Израел готов да приеме "сделка" за кървавия кошмар в Газа

От всички коментатори,нито един от тях не си зададе въпроса,защо въобще имаблокада над Газа?А какво ще кажете за Египет?Една религия,един език кръвни братя с Газа и обща граница. Откъде накъде светът трябва да-храни араби.Богати на нефт,с милярди в банките.... не съм чул и до ден днешен арабска страна да се притече на помощ на жертвите от земетресенията в Хаити или Чиле.Америка и Европа са баламите в този случай,а не палестинците. отговор Сигнализирай

1. Няма смисъл да използваш хипотези. По - добре гледай какво се случва, а не - какво може да стане! евреите убиха НЕВЪОРЪЖЕНИ ХОРА в МЕЖДУНАРОДНИ ВОДИ и това е ФАКТ!2. Няма смисъл да настройваш българите срещу турците. Турците в България в голямата си част са свестни хора, работят даже повече от българите и няма НИКАКВА конфронтация с тях отдавна.3.Във флотилията имаше представители на 38 (ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ) държави, включително и българи! Ако това не е МЕЖДУНАРОДНА флотилия, то - без коментар! отговор Сигнализирай

Хора които претендират, че са българи и европейци, да защитават ислямски терористи е много странно. Утре когато братска Турция или Иран пратят " хуманитарна " помощ за такива като братя Юзеирови и започнат да квакат за права и автономия, вероятно тогава пак ще ги защитавате ?! отговор Сигнализирай

Ми да те са по сделките, кривоносите. Много са жестоки от дълбока древност, но бягат пред по-силния, тогава се задействат вопли, лъжи, пари - пари те имат винаги.Ако предизвикат война в региона, ще се изметат в САЩ най-вероятно, за да се върнат за плячкосването. отговор Сигнализирай

Палестинци,араби, и супер леви активисти са лъжци.Проблема им е.че от многото лъжи зпочнаха да си вярват на лъжите..Никога в човеческата история, не е съществувала държава на име ПалестинаДържавата Израел (Medinat Yisrael) е основана на 14 май 1948 г. след близо две хиляди години еврейска диаспора и след 55 години усилия за създаване на еврейско отечество (Ционизъм). Повече от 60 години след добиването на независимостта на израелската държава, историята й е белязана от конфликти със съседните арабски държави и палестинците, редица мирни преговори, както и постигане на траен мир с Египет и Йордания. Израелската демокрация оцелява в тази трудна обстановка и страната се развива, въпреки войната, етно-религиозните конфликти, бойкотите, масовата имиграция и терористичните атаки. От създаването на израелската държава до сега процентът на евреите от цял свят, заселили се в страната, расте; понастоящем ок. 40% от световната еврейска популация е съставена от граждани на Израел.[1]За пръв път евреите заявяват желанието си за възвръщане правото им над родната земя още през време на Вавилонското робство през 597 г. пр. Хр. Това става основна политическа тема за тях след римските войни с Юдея и унищожаването на Йерусалим от Тит Флавий Веспасиан през 70 г. сл. Хр. и последвалото изгнание. Еврейската диаспора и тези, които останали, продължили да гледат на тези територии като на Обетована земя; няма доказателства за прекъсване на еврейското присъствие в района през последните три хилядолетия. За поколенията тази универсална тема носи подчертано религиозен характер, проповядвайки идеята, че еврейският народ ще се завърне в Цион с идването на Месията; т.е. само посредством божествена намеса. Някои предложили или се опитали да се върнат по-рано, ала те били малцинство.Между 13 и 19 век направилите алия (от евр. възлизане, възход; имиграцията на евреите към Земята на Израел) непрестанно се повишава, поради възраждането на месианството сред евреите в Испания, Франция, Италия, Немските държави, Русия и Северна Африка. Еврейската имиграция е мотивирана и от несигурността за статуса на еврейските малцинства в Европа, както и религиозните гонения. Със специален едикт през 1290 г. Едуард I, крал на Англия, прогонва евреите от страната за срок от 350 години. Този акт е последван от подобни във Франция (1391), Австрия (1421) и Испания (Декретът от Алхамбра, 1492).Към средата на 19 век Израелските територии са част от Османската империя, населени предимно с мюсюлмански и християнски араби, а също и с евреи, гърци, друзи, бедуини и други малцинства. Към 1844 г. евреите представляват най-голямата популация (а към 1890 г. единствената) в малко на брой градове, най-важен от които Йерусалим. В добавка към тези традиционно религиозни еврейски общности, известни като яшув, през втората половина на 19 век се присъединяват имигранти, предимно леви социалисти, целящи възстановяването на земята чрез работа върху нея. отговор Сигнализирай