелството на Константин VII Багренородни, че българите и в последните години на своята държава били езичници и мюсюлмани се потвърждава и от други византийци от най-висш ранг, но за тях ще говорим по-нататък.По времето на Гобор мюсюлманството било широко разпространено, в това число и сред ханското семейство. По този въпрос данни научаваме пак от питанията на Гобор до папата от 867 г. Папата отговаря на въпрос 103: "Вие питате какво трябва да се направи с нечестивите книги, които, както заявявате, сте получили от сарацините и се намират у вас. Те, естествено, не трябва да се пазят, защото както е писано "лошите беседи развалят добрите хора", но именно като вредни и богохулни да се предават на огън". /ЛИБИ, т. II, с. 92-93/.Първият открит сблъсък на българите езичници и мюсюлмани с тракославяните станал по времето на Расате, но тяхното масово и десетилетно вилнеене започнало при Симеон.При толкова непреодолими различия между двата етноса, при тяхното териториално разграничение и при различния статус в държавата, които имали, да се твърди, че българите минали през някакъв процес на славянизация е знак за недобросъвестност на историците. отговор Сигнализирай

И като са били толкова малко,как са ви завладели?Според хипотезата за асимилиране на българите от славяните, основен фактор бил малобройността на Еспериховата орда. Но историците и тук си служат с измислици, защото отдавна се знае, че техните тюркски прадеди не само, че не били малочислена орда, но според писмото на хазарския хан до халифа на Кордова Хасадин ибн Шафрут от началото на Х в., българите "били многобройни, тъй многобройни, както пясъкът край морето/В. Златарски, История на българската държава, т. I, с. 61/.Есперих потеглил със своето племе на запад, но на място в Половожието и Приазовието останали българите на Котраг. Така че от Дунава и Добруджа на североизток до р. Дон пространството било заето от българи. Оттам българите в Мизия получавали неизброими орди на коне при всяко нахлуване във Византия. И обратно, българите от Долна Мизия подпомагали сънародниците си при необходимост. Дори е трудно да се определи някаква граница между тях. За това, че границите на така наречената Дунавска България не се ограничавали на североизток с делтата на Дунав и Онглоса зад нея свидетелствува надписът на Омуртаг /814-831/, поставен в памет на един от загиналите на война свои военачалници. Този надпис гласи: "Кан ювиги Омуртаг: Копан Окорсис бе мой храненик и като отиде на война, удави се в р. Днепър" /Българската държавност... с. 18/. Желаещите могат да разгърнат картата, за да видят къде се намира Днепър и да си създадат по-добра представа за границите на българската държава на североизток и нейните "малобройни" орди. Българите на Котраг от пространството между Днепър и р. Дон се изтеглили на север едва при хан Алмас в 965 г., когато руският княз Светослав ги разбива заедно с хазарите, а три години по-късно слага край и на българската държава в Долна Мизия.Изворите показват, че до хан Омуртаг и бащата на Гобор - Пресиян, българските владетели били в непрекъснати войни със славяните и следователно е излишно да се говори за въпросната федерация и асимилация. От 811 г. обаче тюркското население в България почти се удвоило, тъй като в последната година Крум разбил аварския хаганат и включил тюркското й население и конница в своята войска. Византийският писател Псевдо-Симеон Магистър за войната на Крум от 813 г. срещу Византия съобщава и с какви войски тръгнал: "И тъй, след това на императора /Лъв V Арменец /813-820// бил съобщен слухът, че Крум предприел поход, събирайки голяма войска, в коята влизат и аварите и цяла Славиния" /Българското военно изкуство през феодализма, 1953, с. 369/.Известието на Псевдо-Симеон е важно не само с присъединяването на аварската конница към българската войска, но и с факта, че българите използували покорените славяни от Мизия, Моравско, Браничево, Панония да войват и избиват своите сънародници в Сърбия и македонците.Изнесените данни по безспорен начин разкриват истината, че в приказките за малобройността на Еспериховата орда няма зрънце истина, защото нито границите на България се ограничавали само на територията на Добруджа, а се простирали на хиляди километри на североизток до р. Днепър, и че от 811 г. тюркският елемент се увеличил с многобройното племе на аварите. отговор Сигнализирай

Ако не ги вярвах,нямаше да ги говоря. отговор Сигнализирай