Военни с бронирани машини пазиха сърби от албанци в Митровица

Здравеите искам да споделя пътуването си до Косово, защото никаде не намерих нова информация за там, както и добри хотели за преспиване. На 19.07.2010г. в 10.00 тръгнах от София. Реших да мина през Сърбия защото пътят от там е малко по къс отколкото през Македония. Очудващо на границата със Сърбия се забавих около 10мин. Бърз преглед на документите и газ за първият град от марширута Пирот. Разбирасе стараех се да не превишавам много скороста, защото още до Пирот минах покраи два радарни поста на полицията. Пирот го преминах транзит в посока за Ниш. Направи ми впечетление добрият асвалт и множеството от тунели по пътя, които бяха в много добро състояние. Разбирасе забравих да споделя, че целогодишно се кара на фарове в Сърбия. Така стигнъх до Ниш, реших да не влизъм в града, а да продължа по главнят път покрай Ниш. Пътят ме изкара директно на магистралата за Белград, но аз не бях трагнъл натам, наложи се да обърна на първата отбивка и да хвана посоката за Скопие, защото следващият град които трябваше да стигна беше Прокопиле. Така след няколко километра по магистралата се отбих за Прокопиле. Това е последнят град преди границата с Косово. Хубаво ще е да имате навигация, защото като влезнах в Прокопиле табелки за Косово въобще няма, а само на едно място в храсталаците видях табела за Прищина. След Прокопиле забравяте за хубавият асвалт и започвате да се наслаждавате на кръпка до кръпка по пътя и разбирасе без никъкви табели, все едно отивате наникъде ( да за Сърбите си е за никъде ). Разбирате, че стигате до границата по опожарената църква няколко завоя преди Косово ( гадна гледка ) и разбирасе по мрасотията покрай пътя, оствена от така наречените европейци с немски регистраци които се прибират всяко лято с колоний от Германия за родните си места. Спирам пред импровизираният граничен пункт, къдто веднага забелиазваш граничари с калашнитци. През Сърбите минавам бързо, но триабва да заплатя на Косоварите 40евро за засраховка за две седмици ( това е минимума ), защото нашата зелена карта не важи в европеиската държава Косово. Веднага след границата има пицария и спирам да обядвам, чесът е около 13-30. В БГ си бях обменил евро, защото това е паричната еденица в Косово. Храната е отвратителна, но засметка на това малко по-евтина от БГ. Пилешката супа е толкова мазна, че всеедно е храна за ескимоси, а омлета е с *** сирене. Така след като останах полугладен, но леко зарадван от цената на Марлборото, която е 1.60 евро, тръгнах за Прищина ( столицата на Косово ). Първото което ти прави впечетление е един запостял стадион и огромна джамия, като навсякъде по пътя е окичено по къщите Американското и Албанското знаме, е разбирасе неможе и без надписите АОК (армия за освобождаване на косово ). Неможах да разбера кога съм влезнъл в Приштина, защото около пътя всичко е застроено от огромни и луксозни къщи.Самият град не е нищо особено, но задръстванията са огромни, а в централната част дори са прекалили с панелните блокове. Така без да искам стигам до хотел Прищина( огромна зграда соц стил, която всеки момент може да се срути) , разбира се не си направих и трудът да слизъм. Реших да попитам минаващите хора за друг хотел, но за мое очудване всеки се правеше че неразбира сръбски и трябваше да се оправям на англиски. Все пак за 2евро едно такси ме закара до друг хотел в централната част на града. Импровизирано хотелче или по скоро почасово мотелче, но вътре беше чисто, а цената му доста висока 30евро, но нали съм в централната част на града между панелките. Настаних се и след около два часа реших да излезна да вечврям някъде защото в хотела нямаше ресторант. Първото кръчме до хотела е една гаражна калбойска срешта. Отварям вратата и изведнъж настъпва тишиина и всеки почва да те зяпа, остава само музиката, която е сръбска, но с албански текст. Както отворих така и затворих. Тръгнах по централната част и реших ако има ресторант за бързо хранене да седна там. След двайсетина минути разходка през което време се очудих за мое одивление на красивите и подържани жени, а подчти никъде не видях пенсионери по улиците. Така стигнъх до едно заведение което приличаше на Косово фаст фууд, реших да влезна и да вечерям косовски бъргър. Сандвичът беше огромен и отново невероятно мазен и бъкан с подправки, изпих и две коли като платих 2.50 евро. След това се разходих още малко и се прибрах в хотела за заслужена почивка. Така поспах един час повече защото са един час назад от нас. На 20.07.2010г. в 9.00 без да закусвам и да пия кафе тръгнах за Митровица. За мое нещастие има само един път до там, които е в ремонт и караш в колона по лунен пеизаш. 30км ги изминъх за около час. Преди Митровица реших да спра на една бензиностанция за закуска, веднага ти прави впечътление цената на горивото ( 0.70евро за дизел и 0.80 за бензин ). Преди Митровица ти прави впечатление бодливата тел и пътните знаци за танкове и както при Приштина отново всичко по пътя е застроено с какво ли не. Отново ми се налага да попитъм някой за адресът на които трябва да отида и забележете като ги попитам на български пак се правят че неразбират и започват на англиски, но не се осещат и преминават на сръбски. Както и да е в Митровица на всяка крачка има косовски полицаи, е няма такива гъзари като тях. Всичките се возят в ланд роувъри, ланд круизър и голф5 и ходят с динии под мишниците. След дълго въртене из Митровица всепак стигнъх до зградата в която имъх среща, а на покривът и познайте пак американско знаме. След срещата дирекно си тръгнах за БГ. На Косово-Сръбската граница Сръбските митничари директно ме отбиха на страни като започнаха да тарашът цялата ми кола, дори изкаръха скенер и я провериха отвсякъде плиус багажа. Завършиха с думите - Абе уве е празно бе брато. И така след окол три часа си бях в БГ. Надявъм се да съм ви бил полезен. отговор Сигнализирай

По мой наблюдения доста голям процент от *** вече се турчеят ( Юзеирови къде се опитаха да си регистрират партията-в *** квартали ),а помощите никога няма да им ги спрат-нали точно те избират управляващите защото ние само псуваме и си седим вкъщи отговор Сигнализирай

Със съществената разлика обаче , че ние не се колим с турците и не си палим къщите ...тоест няма почва за подобни неща тук , а БЕБЕЛАШНИКОВ е лесен противник , просто се спират помощите след второто дете и по този начин те никога не могат да станат повече от нас, освен ако не искат да умрат от глад. отговор Сигнализирай

Напиши в Гугъл "арнаути'' и ще разбереш какво са ни сторили.Особено при потушаването на априлското въстание. отговор Сигнализирай

Говорите против сърбите,но те определено са за предпочитане пред гадните шиптъри.Писна ми от коментари,че сърбите били такива или онакива,а албанците са едва ли не цвете за мирисане.Продажната Карла Дел Понте докато беше в съда в Хага даваше мило и драго да осъди повече сърби,а след като и изтече мандата в книгата си пише,че имала данни за албанци които масово отвличали млади сърби и ги карали в Албания за донори на органи.Ха сега познайте има ли осъдени за тия престъпления отговор Сигнализирай