Дянков песимист за промяна на договорите на ЕС

19-ти, ти от кое кръстовище изникна бре "икономистче"??? отговор Сигнализирай

Тоя комсомолец предлага български "насрещен план", без даже да са му го искали. Редим се до Германия, защото сме "спазили" 2-3 "правила", возещи към мизерия, а не към растеж. За такива като Дянков и Борисов народът казва "те не го пускат в селото, то за поповата къща пита". Бас ловя, че германците ще се излъзнат от двустранно споразумение с нас. И по-добре. отговор Сигнализирай

Дянков може да е всякакъв но не е ***...Ако тази среща на върха не доведе до споразумения и реформа еврото може да се срине с някакви си там мижави 40-50%. отговор Сигнализирай

Истината за С. Дянков 4-та частКУЛТУРНИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИСпоред обяснителните теории в културната антропология, човек е продукт както на биосоциалния си произход, така и на факторите на средата (професионална, институционална, неформална), в която действа в зряла възраст. Такъв е и случаят със Симеон Дянков - българин по рождение, янки-бой по поведение.В България по времето на соца (а и днес в някои микро общности), се цени скромността. Ако си с отлични постижения в училище, притежаваш безспорен талант и дори да си гениален, очакването е: да не се хвалиш.Само че днешният свят не принадлежи на скромните. Симеон Дянков е усвоил по органичен начин тази ценност, благодарение на продължителното си пребиваване в САЩ, преминавайки през всички ключови фази на житейския цикъл: завършване но висше образование: работа по професията; създаване на семейство; правене на кариера.Затова за него е естествено да заяви: I am the best (Аз съм най добрият) - като цитиран автор; като експерт по сравнителна икономика; като съветник на министър-председатели и президенти; като финансов министър. Така би отговорило всяко амбициозно американско момче, ако му зададат въпроса какъв е той?В България да си предан последовател на някаква политическа или научна идея се свята за отживелица. Днешният българин се научи да цени смяната на съдружниците, приятелите, религията - дори при условие, че тези обрати са свързани с материална изгода.Емигрантът Дянков не сменя приятелите си през ден и очевидно не се бои от враговете си. Знае, че първите ще го подкрепят докрай (основен принцип в американското разбиране за съ-гражданство); а вторите няма да му простят, стига да го хванат натясно.Симеон Дянков отрано се е приобщил към друга, чуждоземна (до преди две десетилетия непозната в България) икономическа доктрина - тази на пазарния фундаментализъм. Той вече й принадлежи с плът и ум, както това се изисква в класическите религиозни ордени. Важно уточнение: като експерт и експериментатор Дянков е представител на най-консервативното крило - това на Учителя Милтън Фридман. Негови идоли са Фридрих Хайек и Йозеф Шумпетер.От Хайек очевидно е заимствал възгледите за икономическата свобода, но е подценил предупреждението на този гениален представител на либерализма - за неизбежния крах на всеки опит да се налагат върху икономиката проекти за преход по централен път или от някаква външна сила. Икономическите трасформации по проект (като своего рода социално инженерство) според Хайек са сигурен път към робството. Що се отнася до теорията за съзидателното разрушение, както грузинския период, така и начеващият български престой в глобалната реформаторска биография на Дянков доказват, че Шумпетер е получил верен исторически последовател.