40 американски милиардери стават филантропи

Abe hora kude ste videli evrei da davat pari? Takova chudo njama, te samo znajat da kradat i vzemat! Vsichko tova e edna izmama i luzha! Prosto tursjat nachin kak da si skrijat parite ot horata i da neplashtat danaci!!! Tolkova e javno, che i slepec shte go vidi! Ne vjarvajte na mediite te se kontrolirat ot sushtite tezi chifuti... отговор Сигнализирай

Uvi, prah v o4ite na ov4eto stado. Kolkoto i PR da si praviat, 4rez "darenia", problema s masovoto izbivane i izmirane na nad 20 000 deca na den, ostava. Ne samo 4e ostava, ami tezi "darenia" to4no tam otivat. I taka, dokato Nazistkia plan za Eugenics ne se osy6testvi:en.wikipedia.org/wiki/EugenicsNo vsi4ko e nared. Istoriata se povtaria, da vidim ot prahta kakvo 6te izleze.Ne viarvaite na ni6to toku taka, question everything отговор Сигнализирай

Извинявай, но нали ти преди малко попита защо не ги дават на държавата? Е то е очевидно...при това как точно Червеният кръст и полумесец ще се занимае с разработването на ваксини срещу рака или маларията? Бил Гейтс има фондация и тя работи от години и показва отлицхи резултати. отговор Сигнализирай

Защото когато парите отидат във фондация им е по-лесно да видят какво се случва с тях и дали наистина отиват за това, за което са дадени. А държавата по-скоро пречи с бюеокрация. При това тези пари не се дават за развитието на САЩ, а за по-бедните държави! отговор Сигнализирай

