Финално: Бурките забранени във Франция

Ислямизационният процес започнал още с установяването на османското владичество. Пример за това е съдбата на жителите на старата столица Велико Търново. Още през 1394 г. видинският митрополит Йоасаф, дошъл в града, за да прибере мощите на света Петка, констатирал, че мъже от всякаква възраст паднали под оръжието. Той писал: Архиереите и гражданите биваха безмилостно гонени, подлагани по много причинина мъки и злословия...О, позор! И мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяра: едни понеже се изплашиха, от страх, някои понеже се смекчиха от ласкателства или бидоха победени чрез имуществени придобивки, други пък се присъединиха към враговете, понеже поради простотията си бяха подмамени чрез писма и хитрост [22].Ислямизацията намерила почва най-рано в големите градове, които били резиденции на османските удж-бейове [*] и санджак-бейове и в които били настанени техните свити, гарнизони и придружаващите ги духовници мюсюлмани. Както се вижда от обнародваните османски регистри от XV и XVI в., в редица градове се създали мюсюлмански общини, в които били въвлечени и местни жители нови мюсюлмани. Данните показват, че в градовете няма почти никакво колонизирано тюркско мюсюлманско производително население, доведено от Анадола. Мюсюлманската рая в градовете се формирала изключително чрез помюсюлманчване на завареното българско градско население [23].До последната четвърт на XV в. ислямизационният процес в градовете протичал бавно. В малките градове, където нямало гарнизони, а единични управници и спахии, почти нямало ислямизирани българи. Процесите се ускорили след третата четвърт на XV в., след покоряването на Цариград, на редица черноморски градове, като Созопол и Несебър, след завладяването на Сърбия, Босна, Албания и Пелопонес, когато се прекратили активните антиосмански действия на Унгария, тоест когато изчезнала близката перспектива за евентуално прогонване на османците от Балканите [24].Османските описи от края на XV и от XVI в. показват бързо разрастване на ислямизацията. При всяко от поредните описвания на градовете се оказват голям брой нови мюсюлмани: син на Абдуллах *. Османски военачалници, управляващи крайгранични области.28 (син на божия раб), син на Абидин (син на отеца на вярата), нев-мюслим (нов мюсюлманин). Това са все хора, коитo лично и наскоро са приели исляма, чиито бащи били християни и поради това са записани в регистрите такива служебни презимена.Например от 1479 до 15401541 г. във Велико Търново мюсюлманите се увеличили от 132 домакинства на 231, или с 99 домакинства. Но 76 от тези нови 99 глави на мюсюлмански домакинства имали презимена син на Абдуллах, което означавало, че техните носители били християни, принудени да приемат исляма. Всеки трети мюсюлманин в града се оказва новообръщенец. При това сред мюсюлманите в града няма нито един, който да се казва Абдуллах, а има 76 синове на Абдуллах [25]. Това е красноречиво доказателство, че презимето Абдуллах е служебно за нови мюсюлмани, което беше изтъкнато преди много години от покойния проф. О. Л. Баркан [26].В Силистра през 1569 г. се оказват 230 синове на Абидин, тоест нови мюсюлмани, сред които са и 40 освободени роби военнопленници [27]. Изследванията на М. Соколски за градовете в Македония показват, че към 1570 г. в 26-те града на областта имало вече 9426 мюсюлмански производителни и облагаеми с данъци домакинства, от които 3310 са на новообръщенци, синове на Абдуллах. А трябва да се има предвид, че следващото тяхно поколение бивало записвано в регистрите вече с мюсюлманското име на бащата и не може да бъде различено от общата мюсюлманска маса [28].Градовете винаги са водели след себе си селата. Така станало и с ислямизационния процес. Това се вижда например в Неврокопския (Гоцеделчевския) район. Според опис от 1455 г. в града още нямало раи мюсюлмани. При описване на населението му през 1468 г. в него се появяват 12 раи мюсюлмани, а към 1519 г. те стават 169 домакинства. Ислямизационният процес се развивал настъпателно към 1569 г. в града вече имало 309 мюсюлмански домакинства, от които 3 на синове на Абдуллах [29]. В описите на селата в района от 14981503 г. се вижда, че е започнала ислямизация и на селското население. В редица села се срещат по един-двама ислямизирани българи, някои от които дори са записани с християнските им презимена: Али, син на Рад, Караджа, син на Стано и др. [30]. Ислямът направил първите си робиви и в селата, а с течение на времето тези пробиви можели само да се разширяват.