Да разрушиш наследството / заварените институции до основи, да разчистиш пътя за новото, което ще се появи от развалините на старото - такава е ултра неолибералната революция, която шества главно в страните от бившия соц лагер. Неин виден идеолог и практик е Дянков, превърнал се в един от най-усърдните адвокати на Вашингтонския консенсус.Замисълът му е грандиозен, усилията - впечатляващи, организацията на работата и комуникациите чрез модерните технологии-далеч изпреварващи българските политически и управленски стандарти. Блогът на Дянков, биографиите и публикациите в Уикипедия и водещи световни сайтове, поръчаните коментари във флагмана на конервативното движение Уолстрийт Джърнъл, неколкократно надминават пиар-проявите на цялото българско правителство воглаве с премиера.Всичко това ме кара да мисля, че американизацията (в положителния смисъл на думата) на Симеон Дянков, е завършена. В политически (публичен) и в професионален (експертен) план той се държи и ще продължи да се държи като представител на елитни университетски и финансови институции от САЩ и глобалните капиталови центрове: с високо лично самочувствие, идейно пристрастие, увереност в правотата на делото, на което се е посветил.И което е най-важното: с ампутирана социална чувствителност...Професионалният проблем на Симеон Дянков обаче е огромен: той трябва да докаже правотата на делото си и да отчете успешна мисия в период на невиждана, непозната за живеещите днес поколения икономическа криза.Кризата започна в САЩ (страната на неговата сбъдната мечта), премина през развитите икономики (с доминиращ частен сектор, завършен продукт на доктрината за свободния, перфектен пазар, управляван от невидима ръка); опустошава териториите на нововъзникващите пазарни икономики (където Дянков и сие са се отдали на грандиозни експерименти);Кризата дойде и в България, противно на твърденията на правителството на Станишев, носещо главната отговорност за срива на националната икономика и финанси.За да предпази собствения си народ от това бедствие, Симеон Дянков му инжектира свръхдоза оптимизъм.Убеждава го, че след април-май 2010 г. ще се измъкне от тресавището и ще заживее по-добре. Вътре в себе си знае, че това е лъжа. Не може да не познава прогнозите на видни сведущи политически лидери и икономисти за опасността от депресия, неконтролирана безработица и дори повторение на финансовия срив.Тогава защо не казва истината? Вероятно разчита на инерционния месианска психика на поколения българи! Само че не си дава сметка, че тук, в родната България, много бързо месианската вяра бива заменена с активен песимизъм, раждащ омраза. На първо място - към онези, които съзнателно са въвели в заблуждение собствения си народ. Справка-завърналият се като цар и трансформирал се в премиер Симеон Сакскобургготски.Ако се повтори този сценарий, ще се потвърди моята диагноза, че Симеон Дянков страда от дълбоко вкоренен културен и когнитивен дисонанс.Роден в България, той не познава и не възприема по органичен път собствената си нация. Това не значи, че е лош по природа човек, или злонамерен по действия икономист. Просто историята, обучението и мисиите са го приобщили към друга, не-българска система от ценности, вярвания и норми на поведение.Времето, особено това на глобалните революционери и експериментатори, изтича неимоверно бързо. След не повече от година ще разберем, дали моят анализ на явлението Дянков е бил обективен и дали прогнозата , че сега се е посветил на Мисия невъзможна, ще се сбъдне.Предстоящото назначаване на нов, старши вицепремиер като събеседник и контрольор на Дянков е индикатор, че и премиерът Бойко Борисов изпитва съмнения в изхода на реформаторската мисия. отговор Сигнализирай

