В Австралия показват изгубено видео от кацането на Луната

Когато някоя друга експедиция, задължително от друга държава, кацне там - на същото място и намери забитият флаг - тогава ще се съглася, че американците са стъпвали на Луната.Дано флагът не е паднал от вятъра, хаха отговор Сигнализирай

Само първия полет ли е фейк или всичките? Ако се позаинтересуваш малко ще видиш че има 6 успешни кацания на Луната - гореспоменатия Аполо 11 и още 5 до Аполо 17. Аполо 13 единствено не завършва успешно, за което има и филм. Кефят ме феновете на световната конспирация, които не са се постараят да се информират, но са първи в коментарите! отговор Сигнализирай

Всички знаят първите думи на Армстронг на Луната. Но следващата му фраза е:Честито, г-н Липински".Дълги години не се е знаел смисълът им, докато накрая астронавтът сам не признава, че като дете е чул разговор на съседката, г-жа Липинска да казва на мъжа си: По скоро съседското дете ще отиде на Луната, отколкото аз да ти направя орална любов. отговор Сигнализирай

Загубили са ги, защото са фалшиви и по тях се разбира, че никъде не са ходили!!!! Те сега в 21 век една совалка не могат да изсрелят като хората и отлагат полети с години, а седнали да ми разправят, че преди повече от 40 години ходили на Луната...Е, няма такъв смях просто:))) отговор Сигнализирай

Малцина българи днес знаят името на Иван (Джон) Ночев, ръководил инженерния екип, който стои зад подготовката на историческата мисия на НАСА Аполо 11. На 20 юли 1969 година Нийл Армстронг, капитан на космическия кораб Аполо11 слиза от успешно приземилия се лунен модул Орел и правейки първите си стъпки върху лунната повърхност произнася прочутата фраза: Това е една малка човешка стъпка, но всъщност огромна крачка за човечеството... Заслугата на Джон Ночев към това изключително събитие е огромна негова разработка са уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула Орел, благодарение на които се осъществява успешно прилуняването . Идеята е следната: двигателите са конструирани така, че действат при кацането като спирачен механизъм, а при излитането като ускорители, за да може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба майка, намиращ се в орбита. Иван (Джон) Стефанов Ночев е роден през 1916 година в малкото подбалканско градче Карлово, Пловдивско. Завършва механотехническото училище Братя Евлоги и Христо Георгиеви в родния си град, след което работи за кратко в Държавната аеропланна работилница в Божурище. През 1942 г. заминава на тримесечна специализация в Германия. Още същата година е приет като студент в Берлинската политехника, където се изявява като отличник на випуска. Втората Световна война го принуждава да напусне Германия и той продължава образованието си в Прага. След 9 септември се завръща в България, но предпочита да замине отново за Виена, за да защити докторската си дисертация като машинен инженер. Няколко години по-късно окончателно се установява в САЩ Сан Диего, Калифорния. Работи за гиганта Дженерал Дайнамикс Корпорейшън, ангажиран по секретни проекти на НАСА. (Днес корпорацията е един от най-големите световни производители на оръжейни системи и технологии ). През 60- те години Ночев създава и своя фирма за авиоинженерингова дейност в областта на аерокосмическите изследвания и скоро екипът му е привлечен за работа по засекретени програми на НАСА за полета Аполо 11 до Луната. За заслугите си към НАСА българинът Джон Ночев е удостоен с отличие на Американския конгрес. След 10 ноември 1989 г. Ночев изявява голямо желание да се върне в България, но внезапно заболяване става причина за смъртта му през 1991г. в Калифорния. На погребението му през пролетта на същата година присъстват трима американски президенти: Роналд Рейгън (негов близък приятел), Дж. Картър и Джордж Буш. Публикувана на2007-04- отговор Сигнализирай