Османските регистри дават сведения за ислямизиране на стотици села: Силистренско: Дичево, Искра и др.; Шуменско: Алусиян, Градище, Новосел, Овчарево, Средня, Троица, Царев брод, Черенча и др.; Разградско: Завет, Киченица, Раковски, Ловско, Новак; Търговищко: Берковски, Бистра, Вардун, Гагово, Глогинка, Голямо Ново, Голямо Соколово, Горица, Драгановец, Дриново, Изворово, Горна и Долна Кабда, Комак, Крепча, Кръшно, Лиляк, Ловец, Ломци, Методиево, Острец, Пробуда, Пролаз, Разбойна, Ралица, Росина, Руен, Светлен, Стража, Търновци, Черковна, Ябна и др. Подобни примери има и за села в Габровско, Великотърновско, Ловешко и др. [31]. От документите29 за вакъфа на Мурад II, който обхваща Кърджалийско, Смолянско и Хасковско, се вижда, че до 1641 г. населението тук е било от българи християни [32].През цялото време на робството били извършвани групови помюсюлманчвания на българи. Османските архивни документи дават сведения за преминаването към исляма на цели села или част от тях. Например в изложението на заместник-съдията на Карнобат до централната османска власт от 24 април 1690 г. се посочва: В свещения съд се явиха християните Драган син на Иван, Косер син на Николчо, жители на село Бей Гюберан (днес с. Огнен, Карнобатско). Те заявиха следното: Селото ни принадлежи към вакъфа на покойния Руккас Синан бей и плащаме поголовен данък джизие за 262 домакинства. Повече от 30 домакинства от жителите на селото приеха исляма, а нас ни натовариха да плащаме и тяхната част от данъка [33]. Османските данъчни регистри изобилствуват със сведения, където са изброени десетки хиляди имена на наскоро приели исляма жители. Масови ислямизации ставали дори през втората половина на XVIII в. [34].Историческата наука разполага с хиляди сведения за единични помохамеданчвания. Това са официални османски документи за преименуване, консулски донесения, дописки във вестници, лични писма, изложения на българи до властите и т. н. Те са ставали системно по цялата българска земя до самото освобождение на България (1878 г.), а в неосвободените български земи до 1912 г. [35]. Резултатите от тях били не по-малко опасни за българската народност, отколкото масовите и групови ислямизации.Само издирените досега османски държавни документи за поединична ислямизация в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София са хиляди. Тази масовост изключва възможността за случайност и нетипичност. Документацията за поединичното помюсюлманчване произтичала от органите на османската държавна власт и била резолирана лично от великия везир. Тази форма на разпространение на мюсюлманската религия била държавна политика, тя била насърчавана морално и материално. Държавата заделяла финансови средства, за да насърчи ислямизационните процеси, като осигурявала на всеки нов мюсюлманин известно парично възнаграждение и един кат мюсюлмански дрехи нали новите мохамедани трябвало да се отличават външно от своите бивши единоверци.Поединичната ислямизация протичала ежедневно. В продължение на петте столетия османско владичество в българските земи тя също довела до ислямизиране на голям брой българи.Представа за количествените измерения на помохамеданчванията масови, групови и единични, през XVII в. дават съхранилите се до наши дни голям брой османски регистри за облагане на населението с изисквания само от немюсюлманите паричен данък джизие. При периодичното обновяване на тези регистри село по село и град по град в тях били добавяни бройките на достигналите пълнолетие не-30 мюсюлмани и съответно заличавани починалите и приелите исляма данъкоплатци. Разполагаме например с данни от този род от XVII в. за близо 4500 селища в 70 вилаета в Централната и Източната част на Балканския полуостров, при което българската етническа територия е много плътно представена [36]. Тяхното обобщаване води до твърде показателни резултати.