Ето ги и руснаците.Нямам време да чакам три поколения като фамилията Рокфелер, за да получа признанието на света, споделя откровено руският милиардер Михаил Ходорковски, собственик на нефтената империя Юкос и смятан за един от тримата най-заможни хора в постсъветска Русия. Тези думи не са изречени просто така, а са подплатени и от солидни суми и мащабни проекти в изкуството, образованието и международното сътрудничество. От две години неговата лична фондация Отворена Русия разполага със сума от 10 млн. долара за проекти за популяризиране на руското изкуство и култура по света под егидата на своя едноличен собственик. Шумното начало на инициативата беше положено с постоянна експозиция на шедьоври на изкуството от Ермитажа в лондонската Съмърсет хаус. Ако се съди по имената на почетните членове на управата на фондацията на Юкос, Ходорковски е на път наистина да успее Да постигне респект за който през ХIХ век поколението от забогатели индустриалци Рокфелер и Дюпон наистина е трябвало да се бори поне три поколения. На фона на експонатите от Ермитажа до усмихнатия Ходорковски пред камерите на фотографите застават директорът на богатия на експонати (но не и на финансови средства) петербургски музей Михаил Петровски, американският сенатор Бил Брадли, бившият президентски съветник Хенри Кисинджър и лорд Джейкъб Ротшилд. Съревнованието между руските и американските филантропи сякаш сега започва, коментираха британските вестници, цитирайки лорд Ротшилд, че очаква новата фондация на Юкос ойл в най-скоро време да се присъедини към висшата лига на международните благотворители като Карнеги, Мелън и Рокфелер. Ходорковски не е единственият руски милиардер, който е избрал по-скъпия, но и по-кратък и шумен път към новия имидж пред света. Милионите долари дарения отвориха пътя и на друг нов руски индустриалец Владимир Потанин, към едно от най-престижните и труднодостъпни места не само в Америка но и в света - бордът на световноизвестния музей Гугенхайм в Ню Йорк. Срещу дарение от най-малко един милион долара годишно, той ще получи възможността да дели една маса с всепризнати личности като собственика на автомобилния гигант Фиат Джани Анели, един от най-известните интернет-милионери Тери Симъл, мениджър на уебпортала Yahoo!, и най-вече с богатите наследници на Майер Гугенхайм, еврейски имигрант с натрупано състояние в мините на Америка за едно поколение. Интересувам се от изкуство още от малък, коментира авторитетно Потанин пред западната преса, макар и никога да не ми е било интересно като хокея или футбола например. Харесвам различни видове изкуство - зависи от настроението ми и от това кое време на деня е. Потанин отдавна е Най-големият спонсор на възстановяването на любимия град на президента Путин - Санкт Петербург, и най-вече на неговия Ермитаж. Покрай възродената си детска любов към изкуството, Потанин съвсем не е забравил спорта. Неговата компания Русский алуминий стана ексклузивен спонсор на руския отбор на зимните олимпийски игри в Солт лейк сити. Руските публични институции обикновено са достатъчно бедни, за да не задават излишни въпроси на кандидатите за спонсори. Дори и тези, които имат колебания, като вдовицата на починалия дисидент Андрей Сахаров, в края на краищата приемат предложените им милиони долари, за да спасят идеите на своите организации, дори и да не харесват медийния олигарх Борис Березовски. Щедрото пръскане на пари на фона на мизерията едва ли е точно това, което руското общество очаква от своите нови могъщи индустриалци. Вместо да пръскат милиони навън, по-добре тези пари да отидат за подобряване на живота на работниците в Норилск, смятат немалкото критици на подобно разточителство. На тези критики Потанин отговаря с цифри - през 2000 г. той е похарчил около 16 млрд. рубли (над 5 млн. долара) за социални и екологични програми в завода и край него. Стандартът на живот на работниците в този край никога не е бил толкова добър, от построяването му от работниците в сталинските лагери преди 60 години досега, отговаря Потанин. Само за по-малко от десетилетие те разбраха простата истина, че Светът обича благотворителите Повечето от тях са далеч от преклонна възраст - на около 35 или малко над 40 години, те искат да доживеят да бъдат споменавани с друго, по-различно име. За разлика от все още предпазливата публика на Запад за самите руснаци новите олигарси вече са по-скоро част от ежедневието. Техните вътрешни и външни критици продължават да при- помнят схемите на придобиване на големите индустриални гиганти през 1995-1997 г., когато чрез неясни схеми на дългове срещу акции. За автор на тази схема се смята именно Потанин като бивш съветски бюрократ и син на високопоставен служител в системата на външната търговия. Оттогава новите руски олигарси циментират своя вътрешен имидж, като добавят към своите метални, газови или банкови империи и вестници, радиостанции и телевизионни канали. От няколко години насам те се впускат и в западналата съветска индустрия, опитвайки се да изправят на крака полузагинали гиганти на автомобилостроенето и самолетостроенето, навяващи само спомени за съветска икономическа мощ. След идването на президента Путин на власт дори компаниите конгломерати се опитват да променят стария си имидж пред западния свят - за собствен престиж, но и заради нуждата от финансиране от западни инвеститори. Лицата на руската икономика се опитват да станат по-***-рачни, по-атрактивни и дори зачитащи правата на малките акционери. Освен естествената еволюция тук трябва да се признае и заслугата на новия президент, при който държавната администрация и данъчните власти са видимо по-дружелюбни към бизнеса, а данъчната ставка за корпоративната печалба е една от най-ниските в света - 24%. Новите руски индустриалци имат и видима промяна в отношението към чуждите инвеститори, които вече не са нежелани гости или наивници с излишни пари. Каква е цената обаче, която западните кръгове трябва да получат, за да отворят своите врати пред Щедрите и настоятелни гости от нова Русия и има ли разлика между парите на едни, втори и трети олигарси и групировки? Вижте какво стана с хората, които не знаят какво да правят с даренията от фалиралата Enron? Който иска да получи тези пари, трябва да е доста внимателен, коментира пред британския Файненшъл таймс Джон Репърт, директор на Центъра за научни и международни изследвания към Харвардския университет. Той препоръчва Западните институции да вземат пари от компании а не от отделни лица, защото дори и най-съмнителните бизнесмени имат някакъв процент неоспоримо чиста дейност. Питър Редъуей, професор по политически науки към университета Джордж Вашингтон, е доста по-краен: Институциите трябва да продават репутацията си много по-внимателно. Колелото в Русия може да се обърне някой ден и щедрите олигарси да бъдат обвинени във всевъзможни престъпления, поставяйки свързаните с тях западни институции в деликатна ситуация. Други анализатори смятат, че трябва да се направи ясно разграничение между отделните олигарси, и най-вече между тези, които са под съмнение за съучастие в убийства и тези, които не са, защото за всички останали дейности на практика никой не може да каже кое е нелегално и кое не. Западните банкери с бизнес в Русия опитват по-систематизиран подход, като освен доказателства за престъпления в миналото се опитват да предвидят и рисковете от скандали в бъдещето. Европейската банка за възстановяване и развитие има свой черен списък на фирми и физически лица, с които всякаква съвместна дейност е нежелана. В него влизат както тези със съмнения за съучастничество в убийство, така и компании с лошо корпоративно управление по западните стандарти, най-вече банкери, източили активите на вложителите си по време на финансовата криза през 1998 г. отговор Сигнализирай