Да напуснеш работа "по приятелски"

11 години работих в една банка и се катерих по стълбицата, започнах от касиер - стигнах до инспектор. Назначават шефовете едно младо момиче, което почвам да обучавам и да работя заради него, и в един момент научавам, че то миличкото е назначено със същата заплата като моята. Отидох при шефа, той ми каза , че не мога да разчитам на нищо, след 3 месеца като напусках започнаха да ми обещават всичко. Добре, че не не ги послушах и напуснах, живота ми се промени коренно, сегашния ми работодател е умен отговор Сигнализирай

Не съм съгласен с Номер 29. Има такива хора, но са малко. ФАКТ! отговор Сигнализирай

Може да ви звучи невероятно но факта е че в нормалните държави по света се случва точно така. На мен ми се случи наскоро, получих добра оферта за по-добро работно място с по-малко стрес и по-добра заплата, отидох да говоря с шефа си и му казах всичко съвсем спокойно и човека ме разбра, попита ме дали при евентуална контра-оферта от страна на фирмата мога да остана, казах му че съм решил твърдо да си сменя работата и че причините са чисто професионални, благодарих му за всичко, което беше направил за мен (а то не е никак малко), стиснахме си ръцете и това е. А, и получих невероятно положителни препоръки от негова страна. В България най-много да звънне на новият ти шеф да каже че си наркоман или изнасилвач... отговор Сигнализирай

Тези пари който са ти лесни ще си заминат както си ги спечелил. Ще станеш като една малка Гърция.Ако някой твой работник ти се опъне го гониш нали или аз съм нахална? Укриваш данъци и ако трябва да плащаш за реалният труд си на "0". Не се прави на хитрец, защото все някога ще си платиш. отговор Сигнализирай

Точно пък като напускаш е време да си разчистиш сметките ако работодателя е бил гаден и да си кажеш каквото си насъбрал. отговор Сигнализирай