За периода докъм 40-те години средата на XVII в. в повечето от селищата се очертава слабо нарастване на броя на данъкоплатците християни, което в общи линии следва естествения прираст на населението. Обаче периодът 40-те години до края на века се оказва изключително неблагоприятен за българското и за останалото християнско население в цялата изследвана Централна и Източна част на Балканския полуостров. Почти навсякъде се наблюдава непрекъснато намаление на християнските домакинства. Установява се пълен синхрон по време и интензивност на процеса в значително отдалечени едни от други и особено силно засегнати райони (например в Разградско, Шуменско, Търговищко, Силистренско, Варненско и др.) в Североизточна България и в противоположния край на изследваната територия в Тиквешко, Малашевско, Кукушко и др. [37]. Неслучайно това са предимно селища и райони, в които XIX в. заварва относително голям процент мюсюлманско население. Увеличение на християнския елемент, и то минимално, се установява само в 12 от посочените 70 финансово-административни единици, което далеч не е в състояние да компенсира внушителния спад в броя на немюсюлманските домакинства във всички останали 58 вилаета. Най-силно били засегнати от помюсюлманчването Североизточна България и значителен дял от Македония, както и Ловешкият и Врачанският район (с намаление на места от 50, 60, 70 и повече проценти). В относително по-благоприятна ситуация се оказали по това време Централна, Западна и Северозападна България, Тракия и отчасти Беломорието. Намалението на християнските домакинства в цялата изследвана територия е от порядъка на 33,7% или, с други думи, през XVII в. българското християнско и останалото немюсюлманско население тук не само че не бележи никакъв естествен прираст, но по една или друга причина губи поне 1/3 от първоначално регистрираните немюсюлмански домакинства [38]. А средногодишен темп на прираста от порядъка поне на 2 на хиляда би бил даже задължителен за периода, макар че редица автори го изчисляват и на по-голям [39].Като главна причина за този съществен спад в броя на немюсюлманските домакинства се очертава разрасналият се по това време ислямизационен процес, засегнал само през XVII в. няколко генерации българи [40]. В резултат новите мюсюлмани и семействата им преставали да се числят към списъците на облаганото с джизие християнско население и при последвалите регистрации бройките им се приспадали от дотогавашните.В условията на Османската империя, когато религиозните норми и догми имали силата на политически аксиоми и светогледът бил до31 голяма степен теологичен, единоверието било важен фактор в живота както на народите в нея, така и на отделния поданик. Деленето на хората на мюсюлмани (правоверни) и немюсюлмани (неверни) като една от основните догми на исляма пронизвало в една или друга степен цялата структура на османското общество, цялата система на неговото управление. Религиозните общини, култовите обичаи и учреждения, училищата, данъците, участието във войската и администрацията, наказателните и гражданските съдилища и т. н. се основавали на разделянето на поданиците съобразно религиозната им принадлежност. Вероизповеданието било източник на привилегии за мюсюлманите и на неравноправие за немюсюлманите.При тези конкретно исторически обстоятелства народностното самосъзнание се ограничавало, замъглявало, измествало и подменяло от религиозното съзнание в умовете на вярващите.Обстоятелството, че османският потисник изповядвал мюсюлманската религия, а потиснатата българска народност християнската религия водело до пречупването в съзнанието на тогавашните православни българи на народностните и класовите противоречия през религиозна призма. Привързаността към традиционната християнска религия се осъзнавала като етнодиференциращ признак по отношение на османския потисник. В съзнанието на тогавашните православни българи християнското се смесвало с българското, а мюсюлманското с турското. Оттук и ислямизирането се разглеждало като потурчване, като отпадане от българската народност, за което свидетелствуват историческите извори и фолклорната традиция. Това водело в една или друга степен към отграничаване и отчуждаване на българите мюсюлмани от българската народност, а по-късно и от българската нация.Основният фактор за това отчуждаване била системната политика на религиозна и народностна асимилация, провеждана от османския завоевател, която водела към формиране у тогавашните ислямизирани българи на своеобразен религиозно-именен комплекс, чужд на българската историческа традиция. Този комплекс малко или повече замъглявал българското им народностно самосъзнание, малко или повече подменял народностното им самоопределение с религиозно самоопределение, малко или повече ги приобщавал в религиозно отношение към османската власт. Обръщането в исляма означавало преминаване към привилегированата и господствуваща ислямска религиозна общност на империята. Смесването на религиозното и народностното в умовете на вярващите в повечето случаи не означавало пълна загуба на относителната самостоятелност на народностното самосъзнание [41].