Китайска подводница се гмурна на 7 000 м

Произведено в Китай: самолет стелт от пето поколение Chengdu J 20 отговор Сигнализирай

И в космоса водата оди от уса . отговор Сигнализирай

ама че си смотан,типичен разбирач си начииииии малиии сичку знаиш.60-те години на 20 век имаше ли я International Space Station.Подводницата е супер яка мн ясно,само 10 процента от морското дъно са изследвани,тепърва може да ни покажат интересните неща =)) отговор Сигнализирай

До 3 Нещо бъркаш относно напредъка на Китай.Това което те правят в космоса,Американци и Руснаци го правеха 60-те години на 20 век.Нищо особенно не са направили и със подводницата. отговор Сигнализирай

На 23 януари 1960 г., Жак Пикар и Дон Уолш се качиха на борда на батискаф "Триест" и се спуснаха до най-дълбоката част на океана: The Challenger Deep в Марианската падина.През 2010 г. отбелязахме 50-годишнината на това забележително пътуване, а наскоро покрай нашумялото спускане на Джеймс Камерън, когато за втори път Марианската падина бе покорена, ни накара да си припомним приключенската им история.Батискафът (което означава: "дълбоководен кораб"), е подводен плавателен съд със сферична стая за изследвания и наблюдения. Тази наблюдателна камера е прикрепен към дъното на резервоар, пълен с бензин. Бензинът е с по-малка плътност от водата и е изключително устойчиво на компресия, което го прави много подходящ при високо дълбоководно налягане. Резервоарът с по-леката течност осигурява подемна сила, подобно на дирижабъл. В него също така могат да се поместват баластни цистерни, акумулатори и маневрени двигатели. Апаратът се потапя с помощта на баласт и изплава след освобождаване от него. "Триест" е името на батискафа, който отбеляза в история първото спускане до Challenger Deep в Марианската падина на 23 Януари, 1960 година. Името на плавателния съд идва от града, в който е построен, и който се намира на границата между Италия и тогавашна Югославия. Триест спуска американския лейтенант Дон Уолш и швейцарския учен Жак Пикар приблизително на 11 000 метра под вода, в най-дълбоката част на Тихия океан.Най-ниската точка на повърхността на Земята е под вода и се намира в Тихия океан, между Япония и Папуа Нова Гвинея, в непосредствена близост източно от Северните Мариански острови. Марианската падина е дълбока 11 км. и дълга 2000 км. Марианската падина е границата, на която се засичат 2 тектонски плочи Тихоокеанската влиза под Филипинската. Върху този тип повърхност, границата между двете плочи е удължена и формира нещо, което много наподобява на "окоп" (trench). В Марианската падина има малка долина, която отива дори още по-навътре в земната *** - това място, наречено Challenger Deep, е най-дълбоката точка в океана. Разстоянието между повърхността на океана и на дъното на Challenger Deep (11000 метра) е по-голяма от височината на връх Еверест (8,848 метра). Това означава, че ако поискаме да поставим най-високата планина в света под вода, върха на планината все пак ще бъде на повече от 2 км във вода!Изследователите: Дон Уолш (Don Walsh) и Жак Пикар (Jacques Piccard)Жак Пикар (1922-2008) е океанолог и е работил с баща си Auguste Piccard за проектиране на Триест. Auguste Piccard е швейцарски физик, изобретател и изследовател, експериментатор на плавателни методи, основаващи се на разликата в налягането. В действителност, Auguste Piccard, е счупил рекорда за най-висок полет с балон в атмосферата през 1931-1932 година. Интересното тук и не на шега е, че семейство Пикар държи и двата рекорда: за най-висока височина на полет с балон и най-дълбоко гмуркане в океан. Океанографът Дон Уолш (роден през 1931) и лейтенант към Военноморските сили на САЩ, е другият изследовател качил се на батискаф Триест. Той е прекарал повече от 50 години в областта на океаноложките научни изследвания, и е признат от списание Life като един от великите откриватели на света. Спускането до Challenger Deep е отнело почти пет часа. След като батискаф Триест достигнал дъното на океана, Уолш и Пикар започнали да изследват заобикалящата ги среда. Светлината на кораба им позволила да видят това, което те описали като тъмно кафява "диатомитна тиня", покриваща подводното дъно, както и скариди и някои видове риби, от рода на камбала и морски език. Тъй като прозорчето им за наблюдения се било напукало по време на спускането, мъжете имали възможност единствено да прекарат около двадесетина минути на дъното на морето. След това, те изхвърлили баласта (който начислявал около 9 тона пелети от желязо, и резервоари пълни с вода) и започнали своето издигане на повърхността. Изкачването било много по-бързо, отколкото спускането, приблизително 3 часа и 15 минути. От този момент нататък, много безпилотни, дистанционно управлявани плавателни съдове, се били спускани в Challenger Deep - като например Kaiko в края на 90-те и Nereus през 2009 г. И все пак, Жак Пикар и Дон Уолш остават първите хора спуснали се до най-дълбоката точка на Земята. отговор Сигнализирай