Истината за С. Дянков 2-ра частЗАДГРАНИЧНИТЕ МИСИИСимеон Дянков представя себе си като международно известен специалист по сравнителна икономика. Такава е истината, или поне част от нея. Нека да видим обаче в какво стои зад личната популярност и сред кои политически и експертни кръгове тя е доказана.Първата новина за международната кариера на икономиста Симеон Дянков, която възникна в България, е за неговото постижение като един от най-често цитираните автори. Този рейтинг се дължи на две обстоятелства:Едното е пряк резултат от участието му в ежегодните класации и публикации на Световната банка Правене на бизнес, превърнали се в бестселър сред институционалната книжнина.Тук трябва да отчетем и интереса на част от бизнеса и експертите-пазарни фундаменталисти от страните с възникващи пазари, към рейтинговите продукти на Банката. При класическите рейтингови агенции, за да те класират в челото , трябва да си платиш; при Световната банка резултатите от годишните кастинги Правене на бизнес се взимат предвид в нейната кредитна дейност. И влияят върху условията, които се поставят, за да се получи поредното финансиране.По-късно в церемониите на годишните класации се добавят и шоу-елементи, като се избира Реформатор на годината. Което на свой ред ражда парадокси: политици и експерти от диктаторски страни и олигархични общества, които нарушават нормите и стандартите на МОТ, биват лансирани като световни шампиони в дерегулацията.Другото обстоятелство е: кой как прави интернет-класациите на най-цитираните автори в икономическата литература.Наскоро беше публикувано любопитно изследване върху научната стойност на публикациите на Дянков /Виж. Дума, 23/01/10/. Като изключим ненужно хапливия език на статията, изводите на автора Г. Георгиев, са достатъчно интригуващи: а/ класирането на Дянков на 96-то място сред първите 100 е по един от възможните 33 критерии; б/интересът към него идва главно от общите публикации с Андрей Шлейфер (утвърден капацитет, но твърде съмнителна фигура от гледна точка на спазването на етичния кодекс на служителите на Световната банка).Следващото свидетелство за значението на Симеон Дянков като мисионер на Световната банка са неговите задграничните пътешествия и задачи. Тук напускаме света на научната книжнина и навлизаме в друго пространство: на експертния активизъм. В него от международно известните капацитети се очаква не просто да проповядват идеи, а да ги прилагат на практика.В тази революционно-преобразуваща дейност се открояват две специални мисии на Дянков: грузинската и българската.Грузинските завоеванияПодготовката за тях се провежда още през ранната 1997 г., когато Симеон Дянков участва в изследване на експортния потенциал на грузински предприятия. След 2004 г. той системно посещава страната - вече не като изследовател, а инструктор по правене на реформи. Още тогава проличава неговата страст към съзидание чрез разрушение (виж по-долу).Първото постижение в реформаторската дейност на Дянков и местните му съратници е ликвидирането на грузинската Академия на науките. Нейните институти от сталинистки тип са закрити и пратени в небитието. Реконструираната мини- Академия започва да работи като придворна институция и се курира от... президента на страната.Световно известни грузински учени се опитват да предотвратят катастрофата. Те апелират за разум, за постепенност на реформите; предупреждават за непоправимите последици от загубата на вековни просветителски традиции и ценности .В специална декларация на академичната общност се изразява готовност за конструктивен диалог с правителството на Грузия и модернизация на академичната наука. (Виж: 24 саати, 22.06.05 - Тамаз ГАМКРЕЛИДЗЕ, академик, президент Академии нaук Грузии)Да ви напомня с нещо тази ситуация проточилия се с месеци конфликт с БАН? Същият почерк, сходни квалификации! С една разлика: на родна земя Мисионерът не се посвени да изрече гласно мнението си за академичните учени, наричайки ги феодални старци!Успехът му и в България обаче изглежда предрешен, защото най-важната предпоставка е налице: учени и ръководители от БАН вече са настроени един срещу друг, професионалната солидарност е изместена от индивидуалното и груповото самоизяждане. По този начин уместни идеи на по-младото поколение български учени-за интегриране на изследователската дейност с университетите, за приложна експанзия на науките, за стимулиране на научната кариера и др. остават на заден план.Пълен разгром на противниците се постига и в другото поле на битките между радикалните реформатори и традиционалистите в Грузия. Целите на завоевателите в тази офанзива са: промоция на частния бизнес - сектор и дерегулация на трудовите пазари.Инструкторите от Световната банка и новоизлюпени / пост-сталинистки пазарни фундаменталисти са в общ фронт срещу привържениците на трудово-правните стандарти и процедури при наемането и освобождаването на работната сила. Синдикатите са сред най-преследваните еретици. Лозунгът: Долу всички регулации, е претворен на дело. Грузия става една от първите страни с отменени трудови закони, за което е бламирана от МОТ.Един от участниците в проучвателни контра-мисии на МОТ и ЕС в страната на абсолютната икономическа свобода сподели пред пишещия тези редове: Когато се срещнахме с грузинския министър на труда и го попитахме защо е отменен Кодекса на труда, той ни отговори: Да се работи по кодекс е въпрос на стил, а не закон!!!. Както се казва, коментарът е излишен! отговор Сигнализирай