[Previous] [Next] [Back to Index] 22. Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. Т. 2. С., 1944, с. 254.23. Димитров, Стр. За приемствеността в развитието на балканските градове през XVXVI в. Балканистика. Т. 2. С., 1987, с. 16.24. Sokoloski, M. Apercu sur levolution de certaines villes plus importantes de la partie meridionale des Balkans aux XVXVI siecles. Bulletin AIESEE. T. 12, 1, Bucarest, 1974.25. Един откъс от този опис е обнародван в: Извори за българската история. Т. 13, с. 335354, където е датиран неточно от края на XV в. Втори откъс от същия регистър беше намерен наскоро в Ориенталския отдел на НБКМ и позволи регистърът да бъде по-точно датиран от 15401541 г.26. Barkan, О. L. XV ve XVI nci Asirlarda Osmanli Imperatorlugunda Toprak Isciliginin Organizasyonu Jekilleri. IFM, Sayj 2, Ocak, 1940, p. 232, n. 101. Toplu eserler. Istanbul, 1980, p. 654.27. Димитров, Стр. Из демографската история на Добруджа през XVXVII в. Известия на Българското историческо дружество. Т. 34. С., 1983, с. 3637.28. Sokoloski, M. Op. cit., p. 8788.29. Пак там, с. 8687, вж. и Стоjановски, Ал. Градовите на Македониjа од краjот на XV до XVII в. Скопие, 1981.30. Тези описи са обнародвани в: Родопски сборник. Т. 1. С., 1965.31. Вж. подробно у Петров, П. Съдбоносни векове за българската народност, с. 253299.32. НБКМ, Ор. отдел, ф. 79, а. е. 988. Обнародван в: Извори за българската история. T. 26. C., 1986, c. 188191. Вж. и: Дерибеев, Б. Ахрида. Пловдив, 1986, с. 205 211.33. НБКМ, Ор. отдел, OAK 36/14.34. Петров. П. По следите на насилието. Ч. 2. С., 1988, с. 436.35. Голямо количество такива документи са публикувани от Петров, П. По следите на насилието. С., 1972. Второ допълнено издание. Ч. 1. С., 1987; Ч. II. С., 1988.36. Самите документи са обнародвани в Извори за българската история. XXVI. Турски извори за българската история. VII. Състав, и комент. Андреев, Ст., Велков, А., Грозданова, Е., Груевски, П.. Димитров, Стр., Калицин, М., Михайлова-Мръвкарова, М. Под ред. на Димитров, Стр., Грозданова, Е., Андреев, Ст., C., 1986, и в подготвения за печат т. VIII от същата поредица. Цифровите данни от регистрите са систематизирани във вид на таблици, диаграми и карти у Грозданова, Е. Българската народност през XVII в. Демографско изследване. С., I 1989.37. Грозданова, Е. Населението на Разградско, Шуменско и Търговищко през XVII в. Исторически преглед, 1987, 2, с. 6282.38. Грозданова, Е. Промени в демографския облик на български земи през X отговор Сигнализирай

Невежа си ти Караибрахиме - невежа ! : българите носели типична .тюркска. носия/ цитат. Я сега обясни каква тюркска носия ? отговор Сигнализирай

Апостол Апостолов е завършил немска и английска филология. Има докторат по философия от Хумболдт- университет, Берлин. Автор е на 17 книги и хиляди статии в централния печат. С него разговаряме за някои аспекти на българската народопсихология.- Много трудно е да срещнеш рус българин, а не изрусен, с руси вежди. Каква е вашата версия за произхода на българите?- Казах вече, че първото кръвосмешение е било между гърци, траки и славяни. Пръкнало се е едно изключително развратно същество. Историците твърдят, че 144 етноса са се подвизавали по нашите земи и всичките те са си хвърлили семето в България. Защото нашите прапрабаби охотно са си разтваряли краката. Досущ като съвременните българки. Затова чат-пат се мярка и някой рус българин с руска или немска кръвчица отговор Сигнализирай

слушайте бе еййй, манговцииии, прочетете статията оше веднъж, защото темата мисля че беше друга! и недейте се правете на много умни - не ви отива! отговор Сигнализирай

" Пълното членство в ЕС е рождено право на Турция. Турците са европейци от 600 години.!" - каза премиерът Бюлент Еджевит за Би Би Си на 12 декември 1999г. по повод изискванията на ЕС Турция да разреши по мирен път кюрдския и кипърския конфликт. Едва през 1997г. у нас бе издаден трудът на американския медиавист професор Врионис : " Клио се среща със Сивия вълк. Турската история и турската държава. " Чрез фалшификация на миналото, Турция се стреми да възроди своето владичество на Балканите. Пантюрските постулати, засягащи България, се състоят в следното :1. Първата българска държава е създадена от турци( от някакъв сорт турци, вероятно " брахикефални хуни от алпийски тип"). През 12-ти век на Балканите се създава Кумано - турска държава, която обхваща земите на тогавашна България. Династиите на Асен, Тертер и Шишман са турски. В книгата си "Заплахата остава" ( 2001г.)