Саркози призна провала на мултикултурализма

Блъскат се от крайност в крайност западняците като диви петли. Ми те като се изтресат в африканските култури, там ще трябва да им наложат още от прага да се разфърлят и да тръгнат само по едни прашки от тигрова кожа. Деликатни въпроси не се решават с налагане на сила, а с редица срещи и разговори на добра воля за разумни компромиси от заинтересованите страни. Заинатяване и парадиране със силови позиции води до оръжие. А оръжието не е да се правят сандвичи с него. Нито барбекю. отговор Сигнализирай

хубаво приказваш , разбирам те ама не мислиш ли че битката от ваша страна вече е безвъзвратно загубена ?! ) отговор Сигнализирай

По-добре късно, отколкото никога. А че е късно - късно е. отговор Сигнализирай

gord sam che sam xristianin отговор Сигнализирай

През 860 година братята са натоварени с мисия от византийския император Михаил III и патриарха на Константинопол, Фотий, който бил един от професорите на Кирил в Магнаурската школа и негов ментор в по-ранните години. Кирил и Методий заминават при хазарите с цел предотвратяване разпространението на юдаизма в Хазария. Тази мисия не е така успешна, тъй като по-късно хаганът приема и налага юдаизма като официална религия, но братята откриват в Крим мощите на свети Климент, събитие с огромна важност за тогавашния свят, и са тържествено посрещнати и благословени от папата когато ги връщат в Рим.След завръщането им в Константинопол Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон. Там завършват започнатото според някои историци през 855 година създаване на глаголицата и превод на основните богослужебни книги.През 862 година двамата братя по поръка на Императора и по покана на великоморавския княз Ростислав да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия заминават за столицата Велеград - мисия, която изпълняват с голямо усърдие до края на дните си.Кирил умира в Рим през 869 г. и е погребан в криптата на базиликата св. Климент (San Clemente), а Методий, изтощен от дългата борба с немското духовенство, от униженията и затвора, в който е хвърлен заради това, умира като архиепископ на Великоморавия в столицата ѝ Велеград през 885 г. и най-вероятно е погребан там. отговор Сигнализирай