Петима се борят за живота си, яли отровни гъби

Често човек чете за гъбите-двойници. Всъщност, няма такова нещо като двойници и това е една думичка, която използваме, за да извиним непознаването на гъбите. Както и някои градски митове и легенди, за които сега ще напиша по-надолу.Мит 1. Ако една гъба е наядена, значи рупай спокойно, няма проблем. Напълно невярно! Гъбите в природата се ядат от най-различни безгръбначни и гръбначни животни, които имат различна обмяна от човешката, и съответно това, което за нас е отровно, за тях може да не е. Много хора се тровят заради този мит.Мит 2. Ако гъбата мирише вкусно, значи е ядлива. Невярно! Оцелели от отравяне със зелена мухоморка твърдят, че това е най-вкусната гъба, която са яли.Мит 3. Изваряването неутрализира отровите на гъбите. Невярно! При някои гъби (напр. бисерната гъба) отровните съединения са термолабилни и се разграждат и гъбите могат да се консумират без последствия. Но не всички. Зелената и бялата мухоморка след изваряване си остават толкова отровни, колкото и преди варенето.Мит 4. Ако разбърквате със сребърна лъжица гъбно ядене, лъжицата почернява, ако в манджата има отровни гъби. Невярно, та чак смешно! Среброто при окисляване (дори просто при контакт с въздуха) почернява и това се случва съвсем естествено. Който вярва на това, най-добре да си намери и рог от еднорог, да си разбърква манджата с него, че нали в Средновековието са били убедени, че той неутрализира всички отрови.Мит 4. Лукът потъмнява, когато се вари с отровни гъби. Невярно и пак смешно, защото той и почервенява, когато се вари с домати.Мит 5. Когато ядливи гъби са били в контакт с отровни, отровата се прехвърля и в тях. Може би една от най-големите глупости, в които хората вярват. Това е абсолютно невъзможно, но все пак ако установите, че сред набраните гъби по погрешка са попаднали отровни, прегледайте всички останали по два пъти, за да сте сигурни, че не е станала грешка и сте пропуснали някоя отровна.Освен митовете, има и един друг много по-голям проблем. Като отидете в книжарницата, намирате там максимум 2-3 книги за гъби. В България има сигурно над 5000 едри гъби (плесените и мухълите са също гъби, но за тях сега не говорим). В повечето книги за гъбите има по 50-100-200 вида. Нали се сещате сега, колко е сигурно да се берат и ядат гъби по книга... Точното определяне на една гъба отнема дни, понякога седмици и това ще го каже всеки, който е определял гъби малко по-сериозно. И при това със специализирани книги, а не някакви книжлета писани от неясно какви "специалисти". Та като дойдохме до специалистите пишещи книги. В повечето книги за гъби, които се нароиха в последно време, ще прочетете че гъбата Paxillus involutus е ядлива и едва ли не вкусна гъба. А истината е, че тя има много специфичен вид отрова и може 1-2-5-10 пъти да се яде без последствия, но на 11-ят път яли я може да умре или най-малкото да полежи в болница задълго. Точно от това е умрял един от голям миколог на миналия век. Да, това не се е знаело тогава. Е, сега разбрахте ли ка отговор Сигнализирай

Обаче ще съм ти благодарен, ако ми кажеш източниците си за това със звъртането. Защото прегледах доста книжки и сайтове от всякакви държави и никъде не видях такова нещо. отговор Сигнализирай

Така е, точно така. Но какво да се прави. отговор Сигнализирай

Има две схващания за начина на бране на гъби.Единият чрез рязане.Вторият предлага ВНИМАТЕЛНО откъсване чрез плавно въртене докато пънчето се откъсне от мицела. Мотивация: остатъкът от одрязаното пънче често пъти загнива и унищожава мицела в известен радиус.Първият метод е:- по-бърз, по-мързелив;- по-хигиеничен, няма толкова чистене след това;- лесно се обяснява на хората как се пази мицела. отговор Сигнализирай

Стрихнинът е чудовищно горчив, няма как да изядеш гъба, поръсена с него. Твоите приятели дали са сигурни какво са яли? отговор Сигнализирай