Веселин Божков припомня : " МИТ използва редица институти и учебни заведения за разработване на псевдонаучни концепции, които да станат основа за искане на териториална автономия у нас. Водещи в това отношение са Институтът за турска култура в Анкара и специално създадения за целта Институт за проучване на Югоизточна Европа в Одрин. В тази пропаганда са включени и изселнически организации, в които МИТ има добри позиции ...Професор Хасан Ерен, който многократно посещаваше България, за да изучава нашите архиви, беше "доказал", че "турските" царе на българския престол са говорили турски език и че произходът им е кумано - турски, а майчиният им български език е бил всъщност диалект на турския с някои славянски примеси."2. В Османската империя, насилие над раята не е имало, напротив. " Неточно е да се твърди, че османците прибягвали до сила, за да набират еничари. Напротив, християнските семейства правели опити чрез насилие ( sic!) или с подкупи да дадат децата си на рекрут, тъй като службите, които се откривали по този начин, били много търсени " - твърди съвсем сериозно Тургут Йозал.3. Национално - освободителните движения на християните са дело на руски шпиони, които създали тайни революционни организации. " Тези хайдути ( балканците), първите хайдути изобщо, са предшественици на днешните терористични групи. Те взели на прицел мюсюлманското население, за да предизвикат ответни удари и в крайна сметка постигнали целта си". С това обяснението за разпадането на Османската империя е изчерпано." Йозал използва един типично турски аргумент, според който жертвата ( например семействата, загубили децата си като еничари) е доволна от насилието и извлича полза от него, следователно тя поема и отговорността - пише проф. Врионис. Той обвинява християните, че нарочно предизвиквали турците да ги избиват ( макар малко по - нататък да отрича, че изобщо е имало кланета !), за да привлекат вниманието на Западна Европа ... Опасявам се, че оригиналните извори и преди всичко самите османски документи, разкриват точно противоположната картина."Йозаловият похват е вече усвоен и от някои "български" писачи. На 7 май 2001г. по случай 125 - та годишнина на Априлското въстание в."Стандарт" публикува статията " Жителите на Батак сами подготвят гибелта си". В нея авторът Любомир Захариев обвинява жителите на Батак, че вместо да избягат в планината, останали да пазят семействата си, с което сами предизвикали османците да ги изколят. "... често възхваляваното българско домошарство породило смъртта на няколко хиляди души." - писа мушморокът Захариев.Хиперболизирано противопоставяне на православието и католицизма. Това е фундаменталната теза в турските версии на нашата история, която също разчита на "аргумента" за отговорността на жертвата. Според нея християните сами поискали владичеството на османците : " Православните съзнавали опасността от католическа асимилация, затова оказали съвсем слаба съпротива срещу турците " - смята Йозал, който в четвърта глава на своята книга се опитва да "докаже", че православието стои по - близо до исляма, отколкото до западната църква. Това "сходство", както и рефренът за " непреодолимия антагонизъм" между православието и католицизма, се повтаря многократно в книгата "Турция в Европа", докато на финала Йозал заменя " съвсем слабата съпротива срещу турците" с директно турско - православно обединение. : " Да търсят спасение от турците посредством латинците би означавало да изчезне православието, този най - важен елемент на тяхната идентичност. Такава опасност обаче не би съществува в случая на турско господство. И така православните се обединили с турците ..."Димната завеса, която покрива пантюрската идеология у нас е спусната с цел. Да си спомним изявлението на Йозал : " Един ден *** пак ще бъде наш, само че този път ще го купим!", направено на форум на неговата Отечествена партия през 1991г. "Странните" със своя антибългаризъм идеи на провалени политици и чиновници като Веселин Методиев, Петър Стоянов, Желю Желев, Владимир Атанасов и подобните им, както и някои вулгарни със славянофобията си публикации н ташия печат, приравняващи етногенезиса на българската нация с този на турската, показват че Турция вече усилено пазарува български активи - от фабрики и заводи, където раята стачкува, протестира, моли да получи неизплатените си 50 - 100 долара на месец, до васално - сговорчивата евтиния, която все още наричаме "български политически елит". отговор Сигнализирай