Животът ни е сцена, ние сме актьори...

аз страдам от този синдром, насадиха ми го, казаха, че целият ми живот ще бъде следен! даже си мисля че тази статия е поръчкова, написана е специално за мене, както и повечето статии в този сайт. хахаха отговор Сигнализирай

.11 20:41 - това доказва само едноОт: баща тиче холивуд е една машина за промивка на мозъка, щом 1 филм е докарал на хората такива проблеми представете си всички останали филми които сме гледали какви неподозирани влияния са ни оказали на подсъзнаниетоBace vsichko e "25"-tiq kadar, ako ne go znaesh procheti malko ne6to i shte si naqsno :) отговор Сигнализирай

че ние сме едновременно актьори, режисьори и зрители на тази пиеса-животно някои си остават на ниво само актьори, като се идентифицират с ролите си :)))) отговор Сигнализирай

И к'во,мила-постна си блога .., и к'во?Сега трябва натам ли да се "юрнем",за да постнем там поне един комент...че все още си е без нито един самотното ти блогче :( :S отговор Сигнализирай

Животът като комедия-фарсРамеш Балсекар Веднъж вечерта един от посетителите започна разговор с думите: "Махарадж, Вие понякога казвате, че целият проявен свят е илюзия; че той е подобен на кинофилм или спектакъл, и че..." Махарадж, усмихвайки се, го прекъсна: "Но това не е обикновено кино, снимано с определна цел; това е потресаваща комедия, истински фарс, ако само можехте ясно да видите всичко това такова, каквото е. Вижте - ето ме, аз съм си в къщи, никого не закачам, правя това, което естествено ми идва наум. Да предположим, че един ден на вратата ми се появява полицай и ме обвинява в нападение и грабеж, извършен еди-кога си и еди-къде си в Калкута. Аз му отговарям, че никога не съм напускал родния си град, да не говорим да съм бил в Калкута и да съм взел участие в нападение и грабеж. Увереността, с която говоря, намалява неговата решителност, но той продължава да проучва и открива, че действително казаното от мен е истина. Тогава ми се извинява и ме оставя на мира. Така би трябвало да е. Но сега започва комичната част. Към вас също отправят подобно обвинение; вие също никога не сте били в Калкута, но присъствието на полицая предизвиква у вас такъв страх, че вие не сте в състояние да кажете нещо в своя защита и му позволявате да ви арестува. После, намирайки се зад решетките, вие сте съкрушени от своето заточение и плачете за свободата. Нима не е смешно?В своето изначално състояние на единство и цялостност, аз дори не знаех, че съществувам. И ето, че веднъж ми казват, че аз съм се "родил", че едно определено тяло се явявам "аз"; а някаква си съпружеска двойка са мои родители. От този момент нататък аз започвам да приемам всяка по-нататъшна информация за себе си като истина, ден след ден, а по такъв начин допускам и цяла псевдоличност; и всичко това само защото съм приел обвинението в раждане, макар и абсолютно напълно да осъзнавам, че нямам никакви преживявания за това, че съм се родил; че никога не съм давал съгласието си за това да се родя и да ми бъде зачислено тяло. Постепенно обусловеността става все по-силна и по-силна, и накрая се задълбочава до такава степен, че аз не само приемам обвинението в това, че съм роден като конкретно тяло, но и приемам и това, че някога в бъдеще ще "умра", и самата тази дума "смърт" става за мен ужасяваща, символизираща някакво травмиращо събитие. Може ли нещо да е по-смешно от това? По милостта на моя гуру аз достигнах осъзнаване за своята истинна природа, а също и за това, каква шега са спретнали с мен.Така че по-страшната илюзия се явява не толкова самото събитие, известно като раждане-живот-смърт и продължаващо някакъв си период от това, което е известно като "време", колкото приемането на себе си като обективна същност, която някакси трябва да преживее тези концептуални събития. А основните илюзии, правещи възможна тази заблуда - това са илюзията за пространство, в което могат да бъдат разположени обектите, отговор Сигнализирай