Спътник заговаря с гласа на Гагарин

podkrepiam tova, koeto si pisal. za6to dosega nito ednite, nito dr. ne postroiha na lunata niakoe grad4e, a stroiat taia korab baza v atmosferata deto kosmonaftite stoiat po niakolko meseza i se vra6tat bolni. NEDOSTIZIMOTO vinagi e privli4alo horata i v drevnostta, no vinagi e bilo svarzvano s politika, vsiavane na strah, lazi i nadprevarvane. moze bi njakoi, niakoga 6te kazne na lunata i dano, no sega6nite prikazki sa edna UTOPIA! отговор Сигнализирай

Много прос+ак, много нещо се е навъдило в тоя сайт и не мога да проумеят измамата. отговор Сигнализирай

Размер на шрифта:Сподели във Фейсбук! Малцина българи днес знаят името на Иван (Джон) Ночев, ръководил инженерния екип, който стои зад подготовката на историческата мисия на НАСА Аполо 11. На 20 юли 1969 година Нийл Армстронг, капитан на космическия кораб Аполо11 слиза от успешно приземилия се лунен модул Орел и правейки първите си стъпки върху лунната повърхност произнася прочутата фраза: Това е една малка човешка стъпка, но всъщност огромна крачка за човечеството... Заслугата на Джон Ночев към това изключително събитие е огромна негова разработка са уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула Орел, благодарение на които се осъществява успешно прилуняването . Идеята е следната: двигателите са конструирани така, че действат при кацането като спирачен механизъм, а при излитането като ускорители, за да може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба майка, намиращ се в орбита. Иван (Джон) Стефанов Ночев е роден през 1916 година в малкото подбалканско градче Карлово, Пловдивско. Завършва механотехническото училище Братя Евлоги и Христо Георгиеви в родния си град, след което работи за кратко в Държавната аеропланна работилница в Божурище. През 1942 г. заминава на тримесечна специализация в Германия. Още същата година е приет като студент в Берлинската политехника, където се изявява като отличник на випуска. Втората Световна война го принуждава да напусне Германия и той продължава образованието си в Прага. След 9 септември се завръща в България, но предпочита да замине отново за Виена, за да защити докторската си дисертация като машинен инженер. Няколко години по-късно окончателно се установява в САЩ Сан Диего, Калифорния. Работи за гиганта Дженерал Дайнамикс Корпорейшън, ангажиран по секретни проекти на НАСА. (Днес корпорацията е един от най-големите световни производители на оръжейни системи и технологии ). През 60- те години Ночев създава и своя фирма за авиоинженерингова дейност в областта на аерокосмическите изследвания и скоро екипът му е привлечен за работа по засекретени програми на НАСА за полета Аполо 11 до Луната. За заслугите си към НАСА българинът Джон Ночев е удостоен с отличие на Американския конгрес. След 10 ноември 1989 г. Ночев изявява голямо желание да се върне в България, но внезапно заболяване става причина за смъртта му през 1991г. в Калифорния. На погребението му през пролетта на същата година присъстват трима американски президенти: Роналд Рейгън (негов близък приятел), Дж. Картър и Джордж Буш. отговор Сигнализирай

До 92:И как американците са използвали ракетите в полза на обществото, пък руснаците само за военни цели ги ползвали? Аз не се сещам за "мирна" ракета. Какво имаш предвид, или бещо се превъзбуди набързо. отговор Сигнализирай

*** се изложи по повод стаията на 94 - написа му над 23 минуса на толкова дълга статия . Измиманици такива! отговор Сигнализирай